Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Изследване — тревожността затруднява ли разпознаването на чуждите емоции

Изследване — тревожността затруднява ли разпознаването на чуждите емоции

Изследване — тревожността затруднява ли разпознаването на чуждите емоции - изображение

Трудностите при интерпретиране израженията по лицата на околните преди години се свързваха само с редица психични разстройства и се е считаше, че хората, страдащи от високи нива на тревожност показват свръхчувствителност само към изражения на страх. Не е ясно обаче, дали този ефект наистина съществува при тзи, които не са тревожни по принцип, а са поставени в ситуация, предизвикваща безпокойство.


"Опитвахме се конкретно да отговорим на въпроса: какво е влиянието на моментното ниво на безпокойство върху начина, по който виждаме света и по-специално върху емоциите, изписани по лицата на околните?", Казва Маркъс Мунафо (професор по биологична психология в Университета в Бристол). За да се справят с въпроса, Мунафо и колегите му от университета в Бристол разглеждат въздействието на обезпокоителна ситуация върху способността на 21 здрави (в психично и физическо отношение) участници да интерпретират емоциите в израженията по лицата, които са им показани. Общите тенденции на субектите да се притесняват варират, но никой не е имал тревожни разстройства или състояния сходни на паническа атака.

Участниците са снабдени с лицева маска, осигуряваща нормален въздух или въздух, обогатен с въглероден диоксид – подход, известен с това, че предизвиква тревога и напрежение, както и повишени сърдечен ритъм и кръвно налягане. След завършване на всеки етап изследваните повтарят експеримента, предоставяйки на субектите алтернативния тип въздух. Редуването дава възможност на учените да наблюдават контролните разлики в поведението и реакциите им.
В първата част на изследването участниците получават едно по едно изображения на човешко лице, изразяващо различни нива на гняв, тъга, изненада, отвращение, страх или щастие. 15-те изображения за всяка емоция са показани два пъти. Изследваните субекти са помолени да определят всяко лице с една от шестте емоции. Във втората част на изследването на участниците са представени с 45 изображения с 15 различни лица, които изразяват емоция определяща се между двете крайности на гняв и щастие. От тях е поискано да преценят какво изразяват гримасите. С цел да се постигнат по-точни резултати същите експериментални стъпки са предприети с други 40 участника.

Гримаси


Резултатите, публикувани в списанието „Royal Society Open Science“, показват, че след коригиране на фактори като възраст, пол и дали участниците обикновено са по-тревожни, успеваемостта при точното идентифициране на правилната емоция на лицето, спада с над 80%, когато дишането е било наситено с въглероден диоксид. "Знаем, че тревожността може да изпие повечето от когнитивните ресурси и затова не е изненадващо, че виждаме този общ дефицит", каза Мунафо.

Екипът на изследването установява, че докато се тревожат, участниците по-често определят видяното лице като гневно, отколкото като щастливо, когато са им представени двусмислени изражения. Въпреки този резултат, трябва да се признае, че асоциацията е по-слаба, когато експеримент се провежда с по-обемна група изследвани субекти.
Накрая са наети участници за онлайн проучване, в което са помолени да определят шестте емоции на различни лица. Изображенията се различават по полова принадлежност и етнически произход. Участващите попълват въпросници за самооценка, за да се проверят нивата на тревожност както в момента на попълване, така и цялостно.

Определяне на лицевия израз


Резултатите от 1 994 проучени индивида разкриват, че колкото по-високи са нивата на моментно безпокойство, толкова повече пречат те да бъдат разпознати емоциите в представените им лица. В допълнение, екипът установява, че след като са взети предвид фактори, включително настоящите нива на тревожност, хората, които обикновено са по-загрижени се справят по-ефективно с разпознаване на емоциите.
"Това повдига интересна възможност – диспозициалното безпокойство (тревожност, идваща от нагласите на личността) може да бъде свързано с определяне на емоциите по различен начин от моментното безпокойство", каза Мунафо. Все пак учените заявяват желание да изследват допълнително тази теория, за да направят заключения, базирани на достатъчно данни.

Тим Дълглайш (клиничен психолог и директор на Центъра за клинични изследвания на афективните разстройства в Кеймбридж), който не участва в това проучване, заявява, че изследването е интересно, но има трудности при интерпретиране на резултатите. "Основният проблем е, че ние не знаем дали (връзката между тревожност и емоционално разпознаване на лица) има нещо общо с познаването на емоции изобщо или просто, когато сте по-загрижени и не сте в кондиция, не се справяте добре със задачи“, казва той. Мунафо твърди, че предишните изследвания не са показали общо отрицателно въздействие върху когнитивната функция на субектите, при дишането на обогатен с въглероден диоксид въздух, но не знаем дали това е достатъчно.

Дълглайш добавя – констатирането, че епизодите на висока тревожност не са свързани с повишаване на способността за определяне на емоциите като страх, не изключва такава връзка. Той допуска, че може би всичко това е ефект по-видим при лица с повишена тревожност. „Липсата на доказателство, че тревожните личности са по сензитивни, не е доказателство“.


Все още чакаме да разберем дали наистина тревожните хора са по-добри в разпознаването на емоции и се надяваме учените скоро да разберат.

А как действа моментната тревожност на вас самите?

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимки: 
taban-puanlari.com; huff.ro; learive.wordpress.com;

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиЛайфстайлПсихологияНовиниАлт. медицинаЛюбопитноЛеченияСпортБотаникаТестовеСнимкиСоциални грижиФизиологияАнкетиИзследванияИсторияКлинични пътекиНормативни актовеСпециалистиЗаведенияОрганизации