Начало Психология Социална психология Групова динамика Какво прави педантите такива, каквито са

Какво прави педантите такива, каквито са

Какво прави педантите такива, каквито са - изображение

Педантите са навсякъде и дори и да не желаем да го признаем, могат да атакуват света ни с няколко реплики. Те честичко ни коригират докато говорим, правят режещи забележки за етикета ни и после се чудят защо отношението ни към тях е по-особено.

Фройд ги е заклеймил с изказването, че са мъже, които не умеят да се смеят на самите себе си. Някои от нас биха напомнили за съществуването на жени педанти, но най-вероятният коментар би определил тези дами като хора с анален характер... а може би дори генитален. Тези типове характер са следствие от спънки, възникнали по време на детското развитие, и според почитателите на психоаналитичната теория определят много голям процент от особеностите на личността. Но дори да оставим видовете характер встрани, може да определим педантите като индивиди, демонстриращи прекалено често собствените си знания, основани на формални правила и тънки детайли, с невероятна енергичност, която пренебрегва здравия разум и зачитането на личните взаимоотношения. Педантичното отношение може да бъде частично обяснено с помощта на психологията и неврологията.

Личностни характеристики

Всички се досещат, че по-високи нива на педантичност се забелязват лесно при хора, считани за неприятни или определяни като темерути. В това отношение педантичността може да бъде свързана с някои видове личност. В едно проучване 83 души били помолени да оценят имейли, изпратени с цел кандидатстване за учебно заведение. Някои имейли били написани граматически вярно, а други съдържат грешки, свързани със смисъла или правилния начин на изразяване. 

Участниците първо преминали предварително изследване на личността, катоз попълили тестова форма за основните пет личностни черти. Те са екстроверсия, сътрудничество, съзнателност, невротизъм и отвореност към нов опит.

Учените наблюдават, очертаваща се тенденция — интровертните хора са по-осъдителни при наличието на грешки, отколкото екстровертите. Авторите казват, че хората, които са отчели по-високо ниво на интровертност, предпочитат реда и грешките нарушават хармонията, която той им носи. Това логично води до увеличение на възбудата и раздразнението, като грешките буквално започват да дразнят интровертите.

Тези, които са постигнали високи резултати по скалата на екстроверсията, заявяват, че добрата граматика не е толкова важна и всъщност наистина показват по-слаба чувствителност относно грешките в писмата. Авторите наблюдавали как екстравертите, забелязали конкретни грешки, ги определят като механични и поради това като слабо доказателство за лоша граматика.

В случая педантизмът може да се разглежда като реакция срещу причиненото на интровертите неудобство. Т. е. степента на педантичност има пряка връзка с другите характеристики на личността.

Превъзходство

Човечеството е намерило много начини да демонстрира превъзходство, като не може да се отрече, че част от тях са доста груби.

Педантичността може да бъде разгледана като опит да се покаже надмощие. Всички сме се сблъсквали с педанти, които искат да демонстрират, че знаят повече от околните. Това е обяснимо, поради факта, че един от начините хората да оценят своята компетентност е сравнението с другите. Ако оценката за знанията им е висока, могат да я затвърдят и защитят, като сравняват безмилостно своите собствени възможности с тези на другите. Пример за това са участниците в семинари и обучения, които се опитват да стъписат ораторите с неудобни въпроси, вместо да зададат такива, по които наистина се нуждаят от отговор. Ако педантичните действия са продиктувани от желание да превъзходство, то може да очакваме те да се появяват при демонстрирането на относително състояние на личността пред други хора. Хората, вярващи, че са по-умели в определена област от другиго, са склонни да са педантични точно с него, за да потвърдят по-високия си статус.

Интересно е наблюдението над начина на изказ на хора, които трябва да изразяват мислите си публично (най-често такива, които изнасят лекции). Когато те общуват с лица с по-нисък статус в йерархията, те са склонни да използват по-сложен и технически издържан изказ, отколкото с равнопоставени. Според Специалистите това частично подкрепя идеята за педантичността, като начин за утвърждаване на статуса.

Идентичност

Последната теория, която ще ви представим, се състои в това, че педантичността може да се разглежда като способ хората да се идентифицират и да сигнализират, че са част от група. Идеята за социалната идентичност говори, че участниците в група са способни да проявяват педантичност, с цел да представят своята общност в положителна светлина спрямо останалите и да подобрят своята самоконцепция. Подобно утвърждаване може да се постигне с представяне на тяхната група като най-добрата, за да започнат другите да изглеждат лоши. Ако човек публично коригира някого, то той се представя като лицето, което се грижи и едновременно с това показва на членовете на външната група, че не са добре запознати с „жизненоважна“ информация.

Защо педантите са такива, каквито са?

Учените все още не са открили коренът на това, но проучванията заключват, че става въпрос за смесване на личностните характеристики, отстояването на определен статус и груповата идентификация. Но все пак ще се наложи да почакаме психолозите да направят още доста изследвания, за да разнищят загадката на педантичността.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимка: sciencedaily.com

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияИсторияПсихологияЛюбопитноЛечения