Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Кой е факторът, който позволява когнитивен контрол върху емоциите

Кой е факторът, който позволява когнитивен контрол върху емоциите

Кой е факторът, който позволява когнитивен контрол върху емоциите - изображение

Когнитивното разбиране за реалността управлява емоциите.

Някои неотдавнашни изследвания се фокусират върху това до каква степен лошият когнитивен контрол, медииран от преживяванията, води до или поддържа симптоми на депресия и безпокойство.

Въпреки че резултатите от изследванията са ценни, техните предположения за "когнитивен контрол", който представлява воля, свързана с мотивацията, не успяват да идентифицират познанието, регулиращо този тип контрол и истинската причина за фокусиране върху негативизма. Този пост разглежда четири дискутирани недостатъчни предположения и подсказва, че точните когнитивни структури (когнитивно разбиране) служат като умствени механизми, управляващи адаптивен когнитивен контрол върху отрицателните емоции.

Първото недостатъчно предположение е, че когнитивният контрол е основната функция на нашето познание.

В действителност основната цел на нашето познание е да ни помогне да посрещнем основните си нужди, като например тези от храна, любов, щастие, приятелство, принадлежност, семейство, комуникация, психично здраве, физическо здраве и всичко останало, от което се нуждаем за оцеляване и растеж. За да задоволим тези нужди, трябва да сме в състояние да преодолеем конфликтите и да създадем / поддържаме балансирани взаимоотношения със себе си, другите и променящите се социални, психологически, физически светове и екосистеми, като разбираме реалността правилно.

От друга страна, когнитивните процеси включват прилагането на знания / информация (които могат да бъдат верни или изкривени), които дават смисъл на социалния опит и жизнената среда чрез упражняване на такива умствени процеси като кодиране, оценка, тълкуване, приписване и вземане на решения, наред с контрол на вниманието, иницииране и / или реакция.

Адаптивният умствен контрол, като част от когнитивните процеси, се регулира от точното разбиране на действителността. От друга страна, неверните или изкривени когнитивни структури за реалността водят до фалшиви преценки, погрешни схващания, недобросъвестно вземане на решения и действия, лош когнитивен контрол, вътрешни спънки, чувство на безсилие и неудовлетвореност в задоволяване на нуждите. Например, една жена не можеше да спре да изпитва чувства на вина (липса на когнитивен контрол), защото притежава изкривена представа, че разочарования й в различни области са резултат от нейните нарушения на някои морални стандарти. Изкривените когнитивни структури се характеризират като погрешни представи за реалността и неосъзнатост за наличието на когнитивните изкривявания.

Второто допускане предполага, че фокусирането върху отрицателността или руминацията* са неправилни и предубедени.

Руминацията се разглежда като натраплива грижа или трудност при премахването на нежелана отрицателна информация от работната памет. Напротив, фокусирането върху негативните преживявания е нормален процес на учене за наивния учен, т.е. за всеки от нас. Съсредоточаването върху негативността може да не е невярно или неправилно, тъй като хората са мотивирани да се учат както от добрите, така и от лошите преживявания (негативните преживявания често са по-информативни), за да разрешат сходни проблеми или избягват подобни ситуации в бъдеще.

Нормалните човешки същества са активно преследващи целта си индивиди, които непрекъснато търсят смисъл в своите социални и умствени преживявания, като разработват нови хипотези и теории, за да обяснят своя опит в постигането на своите цели, особено тези, свързани с неудовлетвореност и конфликти в посрещането на основните потребности.

Третото предположение гласи, че липсата на когнитивен контрол генерира отрицателна руминация.

Фактът е, както бе обсъдено по-горе, че когнитивните структури или степента на разбиране на действителността регулират вниманието на човека, когнитивния контрол и други компоненти на когнитивните процеси. Опитът да се разберат преживяванията стига до задънена улица, не защото се фокусира върху отрицателността, а защото когнитивните структури на възприемащото лице погрешно показват реалността по отношение на правилата, управляващи човешкия ум и поведение, и върху опит той/тя да използва невалидните познания, за да дефинира собствената си личност и да оцени, обясни и прогнозира преживяванията или ръководи междуличностните си взаимодействия.

Четвъртото проблемно предположение е, че подобряването на когнитивния контрол може да лекува депресията.

Повишеният когнитивен контрол или силната репресия на отрицателното мислене и емоции може да помогне на човека, подсказвайки му какво да не прави, да мисли или да усеща, но се затруднява да реши проблемите на човека чрез създаване на ново разбиране за недействителните преживяванията или отблъсквайки миналите или настоящите болки. Въпреки че оптимизмът като цяло е от полза, ангажирането с положително мислене не дава нови и точни обяснения за това как и защо човекът е изпитвал безсилие и неудовлетвореност.

Контролът не предлага нови начини за подобряване на ситуацията или за свеждане до минимум на неуспеха при посрещането на основните нужди. Клиничните наблюдения показват, че емоционалните болки на клиентите не изчезват просто защото могат да насочат вниманието си и да регулират емоциите си. Това е така, защото те не са разбрали въпроса "защо" за техния живот.

Накратко, нашите когнитивни структури, като система за развитие, имат способността да преминат към по-високо (по-точно) ниво на разбиране за социалната и психологическата реалност, като резултат на учене от опита. Само чрез развиване на този тип разбиране, което може да надхвърли сегашните ни ограничени вярвания за реалността, да интегрира нашите положителни и негативни преживявания, можем да излекуваме или сведем до минимум депресията, за да получим истински и смислен когнитивен контрол.

*руминация - "изживяването" на едни и същи отрицателни мисли и впечатления.

Източник: psychologytoday.com

Снимка: mortylefkoe.com

По статията работи: Елиза Трайкова

руминация - "изживяването" на едни и същи отрицателни мисли и впечатления.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЛюбопитноБотаникаЛайфстайлЗдравни съветиЛеченияНовиниСоциални грижиХранене при...СнимкиАлт. медицинаСпортВидеоАнкетиЗдравни проблемиТестовеИзследвания