Начало Психология Поведенческа психология Патология Нагласите на хората с разстройства на храненето – Част 2

Нагласите на хората с разстройства на храненето – Част 2

Нагласите на хората с разстройства на храненето – Част 2 - изображение

Понякога е трудно да разберем като страничен наблюдател, през какво преминават хората, страдащи от разстройствата на храненето. Някои от нас вероятно се питат как може човек да иска да повръща, да се лишава от храна, да преяжда, докато не го заболи коремът, или да се чувства сякаш самата мисъл за храната го измъчва. Този тип разстройства обаче имат определена функция за страдащите. Още в началните курсове по психология се повтаря постоянно, че моделите на поведение съществуват, защото са били стимулирани от средата и/или останалите хора. Следователно, когато се информираме по-добре за причинителите на хранителните разстройства – как преяждането или гладуването отговарят на някакви нужди – то тогава поведението на страдащите ще спре да изглежда толкова озадачаващо.

Практикуващият клиничен психолог д-р Елън Хендриксен обяснява кои фактори допринасят за специфичните нагласи на хората с разстройства на храненето.

Фактор №3: Натраплив стремеж към съвършенство

Част от страдащите от някаква форма на хранително разстройство са личности, които могат да се похвалят с впечатляващи постижения. Те са трудолюбиви и старателни хора, които имат високи стандарти за себе си и останалите. Понякога обаче стремежът към постигането на високи резултати може да се превърне в перфекционизъм – непрекъснат натиск и сурова самокритика, когато недостижимите цели не са постигнати.

При други индивиди с хранителни разстройства се наблюдава точно обратното – те не могат да покажат на другите минало, изпълнено с успехи. Но чрез диетите, ограничаването на калориите, освобождаването от храната или безмилостно тежки и дълги физически упражнения те намират начин да бъдат перфектни поне в един аспект от живота си.

Най-новият начин да бъдем перфекционисти, когато става въпрос за храната, е орторексията. Тя представлява не толкова познато, но все по-често срещано разстройство на храненето. Накратко, орторексията е здравословното хранене в неговата крайност. Продуктите, които не са считани за достатъчно "чисти" или полезни за здравето, спират да се консумират или се ограничават до абсолютния минимум.

Като цяло често срещано убеждение сред диагностицираните с анорексия, булимия или орторексия е, че те не са достатъчно добри – не са способни, компетентни, талантливи, умни, достойни за уважение или за обич. Допълнително, много перфекционисти вярват, че могат да поправят тези свои фатални недостатъци само когато достигнат определени цели. Този начин на мислене се нарича условно поставяне на цели, а в случая с хранителните разстройства може да направи щастието пряко зависещо от теглото, приема на калории или силно изменчивото и трудно уловимото усещане, че са имали "добър" ден или не "се чувстват дебели".

Въпреки корена на думата перфекционизмът всъщност не е обвързан с това да сме перфектни, а става въпрос за чувството никога да не се чувстваме достатъчно добри. Така че натрапчивият стремеж към съвършенство чрез някоя от формите на хранителните разстройства или комбинация от тях – орторексия, булимия или компулсивно преяждане – създава така нужното чувство за компенсиране на дефектите/грешките.

Фактор №4: Краткотрайно удовлетворение

Едно проучване**** от 2016 г. разглежда поведението на хиляди мъже и жени с разстройства на храненето. Изследователите откриват, че около 27% от участниците съобщават за практикуването на умишлено самонараняване в някакъв етап от живота си. Сред индивидите с булимия този процент е дори по-висок – 33% от запитаните са признали за вредната практика.

Каква е причината за това застъпване на симптомите? Едно от предположенията на учените е, че моделите на поведение, свързани с хранителните разстройства, и умишленото самонараняване представляват форма на емоционална регулация. Например случвало ли ви се е да сте плакали с глас и след това сте се почувствали по-спокойни? Или сте повърнали, когато сте се чувствали болни, и след това сте изпитали облекчение?

Според д-р Елън Хендриксен принципът е същият – голямо физическо освобождаване, постигнато чрез плач, самонараняване, повръщане или спортуване до изтощение може да доведе до краткотрайно чувство за удовлетворение или дори еуфория.

Освен това някои индивиди с диагноза анорексия съобщават, че достигат по-голяма яснота и имат повече енергия, когато гладуват. Част от изследователите предполагат, че тези усещания могат да притежават пристрастяващи качества. Например резултатите от едно проучване***** от 2007 г. сочат, че анорексията и употребата на екстази активират някои от същите рецептори в мозъка. Разликата е там, че при анорексията самото лишаването служи като наркотик.

В краткосрочен план моделите на поведение, характерни за хранителните разстройства, служат като метод за регулирането на емоциите – повръщането, преяждането, гладуването са по свои собствен начин форма на справяне с негативните чувства. Те внушават чувство за контрол, достигнати постижения, компенсация или имат за цел да разсеят страдащия от страхове и съмнения относно неговата стойност и качества. Само че тези модели не представляват устойчиви или здравословни методи за справяне в дългосрочен план.

В края на краищата целта на хората с хранителни разстройства е да заменят нездравословните стратегии със здравословни такива – като например практикуването на самосътрадание, редуцирането на суровата самокритика или възприемането на критиката просто като мисли, а не доказан факт.

Разберете кои са останалите фактори в първа част на статията.

****Cucchi, A., Ryan, D., Konstantakopoulos, G., Stroumpa, S., Kaçar, A., Renshaw, S., Landau, S. & Kravariti, E. (2016). Lifetime prevalence of non-suicidal self-injury in patients with eating disorders: A systematic review and meta-analysis. Psychological Medicine, 46(7), 1345-1358.

***** Jean, Alexandra & Conductier, Grégory & Manrique, Christine & Bouras, Constantin & Berta, Philippe & Hen, René & Charnay, Yves & Bockaert, Joël & Compan, Valérie. (2007). Anorexia induced by activation of serotonin 5-HT4 receptors is mediated by increases in CART in the nucleus accumbens. Proceedings of the National Academy of Sciences of the United States of America.

Редактор: Нора Маркова
Източник: quickanddirtytips.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияИнтервютаНовиниХранене при...ЛюбопитноЗдравни съветиСпортАлт. медицинаБотаникаЛеченияЗаведения