Начало Психология Поведенческа психология Патология Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство – Част 2

Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство – Част 2

Най-разпространените митове за обсесивно-компулсивното разстройство – Част 2 - изображение

Идеята на повечето хора за обсесивно-компулсивното разстройство вероятно се базира на телевизионни герои като Монк – чистофайник, който страда от бактериофобия, и изпитва силната нужда обкръжаващата го среда да са намира в пълен и абсолютен ред.

Въпреки че това описание важи с пълна сила за някои индивиди с разстройството, поставянето на страдащите в рамка пренебрегва сложността и множеството проявления на обсесивно-компулсивното разстройство. Свръхгенерализирането на състоянието води до появата на митове, които поставят индивидите с диагноза в шаблон и довеждат до дезинформираност относно състоянието им.

Защо митовете продължават да се разпространяват

Според д-р Макдермот телевизионни сериали като "Монк" представят обсесивно-компулсивното разстройство като "чудата, смешна черта на главния герой, чиято цел е да предизвика смях в зрителите". Неправилните изобразявания в медиите е една от причините, поради които разстройството е толкова погрешно разбрано.

Според Шева Раджаее съществуват още два източника на купищата митове по темата. Първият е стигмата, свързана с психичното здраве, която кара много хора да страдат мълчаливо. Липсата на гласност по въпроса разпалва спекулациите и води до разпространението на погрешна информация. Другият източник на митовете е липсата на достатъчно добро и изчерпателно обучение за студентите по психология. Шева Раджаее смята, че не всички професионалисти по психично здраве са правилно информирани относно състоянието, така че според нея не може да се очаква ситуацията сред общността да е по-различна.

Шева Раджаее споделя, че редовно чува притеснителни истории от клиентите си, които разказват за несполучливите си опити с психотерапията. Някои психотерапевти дори са уведомявали полицията, след като са интерпретирали натрапчивите мисли на клиентите си като истини. Други са съветвали посещаващите терапевтичните сесиите да споделят на останалите за своите обсесивни идеи на сексуална тематика.

"Терапевтите трябва да могат да разграничават между обсесивни мисли – които противоречат на ценностната система и желания на клиента, така наречените егодистонични мисли – и кога човек наистина е объркан относно идентичността си" – обяснява Раджаее.

Още митове за обсесивно-компулсивното разстройство

Мит: Индивидите могат просто да спрат натрапчивите мисли само ако поискат.

Факт: Не само че потискането на натрапчивите мисли не е възможно, а и може да влоши състоянието.

Самите психотерапевти и общността вярват в редица други митове относно сериозното разстройство. Друг упорит мит включва схващането, че хората с диагноза могат да спрат мислите си само ако се опитат. Всички експерти в областта споменават, че потискането на мислите не само не работи, а и може да влоши състоянието.

"Като цяло, колкото повече се опитваме да не изживеем и да избягваме от дадено нещо, с толкова по-голям интензитет го изпитваме след това. Когато се опитваме да спрем реакциите си в мисловен и емоционален план, ние изпращаме съобщение на мозъка ни, че подобни мисли и чувства, породени от обсесивно-компулсивното разстройство, са опасни" – казва Раджаее.

Д-р Макдермот обяснява как останалите хора погрешно разбират обсесивно-компулсивното разстройство: Представете си, че най-големият ви страх се материализира точно пред вас. Някой ви моли просто да останете на мястото си – без да реагирате по никакъв начин, нито пък да бягате – докато чудовището от най-ужасяващите ви кошмари изчезне само. Малко е трудно, нали?

Мит: Обсесивно-компулсивното разстройство трае цял живот.

Факт: Разстройството се повлиява доста добре от психотерапията.

Някои мъже и жени автоматично приемат, че, веднъж поставена, диагнозата е за цял живот. Всъщност д-р Макдермот обяснява, че разстройството е едно от най-добре повлияващите се на интервенции разстройства. Най-ефективното лечение за състоянието е тип когнитивно-поведенческа терапия, носеща името излагане и предотвратяване на реакциита. Тя представлява систематично, постепенно изправяне на индивидите лице в лице със страховете им и практикуване на въздържане относно натрапчивите ритуали.

Според д-р Хсия най-добрият учител са новите преживявания, опознаването на различни дейности и ситуации. Това се противопоставя напълно на идеята, че страховете не са реални, а страдащите само си въобразяват тревогите и заплахите. С други думи, отричането на проблема всъщност поддържа и засилва симптомите на разстройството.

След като завършат лечението някои хора откриват, че симптомите им вече не съществуват, като голяма част от хората изпитват огромно облекчение. Д-р Хсия дори съобщава, че някои пациенти правят значителен прогрес само след няколко терапевтични сесии.

Шева Раджаее подчертава, че прогнозата за живот без разстройството е напълно възможна и постижима. Майките, които не са можели да държат в ръцете си своите бебета, защото ги е било страх да не ги наранят, сега имат стабилни и здравословни отношения с децата си. Учениците, които са пренаписвали домашната си работа отново и отново, докато не е перфектна, са успели да завършат училище.

За съжаление обаче обсесивно-компулсивното разстройство не е толкова голяма рядкост. Д-р Макдермот споменава, че един на 50 души страда от разстройството. Замислете се за ресторанта, който последно посетихте със семейството си, или задръстването, в което попаднахте в понеделник сутрин. Спомнете си за всичките си приятели и колеги. Някои от тези хора могат да крият симптомите си умело.

Обсесивно-компулсивното разстройство е сложно разстройство, което може да превърне живота в изключително самотен и труден. Като се информирате за симптомите, причините и евентуалните лечения вие се превръщате в едни по-емпатични и готови да помогнат личности.

Достатъчно страшно е за страдащия да преминава през трудностите, причинени от разстройство, така че бъдете мили към тези около вас. Опитайте се да покажете разбиране, дори когато някой аспект от разстройството не ви е напълно ясен. Емпатията има значение и проявата на съчувствие към другия човек може да възпре натрапчивите ритуали дори за малко.

Разберете кои са останалите митове в първа част на статията >>> ТУК <<<

Редактор: Нора Маркова
Източник: psychcentral.com
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияИсторияНаправления в медицинатаПатологияНовиниВидеоФизиологияСпециалистиНормативни актовеЛеченияЛайфстайлСпортСнимкиЛюбопитноЗдравни съвети