Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Когато детето се превърне в домашен насилник: Съвети за справяне – част 2

Когато детето се превърне в домашен насилник: Съвети за справяне – част 2

Когато детето се превърне в домашен насилник: Съвети за справяне – част 2 - изображение

Родителите - точно като всеки друг - могат да бъдат малтретирани - от дете или тийнейджър. Според психолозите подрастващите, подобно на възрастните, са също толкова способни да причиняват емоционално, словесно и физическо насилие, но поведението им често остава неразбрано или се пренебрегва заради възрастта им. Тя обаче не е индикация за способността на човек да упражнява насилие и да вреди на живота на друг човек - дори и на родителите си. Тийнейджърите могат да тормозят и злоупотребяват с родителите по всяко време и никой да не разбере за това, ако родителят не сподели.

Ако сте в подобна ситуация, следните съвети могат да ви бъдат от полза:

Имайте предвид, че справянето с проблема изисква време

Не очаквайте проблемите да се разрешат веднага. Докато експериментирате с различните ресурси, често си задавайте въпроса дали постигате напредък. Например, доволни ли сте от работата с терапевта или смятате, че с друг семейството ви би се чувствало по-добре? Забелязвате ли положителни промени в поведението на детето си? Имат ли желания ефект разговорите ви с него?

Бъдете отбор

Семейството трябва да обедини усилията си и да работи в екип, за да се справи успешно с проблема. Това може да стане, само ако родителите работят заедно, разговарят и черпят сили един от друг, вземат решения заедно, разбират колко е важна ролята им и колко ценна е помощта, която оказват на детето си. Имайте предвид, че тийнейджърът ви често ще посреща стратегиите ви с бунт и ще се държи сякаш нищо от това, което правите, не му помага, или ще ви заявява категорично, че няма нужда от вас и помощта ви. Бъдете сигурни, че това не е така и не се отказвайте. 

Не се колебайте да предприемете крайни мерки

В случай, че напрежението между вас и тийнейджърът ви ескалира все по-често и се чувствате в реална опасност, опитайте да го предупредите, разбира се, ако все още общуването между вас е възможно.

Обяснете му, че повече няма да толерирате това поведение и поставете някои основни правила, за да възстановите контрола върху ситуацията. Заемете твърда позиция и кажете на детето си, че ако ви удари отново, ще се обадите в полицията и то ще бъде арестувано. Не блъфирайте, а наистина се обадете, ако юношата отново ви нападне, нека разбере, че положението е действително сериозно, а действията му – престъпни.

Ако бъдете ударени от детето си, се опитайте да не отвръщате, защото физическо насилие от ваша страна дори като самозащита не само затвърждава вече възприетия модел на поведение, но може да бъде изтълкувано погрешно. Ето какво имаме предвид, в САЩ например много юноши познават добре правата си и звънят в Социалните служби, за да предупредят за физическо насилие, извършено над тях, вследствие на което се вземат съответните мерки срещу родителя. Всички деца в семейството, включително юношата насилник, се поставят в категория „риск” и се извеждат от семейната среда. Това е нещо добро в случаите на тормоз над деца, но когато казусът бъде представен погрешно, потърпевши са всички, включително и детето-насилник, защото не получава необходимата терапия и подкрепа и за съжаление това утвърждава престъпното му поведение.

***

Помогнете на тийнейджъра да разбере какво очаквате от него. Обмислете използването на договорки за поведение и семейни срещи. Ако и когато е необходимо, го лишавайте от привилегиите му, отделяйте време да правите заедно неща, които харесвате.

Много родители приемат тормоза от страна на децата си като доказателство, че не са си свършили добре работата в отглеждането и възпитанието им, като доказателство за пълния им провал… Но когато започнете да мислите за себе си по този начин, вие напълно се лишавате от възможността да промените ситуацията, да израснете, да погледнете на проблема с други очи, да приемете, че не сте единствените, които оказват влияние върху поведението на детето и да си дадете сметка за многобройните фактори, които му въздействат.

Едва когато осъзнаете това, ще бъдете готови да му помогнете. Нужно е да преодолеете срама, ако изпитвате такъв, да спрете да се критикувате или самосъжалявате и да започнете да действате – информирано, търпеливо и с много любов.

Към първа част >>>

Прочетете още: Тихо страдание: Когато деца малтретират родителите си – емоционално и физически

Редактор: Ина Фенерова
Източници: psychcentral.com, wehavekids.com
Снимка: babycouture.in

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияСоциални грижиНовиниИнтервютаАнкетиЛюбопитноБотаникаЛечения