Начало Психология Социална психология Аз Кога човек е склонен да навреди на друг? Вижте какво показва най-скандалният социален експеримент (Снимки)

Кога човек е склонен да навреди на друг? Вижте какво показва най-скандалният социален експеримент (Снимки)

Кога човек е склонен да навреди на друг? Вижте какво показва най-скандалният социален експеримент (Снимки) - изображение

"Когато чуят за експериментите на Милграм, повечето хора казват: "Никога не бих постъпил по подобен начин!". Но значителна част от тях постъпват точно така...", Томас Гжиб, Университет за социални и хуманитарни науки във Варшава, Полша.

През 1961 година американският социален психолог Стенли Милграм поставя началото на скандална серия от експерименти, резултатите от които категорично показват, че по-голямата част от доброволците са склонни да навредят на друг човек, ако авторитетна фигура им каже да го направят. Изследването се превръща в един от най-известните и скандални психологически експерименти на всички времена.

50 години по-късно, през 2011-а, полски учени решават да повторят теста в съвременен вариант и стигат до същите резултати.

"За пореден път се убедихме в огромната сила на конкретната ситуация, в която са поставени хората, и колко лесно те могат да се съгласят с неща, които по принцип не одобряват", коментира ръководителят на екипа Томас Гжиб от Университета за социални и хуманитарни науки (SWPS) във Варшава, Полша.

Серията от експерименти на Стенли Милграм започва през месец юли 1961 г. – точно 3 месеца след старта на процеса срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман. Целта на психолога е да разбере как е възможно Айхман и неговите милиони съучастници в Холокоста да оправдават жестокостите, които са извършили, с факта, че "просто са изпълнявали заповеди".

За да проучи въпроса, Милграм създава експеримент, в който участниците трябва да следват стриктно указанията на своя ръководител. Задължението на доброволците било да пускат електрошокове при всеки грешен отговор на човек в съседна стая, когото могат да чуват, но не и да виждат. Те имали на разположение 30 бутона с различен волтаж - от безвреден до такъв, който може да доведе до тежки последствия.

Доброволците в експеримента нямали представа, че бутоните издават ужасяващи звуци, но в действителност са напълно безвредни, а "измъчваният" в съседната стая, е член на екипа, актьор, който крещи така, сякаш умира от непоносима болка.

Едно от правилата на експеримента е участниците в теста да не спират да натискат бутоните, дори ако започнат да не издържат на "страданието" на разпитвания.

Експеримент на Стенли Милграм

Резултатите са смайващи: От общо 40 доброволци 65 процента следват безпрекословно заповедите на авторитетния ръководител, стигайки дори до последния бутон въпреки виковете "от болка" на човека от съседната стая и въпреки неудържимите му молби експериментът да бъде спрян.

Някои от участниците напускат залата, други протестират и настояват експериментът да бъде спрян, но цели две трети се подчиняват на указанията и увеличават електричеството докрай…

Експеримент на Стенли Милграм

Мнението на някои учени е, че методът на Милграм не е достатъчно прецизен, а други смятат, че е манипулирал данните. И все пак, всички варианти на теста, правени през годините в целия свят, показват същите резултати. Вариант на експеримента не бил провеждан само в Централна Европа и затова екипът на Томас Гжиб решава да разбере "каква степен на подчинение ще установи сред жителите на Полша".

"Историята на страните в нашия регион е уникална, на което се дължи и любопитството ни по темата за подчинението спрямо властта", обяснява полският психолог и допълва, че в тяхната версия на експеримента участват 40 мъже и 40 жени между 18 и 69-годишна възраст. Подобно на варианта на Милграм, доброволците са инструктирани да пускат електричество с увеличаващ се интензитет при всеки грешен отговор с помощта на 10 бутона (а не 30, както е в оригиналния вариант).

В крайна сметка психолозите установяват, че 90 процента от доброволците следват стриктно заповедите и прилагат и най-силния възможен шок – същият е процентът на хората, които стигат до десетия бутон и в експеримента на Милграм.

"50 години след първото подобно изследване ние с изненада открихме, че изключително голям процент от хората са все така склонни да нараняват безпомощен човек", е изводът на Гжиб.  С други думи, повечето от нас, са потенциални нацисти...

Гжиб пояснява, че надеждата на полския екип е била да разшири първоначалната идея на Милграм и да установи има ли значение полът на доброволците, но задачата се оказала неуспешна заради твърде малкия брой на участниците в изследването.

Заради противоречивите отзиви експериментът на Милграм е подложен на различни анализи и проучвания. Така през 2014 г. екип от психолози изследва обстойно архивите на Йелския университет, в който е преподавал Стенли Милграм, и открива, че вместо да чувстват неудобство или смущение от участието си в скандалния експеримент, доброволците изпитвали удовлетворение, че са дали своя принос за развитието на науката.

"Това дава съвсем нов поглед към психологията на потисничеството, а в същото време се свързва и с други данни, според които мотивът на извършителите обикновено не е желанието им да бъдат зли, а убеждението, че това, което правят, е благородно и достойно", коментира ученият Алекс Хаслам от Университета на Куинсленд.

До подобен извод стига и самият Милграм. В статията "Опасността на подчинението", написана през 1974 година, той отбелязва:

"Целта на експеримента ми бе да противопоставя силата на авторитета срещу убеждението на мнозина, че не е редно нараниш друго човешко същество. Докато в ушите на доброволците кънтяха агонизиращите викове на "жертвите" повечето от тях избраха да се подчинят, а не да се противопоставят. Необходимо е обаче да се отбележи, че те не го направиха заради някакви агресивни подбуди, а поради чувство на дълг – всъщност желанието им бе да се покажат като съвестни участници в научен експеримент".

Разбира се, това не прави резултатите от експериментите на Милграм и Гжиб по-лесни за преглъщане, но поне ни дава малка утеха и надежда, че жестоките постъпки не са непременно продиктувани от жесток мотив и не означават непременно нещо негативно за човешката природа.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Sciencealert.com, chronicle.com
Снимки: chronicle.com, bostonglobe.com, bbcprisonstudy.org, WordPress.com

5.0, 2 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория