Начало Психология Психология на развитието Развитие на децата Ние не сме определени от ранните си преживявания – част 2

Ние не сме определени от ранните си преживявания – част 2

Ние не сме определени от ранните си преживявания – част 2 - изображение

Идеята, че детските преживявания са по-важни от опита ни по-късно в живота, при определянето кои сме ние, беше обект на политически дискусии от двете страни на Атлантическия океан. Преди време президентът на САЩ Барак Обама заяви, че "ранните години в живота на детето - когато човешкият мозък се формира - представляват критично важен прозорец за развитие на пълния потенциал на детето".

В Обединеното кралство всички основни политически партии смятат, че можем да обясним кои сме като възрастни въз основа на вида грижи, които сме получили в ранна детска възраст. Съществува политически консенсус, че държавата трябва да се намеси в семейния живот - колкото е възможно по-рано - да идентифицира и "да подкрепи" неадекватните родители.

Но вярно ли е, че опитът в ранна детска възраст има определящ ефект върху останалата част от живота ни? Толкова ли е важно качеството на връзката с родителите ни, че да може да обясни как бебето ще бъде пълноценно като възрастен? Може ли да се говори за детската възраст като за "прозорец на възможности" за развитие на пълния потенциал на детето", когато се предполага, че прозорецът се затваря, още преди бебето да има възможност да обърне нещата?

Детерминистите винаги използват теорията на привързаността, сиропиталищата от Чаушеску в Румъния и неврологията, за да подкрепят твърденията си за човешкото развитие. Тук ще направим критичен поглед върху трите.

Използването и злоупотребата с невронаука

Неизменно неврологията бива използвана, за да оправдаят твърденията, че сме предопределени от вида грижи, които получаваме в ранна детска възраст. В правителствен доклад от 2011 г. "Ранна интервенция: следващите стъпки" Греъм Алън твърди, че пренебрежителното родителство има пряко въздействие върху развитието на мозъка: "Ако преобладаващият ранен опит е страх и стрес, неврохимичните отговори на този опит стават главни архитекти на мозъка."

В статията от 2012 г. - "Заслепени от невронауката" , професор Дейвид Уестъл от университета в Нотингам и професор Сю Уайт от университета в Бирмингам критикуват твърденията на Алън. Те показват, че изследванията, споменати в "Ранната интервенция", или нямат връзка или отиват "в обратна посока" от това, което се твърди.

Списъкът с противоречиви твърдения, базирани на невронауката продължава, но истината е, че не можем да предвидим с каквато и да било сигурност как някой ще развие на базата на детството му. Възможно е, разбира се, да се разбере как някои неща могат да повлияят на живота ни, но не можем да предвидим точно как някой от нас ще функционира като възрастен.

Може би някои родители не се ангажират с децата си толкова, колкото правителството (в случая на Сащ) би желало. Но какво? Идеята, че начина, по който родителите се усмихват, разговарят и общуват с бебетата си отразява колко точно обичат бебето си и че тези взаимодействия ще имат трайно въздействие върху детето, се основава на предразсъдъци, а не на "наука". Всички ние имаме собствен начин да покажем любовта си един към друг. Не се нуждаем от ръководство или намеса от здравно лице, за да се научим да изразяваме любовта "по правилния начин".

Детерминизмът на кърмачетата трябва да бъде оспорен не само защото е опростена интерпретация, и в много случаи изкривяване на данните, а поради последиците от това. Този песимистичен възглед за човешките същества позволява на държавата да се намесва все повече в семейния живот.

Освен това аргументът, че ние сме доминирани от сили извън нашия контрол - предишни преживявания в бебешка възраст - е много отрицателно послание. Ако на децата и на възрастните се каже, че конкретен опит в ранна детска възраст може да ги повреди за цял живот, няма ли те по-вероятно да пораснат, мислейки за себе си като за "жертви" на минали преживявания? Нищо добро не следва от това да обвиняваме нашите родители за трудностите, които изпитваме в живота си. Не можем да променим миналото. Но можем да променим бъдещето и ще бъдем много по-готови да направим това без детерминизъм за детската възраст.

По статията работи: Елиза Трайкова

Снимка: pattersonfam.org

Източник: psychologytoday.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЗдравни съветиСоциални грижиНовиниПсихологияЛюбопитноЛайфстайлСпортИсторияФизиологияНаправления в медицинатаСнимкиГеографияРецептиХранене при...ИнтервютаАлтернативна медицинаНормативни актовеАнкетиОрганизацииЗаведенияОбразованиеСпециалистиКлинични пътекиМедицински изследванияЛеченияБотаника