Начало Психология Поведенческа психология Патология Какво представлява патологичната емпатия – част 1

Какво представлява патологичната емпатия – част 1

Какво представлява патологичната емпатия – част 1 - изображение

Емпатията е многокомпонентно понятие, което от една страна означава да разбираме емоциите и мислите на другите, а от друга – ние самите да ги чувстваме и съпреживяваме. Емпатията е способност да се поставяме „в обувките на другия“, да разбираме какво преживява, защо се чувства по определен начин. Емпатията е умението да виждаме света през призмата на другия – през призмата на неговия опит, неговите убеждения и ценности.

Понятието е въведено от английския психолог Едуард Титченър през 1909 година, за да обозначи способността на човек да разпознава и споделя емоциите на друго лице. Емпатията изисква умение да разбираме страданието на другите и да споделяме тази емоция, дори когато тя е болезнена и плашеща. Емпатията не бива да се бърка със състраданието, което представлява само потвърждаване на чуждата болка, съчетано със съжаление. Емпатията е дълбоко ниво на съпричастност и показва реално желание да се предостави подкрепа и помощ на страдащия.

"Способността да се поставите на мястото на другия е един от най-важните компоненти на интелигентността и показва нивото на зрялост на човека." - Аугусто Кюри

Възможно ли е обаче едно от най-полезните и човешки умения, тази да съпреживяваме болката на другия, да премине границата на нормалното и да прерасне в патологично състояние? Оказва се, че да.

Хората със синдром на хиперемпатия сякаш имат дълги антени, които улавят всяка емоция, вибрираща около тях. В крайна сметка обаче те се губят в нуждите на околните и в страданието им, което чувстват като свое. Често те дори се чувстват виновни за болката, която другите изпитват. Това е болезнено и изтощително.

Всяко поведение, което прави по-трудно връзката с други хора, причинява страдание и ви пречи да живеете нормален живот, се нуждае от диагноза и някакъв вид лечение.

Следователно, хората, проявяващи свръхсъпричастност, които показват постоянен модел на страдание и неспособност да функционират в социалния, личния и професионалния си живот, показват признаци на личностно разстройство.

Важно е обаче да се изясни, че има разлика между това да бъдеш силно чувствителен и да страдаш от синдром на хиперемпатия.

Например в книгата си „Жените, които обичат психопатите” психиатърът Сандра Браун говори за това колко жени не само разбират психопатичното поведение на своите партньори, но дори го оправдават.

С други думи, тяхната прекомерна съпричастност напълно им пречи да виждат ясно в колко нездравословни отношения са. Всъщност те използват невероятно сложни и умни начини да оправдаят насилствените действия на партньорите си. Това е ясно доказателство, че синдромът на хиперемпатия е нарушение, за което си струва да се мисли и да се говори.

Емпатия и хиперемпатия - тънката граница между баланс и патология

Въпреки че емпатията е една от най-положителните и полезни човешки способности, не си мислете, че няма нищо лошо в това да я упражнявате прекомерно. Подобно на всичко друго в живота, и в този случай излишъкът не е полезен и здравословният баланс е препоръчителен.

Хиперемпатията влияе върху способността ви да отделите собствената си личност от тази на човека до вас. Емпатията е способността да се поставяме в чуждите обувки, но е важно да се уточни, че дори в тях, ние не трябва да преставаме да бъдем себе си.

Също така е важно да познаваме различните видове емпатия, които може да изпитваме, кои от тях са здравословни и кои могат да прераснат в патология. Научете кои са те във втората част на статията:

Към втора част >>>

Редактор: Ина Фенерова
Източник: exploringyourmind.com
Снимка: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛайфстайлЛюбопитноСнимкиФизиология