Начало Психология Поведенческа психология Психика и тяло Какви са причините за хронично преяждане

Какви са причините за хронично преяждане

Какви са причините за хронично преяждане - изображение

Когато човек със свръх тегло попита „Защо правя всичко това?“ не може да се даде отговорът, че просто има апетит. Според американския Център за контрол на заболяванията веднага след пушенето затлъстяването е водеща причина за висока смъртност.

Съществува нещо, наречено компулсивно преяждане (натрапчиво преяждане), което буквално разрушава живота на жертвите си. Нека разгледаме част от характеристиките, които то носи.

Навици

Навиците са прости форми на често повтарящо се заучено поведение, които често се изпълняват подсъзнателно. Например, когато влизате в позната тъмна стая, автоматично посягате към ключа, защото искате да светнете лампата и сте се научили да го правите чрез него. Включването на лампите е като всички навици, насочени към цел и мотивирани от последиците. Дори и да знаете, че крушката на лампата е изгоряла и сте забравили да я смените, всеки път щом влезете в стаята ще имате порив да натиснете ключа на лампата. Усещането за влизане в тъмно помещение просто предизвиква автоматичен отговор. Това е опростеното обяснение на навиците за реакция на стимули, целящи резултат, и разликата, която съществува между тях и тези немотивирани от дадена цел.

Учените, които се занимават с неврология, отдавна знаят разликата между поведение, насочено към цел и това, което е реакция на стимул. Нормалното хранене е целенасочено поведение. Компулсивното (натрапчиво) преяждане е сложно поведение на стимул и реакция. Стимулът за подобно поведение може да се корени в скука, гняв, щастие, сексуално разочарование, страх и тревожност. Силата на отговора може да е различна (от това да се усети неудобство от преяждане, до момента, в които страдащият повърне). Последствията от състоянието могат да се развият от леко наднормено тегло до свръхтегло, затлъстяване и дори булимия.

Защо се случва това

Учените вярват, че поведението, насочено към целта, започва в префронталната кора. Например предната част на кората решава "Искам да правя упражнения сутрин“. Така всяка сутрин вие се събуждате и си мислите „Реших да правя упражнения сутрин“, ставате от леглото и правите 30-тина клякания. В крайна сметка повторението кодира това насочено към целта поведение в мозъка. Веднъж запаметено, то се превръща в реакция при получаване на стимул. Така, когато това се случи, вече няма да се нуждаете от префронталната кора, за да се заемете с целенасочено поведение (в случая тренировка сутрин). Когато се събудите, автоматично ще направите своите 30 клякания, защото събуждането се превръща в стимул за конкретно 30 клякания.

Невролозите обясняват, че така стоят нещата с човешкия мозък, но реално погледнато умът на индивида не се състои само от нервните клетки, от които е съставен. Прекалено много целенасочени решения, отнасящи се до хранителен режим и физическа активност, не могат да се кодират в мозъчната структура. Хората се връщат обратно към нездравословните си навици, въпреки взетите решения.

Оказва се, че поведението, насочено към дадена цел, не винаги започва в префронталната кора. Две насочени към целта поведения допринасят за формирането на навик. Когато префронталната кора предизвиква поведение, насочено към целта, колкото повече се повтаря, толкова по-дълбоко се кодира то. Когато се генерира насочено към целта поведение, се освобождава допамин и възниква усещане за удоволствие, което увеличава вероятността от повторение на действието в бъдеще. Пречката при създаване на навик е, че в различните части на мозъка допаминът се използва по различни начини. В един от регионите той инициира действие, но в друг сигнализира за възнаграждение.

Стимулиране и пристрастяване

Полегналото ядро или нуклеус акумбенс, центърът за възприемане на наградите, се намира в центъра на стриатума, а стимулирането му е основен компонент на пристрастяването. Ядрото работи чрез използване на сензорни знаци, свързани с паметта или въображението, за да ви мотивира да изпитате желание да направите нещо въз основа на очакването за наградата, след като го сторите.

Мозъкът освобождава повече допамин, когато искате да направите нещо, отколкото когато го сторите. В играта на награди, трикът ви кара да искате да направите нещо достатъчно, за да го направите. След като това се случи веднъж, играта свършва. Проблематичността се крие в това, че големите количества допамин, освободени от желанието да се храните, всъщност правят желанието за прием на храна по-приятно от самото хранене.

Следователно, страдащите от натрапчиво преяждане могат да се хранят отвъд точката на приятното здравословно приемане на храна. Така се оказва, че храненето не е опит, а пристрастяващо поведение, което доставя допълнителен допамин от това, че правите онова, което сте искали да направите и получавате награда за това. Този сценарии няма как да избегне пристрастяването и описва почти всички видове зависимост.

Ако е налично увреждане на мозъка, занижени нива на серотонина или прекомерно напрежение, способността на префронталния кортекс да наложи импулсен контрол намалява. Тази невъзможност да се упражнява контрол на импулсите (както хората в норма могат), позволява поведение като прекомерно хранене да се превърне в хедоничен целево ориентиран навик, който постепенно се запечатва в мозъка. За съжаление това не е единствената предпоставка.

Както при всички натрапчиви пристрастяващи поведения, за обсесивното преяждане много фактори допринасят. Някои са простички, но голяма част от тях са сложни и още не са известни на науката. На теория неврологията познава човека, но индивидуалната функция при всяка личност е контекстуална и уникална. Опитът от ранното детство има значително влияние надвърху начина на живот и е основен за диспозициите и навиците на човек.

Представете си навиците като кабели, свързващи различни парченца от ума. Обсесивното преяждане е кабел, който трябва да прекъснете.

Всеки си има своите тъмни кътчета в душата си, нещо като личен демон. Задължение на всекиго е да убие демона и да хване живота си в ръце. Един от ключовете за постигането му е да се добие повече информация за това как работи мозъкът.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: hbr.co.ke

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноЗдравни съветиИсторияПсихологияДиетиХранене при...ЛеченияТестовеНовиниИнтервютаЛайфстайлВидеоОрганизацииЗаболявания (МКБ)СнимкиМедицински изследванияСпортАлтернативна медицинаБотаникаЗдравни проблемиЗаведения