Начало Психология Социална психология За психологията Брутално убийство и множество пасивни свидетели - защо

Брутално убийство и множество пасивни свидетели - защо

Брутално убийство и множество пасивни свидетели - защо - изображение

През далечната 1964 г. Катерина (Кити) Дженовезе бива застигната от ужасна трагедия. На 13-ти март в 3 ч. сутринта, 28-годишната Кити многократно е крещяла, борейки се за живота си, след като брутално е нападната от въоръжен мъж. Колкото и странно да ви звучи, нито един от нейните 38 съседи, които са чули крясъците й, не вика полицията, въпреки че тя претърпява две ужасяващи нападения в рамките на 30 минути и е викала за помощ при всяко от тях. 

Бездействието на свидетелите е толкова необяснимо, че редакторът на „Ню Йорк Таймс“ по това време написва книгата "Тридесет и осем свидетели“, описваща трагичните събития около смъртта на момичето.
Когато убиецът е заловен, а началникът на разследващия екип Албърт Сейдман го пита как се е осмелил да атакува жената при наличие на толкова много свидетели, престъпникът спокойно отговаря: „Знаех, че няма да направят нищо, хората никога не правят нищо“. 

В онази нощ Кити е изоставена на милостта на един убиец и е трудно да се определят с точност последиците от безрезултатните й викове, за обществото и науката за човешката психика, останали след смъртта й. Едва след този случай в Америка е въведен националният спешен телефон (вдъхновил разпространението на идеята по цялата земя), държавата започва да предоставя психологически и социални услуги на жертвите на насилие и се извършва превенция на изнасилванията, а що се отнася до областта, от която ние се интересуваме - започват изследвания относно появата на подобно коравосърдечие от страна на обикновените хора.

Трагедията на Кити е уникална, поради това, че e отразена широко в медиите на Запад, но реално погледнато ежедневно край нас се случват ужасяващи неща с множество преки свидетели, благодарение на които поведенческата наука е идентифицирала и изследвала примери за „Синдрома Кити Дженовезе“. При по-внимателно разглеждане на новините дори сами можете да откриете сходни случаи.

Как са се повлияли поведенческите науки

През шейсетте години трагедията на Дженовезе е изследвана от три отделни екипа специалисти, за да се изведат нови данни за целите на социалната психология.

Стенли Милграм от Нюйоркския университет използва експерименти за изучаване на това, което сега е известно като градска психология (urban psychology), изследвайки влиянието на градския живот над индивида.

Хари Кауфман прави проучвания в Хънтър колидж, с цел да обогати повече когнитивната съдебна психология и знанията за влиянието на закона над моралните устои на индивида.

Филип Зимбардо се занимава с изследване, отнасящо се до разработването на базирани методи за насърчаване на героичните реакции в напрегнати ситуации.

Биб Латане от Колумбииския университет и Джон Дарли от Нюйоркския университет използват лабораторни експерименти, за да изучават това, което сега наричаме "просоциално поведение“. 

Ефект на минувачите и защо хората не се намесват

Той е открит благодарение на работата, извършена от Биб Латане и Джон Дарли и гласи, че когато много хора са свидетели на едно и също нередно действие, те не изпитват лична отговорност за бездействието си.

Логично е да попитаме защо?

Оказва се, че когато има много свидетели на дадено престъпление, се появява разпръскване на отговорността (зрителите са по-склонни да се намесят в случващото се, ако има малко или никакви други свидетели) и социалното влияние (индивидите наблюдават поведението на околните, за да определят как е добре да действат самите те). При случая Дженовезе всеки наблюдател е заключавал, че неговата намеса не е необходима.

След смъртта на Кити Дженовезе обществото, в което е живеела, остава в ступор. Всички са се чудели, как е възможно да се извърши толкова шумно и показно престъпление, и никой да не реагира. Тук и сега, в нашата родина, ние самите постоянно се питаме как в обществото се случват ужасни неща, за които никой не взима мерки. Може би знанията за социалните механизми, предизвикващи общественото бездействие, ще ни помогнат да преодолеем безразличието... а може би не. Остава ни само да се надяваме!

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com; explorable.com
Снимка: wordpress.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлАнкетиИсторияЛюбопитноНовиниЗдравни съветиПсихологияСоциални грижи