Как психодрамата може да помогне при терапията на хора с аутизъм

Психодрамата е специфичен вид терапия, в който специалисти използват театрални похвати, за да помагат на хора с различни проблеми да подобрят способността си за успешно взаимодействие с другите. Това включва използването на театрални упражнения - импровизации, сценични действия и физическа активност - за укрепване на социалните комуникативни умения и изследване на личната емоционалност. За част от хората с аутизъм това може да е едновременно забавно и ефективно.

Ефективност

Често хората с аутизъм имат способността да говорят, но им липсва умение за социално взаимодействие. С други думи — те могат да използват думи, но не знаят как да го направят, така че да се изразят адекватно.

Понякога езиковите умения са подчинени на ехолалия – това означава, че хората с аутизъм повтарят думите събеседника дословно. Има дори родители, които са забелязали способността на децата си да запомнят и рецитират големи откъси от стихове, диалози на телевизионни герои и дори филми, спазвайки същия стил на израза, акцент и движения като в оригинала.

Психодрамата предлага възможност на аутистичните хора, които умеят да говорят, да градят върху имитативните си способности, като учат, практикуват и усъвършенстват тази своя характеристика в забавна и насърчаваща среда. Тази терапия помага на участниците да работят над социални импровизации и да практикуват социални умения, придобити в други условия, да работят над четенето, използването на езика на тялото, да развиват говорните си способности. От изключителна важност е, че терапията предлага възможност да се изявят като актьори, да бъдат звездата на шоуто, да изградят по-висока увереност в собствените сили и да получат искрени аплодисменти.

Как помага

Синди Шнайдер е пионер в областта на психодрамата за хора с аутизъм и автор на книгата "Активни артисти: Театрален подход към преподаване на социално разбирателство за деца и юноши със синдром на Аспергер". Нейните класове по театрално изкуство събират деца и възрастни с широк спектър от диагнози, включително и разстройство от аутистичния спектър и дефицит на вниманието. Според Шнайдер, терапевтичният процес носи на участниците:

- самоувереност не само в изпълнението, но и във взаимодействието с околните;

- повишаване на самооценката и гордост от постиженията;

- по-висока ефективност в разпознаване на чуждите емоции;

- по-добро идентифициране и назоваване на собствените си емоции;

- получаване на нов вид активност в група, в която може да се постигнат успехи;

- възможност за осъзнаване на нивата на гласова модулация;

- нови умения за функциониране като част от група;

- нови умения за следване на указания;

- подобряване на способността за взаимодействие с връстниците;

- повишаване на самочувствието чрез успех.

Хубавото е, че обичайното театрално изкуство съдържа голяма част от нужното за работата с деца в аутистичния спектър. Много от игрите, импровизираните дейности и упражненията, с които работят типичните театрални актьори, могат лесно да се адаптират към особеностите на участниците в терапията. Повечето форми на арт терапия нямат нищо общо с правилата на изкуството. Едно дете може да получи много от музикалната терапия, но това да не доведе до умения за свирене на инструмент. Драматичната терапия обаче включва аутистичните индивиди в същите видове дейност и предлага много от същите умения като типичен драматичен клас.
Това означава, че аутистично дете или тийнейджър, който обича психодраматичната терапия, лесно може да използва уменията за импровизация, движение, език на тялото и запаметяване в училище или общността.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: verywell.com