Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Как можем да разберем хората, които колкото и да ни нараняват, не изпитват угризения и не се разкайват

Как можем да разберем хората, които колкото и да ни нараняват, не изпитват угризения и не се разкайват

Как можем да разберем хората, които колкото и да ни нараняват, не изпитват угризения и не се разкайват  - изображение

Преди няколко десетилетия в Сан Франциско поредица от психологически тестове с мъж, изнасилвал всяка от своите четири дъщери, показват, че той не изпитва нито вина, нито разкаяние за стореното.

"Колкото по-тежко е престъплението и колкото по-голям е срамът, толкова по-трудно е за извършителя да изпита угризения”, коментира психотерапевтът, участвал в изследването, Harriet Lerner.

„Вместо това той би казал: "Не съм виновен" или "Не можах да се сдържа" или "Това не е кой знае какво." В своята самозащита подобни хора са склонни често прехвърлят вината на потърпевшите: „Направих го за нейно добро" или "Това беше необходимо" и дори "Това никога не се е случило"“, допълва специалистът.

Никой от нас не ще се идентифицира с описания пример. Въпреки това той присъства в ежедневието ни много по-често, отколкото си мислим, дори в съвсем обикновени ситуации, дори в отношенията родители-деца.

Замислете се и ще се убедите, че човешкият капацитет за самозаблуда е наистина огромен. Независимо дали контекстът на една история е личен или политически, всеки един човек е способен да изгради защитна стена, която да му помогне да избегне срещата си със срама и разкаянието, че е причинил страдание или е нарушил нечии ценности.

Би било полезно на хората да знаят, че човек, който ги е предал, наранил, пренебрегнал или злоупотребил с нас, може никога да не изпита вина за това и съответно – никога да не потърси прошка.

При хората, които извършват сериозни вреди, самозащитата не е просто пречка, която може да бъде преодоляна, след като поговорите искрено и сърдечно и ги срещнете лице в лице с цялата си болка и гняв. Когато подобни хора изгубят чувството за собствената си стойност, самозащитата им се превръща в тяхната крепост. Те ще останат увити в одеялото на своята самозащита и отричане, за да оцелеят.

„Винаги е по-лесно да предложиш искрено извинение за малките неща, отколкото за сериозни прегрешения. Ако чакате извинение от човека, който ви е нанесъл тежки щети, ще е напразно. По-добре продължете напред в живота си с оптимизъм и надежда, далеч от човека, от когото чакате да се разкае…“, съветва д-р Harriet Lerner.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: Psychology Тoday
Снимка: The Jam Jar

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноЗдравни съветиЛайфстайл