Начало Психология Позитивна психология Наръчник на успешния родител Какво са социални умения

Какво са социални умения

Какво са социални умения - изображение

Чуваме много за това колко е важно децата да развиват социални умения, но какво всъщност са социални умения и как се научават?

Има много различни дефиниции за социални умения, но най-общо те способностите, които са ни необходими, за да се разбираме с другите, да създаваме и поддържаме удовлетворяващи взаимоотношения.

Буйният, екстравертен стил на взаимодействие, който обикновено се цени високо в някои общества, не е непременно най-добрият или единственият начин да се свържете с другите. Един по-спокоен стил на общуване също може да бъде много здрав. Социалните умения се отнасят до гъвкавото приспособяване на нашето поведение така, че да отговаря на конкретна ситуация и на нашите лични нужди и желания.

Три процеса, лежащи в основата на социалните умения

Има три основни процеса, които децата (и възрастните) използват за ориентиране в социалния свят: Наблюдение, Мислене и Правене.

- Наблюдателност

Наблюдателността в социална ситуация, включва улавянето на социални сигнали. Това означава да забелязваме контекста: дали средата е неофициална или официална? Онези деца близки приятели, познати или непознати са? Различните ситуации изискват различни видове поведение. Социална наблюдателност означава детето да забелязва поведението на другите деца. Ако то се чувства загубено по отношение на това как да действа в нова ситуация, отговора на въпроса: „Какво правят всички останали?“ може да даде някои подсказки. (Нека поясним, че не се става дума за следване на тълпата — добрата преценка винаги е необходима.)

Проследяването на реакциите на другите може да помогне на децата да променят курса, ако нещата не вървят добре. Например, ако то забележи, че приятелката му изглежда отегчена от тази игра, да я накара да предложи нова игра или да я попита какво би искала да правят.

Децата, които имат проблеми със социалната наблюдателност, често неволно дразнят останалите. Те правят неща, които са неподходящи за контекста, като например да се майтапят, когато всички останали са сериозни. Още по-зле, да упорстват в правенето на досадни или неприятни неща, пренебрегвайки признаците, че другите искат да прекъснат тази дейност (напр. дават им ясни знаци, избягват контакт с очите, дистанцират се).

- Мислене

Мисленето в социални условия включва тълкуване на поведението на другите деца, за да се разбере защо правят това, което правят. Дали се закачат на игра или са агресивни? Дали го правят умишлено или случайно? Това означава детето да може да предскаже вероятните реакции на другите и да излезе с ефективни стратегии за въздействие върху връстници по желани начини.

Изследването на социалното познание ни казва, че децата, които изпитват затруднения със социализирането, често тълкуват погрешно намеренията на другите. Например, агресивните деца са по-склонни от другите да възприемат поведението на връстниците си като произтичащо от преднамерената подлост. Те също така са по-малко способни да измислят конструктивни стратегии за разрешаване на социалните си затруднения.

- Правене

Правенето в социален контекст означава взаимодействие с връстници по позитивен начин. Някои деца знаят какво трябва да направят, но се затрудняват. Например, те желаят да се включат в разговор, но се чувстват тревожни и замръзват, така че не казват нищо. Други деца са склонни да действат импулсивно, бълвайки неподходящи коментари.

Как да помогнем на децата да придобият социални умения

Някои деца усвояват социалните умения много лесно, но на други им трябват някои допълнителни тренировки. Почти всяко дете среща някакви проблеми, свързани с приятелството по някакъв начин, независимо дали се опитва да намери приятел в ново училище, да се справи с някого, който го дразни, или да реши даден спор. Такива преживявания са много чести, но те също могат да бъдат много болезнени.

Имайки предвид трите процеса, които лежат в основата на социалните умения — наблюдателност, мислене и правене — можете да разберете къде детето ви се запъва и да предложите начини, за да му помогнете да продължи. Например, по време на игра с приятели или на детската площадка, може да му помогнете на да вижда по-ефективно, като правите гласни наблюдения, които привличат вниманието към съответните знаци (например, "Иван изглежда разочарован в момента." "Анна и Маргарита се редуват на пързалката.").

Ако детето ви се затруднява да прецени как да отговори на социална дилема, може да подкрепите социалното му мислене като давате обяснение на поведението на другото дете. Можете също така да му помогнете да обмисли идеи (брейнсторминг) за възможните отговори и да оцени вероятните им резултати.

И накрая, може да създадете възможности за детето си да практикува „правене“ на социални умения чрез ролеви трудни ситуации, планиране на предварителни стратегии за трудни ситуации или организиране на подходящи дейности.

Например, на децата, на които е трудно да установят контакт с очите, може да им е по-лесно „да гледат хората между веждите“. Изглежда по същия начин като контакт с очите, но го усещат по-малко заплашително.

Репетирането на прости отговори на често задавани въпроси също може да помогне на тревожните деца да преживеят моментите на замръзване. "Как беше уикендът ти?"/"Добре. Имах футболен мач." "Как е училището?"/"Добре. Учихме за маите." Тези въпроси и отговори не се квалифицират като остроумни, но са добър начин за справяне с предсказуеми въпроси.

Децата често се сприятеляват като правят неща заедно, така че посещаването на клуб, клас или присъединяването към отбор, свързан с дадени интереси, може да бъде от полза. Срещите за игра с приятел често се усещат по-управляеми отколото груповите занимания от децата, които са срамежливи. Някои деца, които имат затруднения в социализирането с техните връстници, се справят по-добре с деца, които са с няколко години по-малки или по-възрастни от тях.

Непрекъснатото преживяване на социален провал не помага на децата да се учат. Онези, които изпитват проблеми с приятелството, се нуждаят от напътствия и подкрепа, за да могат да го „направят правилно” социално, като наблюдават, мислят и правят по начин, който им помага да се свържат с връстниците си. Практикуването на положителни взаимодействия с други деца им позволява да се чувстват наистина комфортно, компетентни и уверени в социални ситуации.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: stkillianscork.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноПсихологияСоциални грижиФизиологияТестовеБотаникаЛеченияСнимкиНовиниРецептиАнкетиИсторияИнтервютаСпортАлт. медицинаХранене при...ОбразованиеОрганизацииНормативни актовеЗаведенияСпециалистиИзследванияКлинични пътеки