Начало Психология Позитивна психология Връзки и взаимоотношения Окситоцин: Хормонът на "любовната криза"?

Окситоцин: Хормонът на "любовната криза"?

Окситоцин: Хормонът на "любовната криза"? - изображение

Ново проучване установява, че окситоцинът, често наричан "любовен хормон", може да се нарече още и "хормон на любовната криза".

Резултатите показват, че въпреки че нивата ни на окситоцин са склонни да се увеличават, когато мислим за близостта с нашите партньори – което ни помага да се чувстваме по-близки - хормонът също се увеличава, когато забелязваме, че нашите партньори изглеждат по-малко заинтересовани от отношенията ни от нас.

Ето защо изследователите се питат: В този случай окситоцинът ни подтиква да потърсим повече близост с нашите по-малко заинтересовани партньори или цели да ни накара да търсим други взаимоотношения?

"Съществуват две основни теории. Някои учени вярват, че окситоцинът се освобождава преди всичко, за да засили връзката и да я укрепи, когато сте с някого, когото обичате ", казва Андреас Аарсет Кристофърсен, асистент по изследванията в психологическия отдел на Нормския университет за науки и технологии.

Други обаче смятат, че нивата на окситоцин се увеличават предимно, когато се намираме в трудни или дори заплашителни ситуации. В тези случаи хормонът ни помага да търсим нови социални взаимоотношения.

Изследователи от NTNU и Университета в Ню Мексико се обединяват, за да проучат връзката между окситоцина и инвестициите в отношенията измежду 75 американски двойки и 148 норвежци във връзка.

"Участниците в изследването са помолени да помислят за партньора си и връзката им", казва Тронд Виго Грьонвет, доктор на катедрата по психология към NTNU.

Нивата на окситоцин се измерват преди и по време на изпълнението на задачите. Когато участниците чувстват силна лична инвестиция във връзката си, нивата на окситоцин се повишават, очевидно потвърждавайки репутацията на химикала като хормон на любовта. Но критичната констатация идва от едновременното проучване на участието на двамата партньори.

Партньорите, които са инвестирали повече в една връзка, освобождават повече окситоцин, когато мислят за връзката си, отколкото по-малко ангажирания партньор. Отчитайки двата партньори заедно, разликата в инвестициите между партньорите прогнозира увеличение на окситоцина.

"Да, окситоцинът е свързан с чувството за участие - но тази асоциация е особено силна, когато човек се чувства по-ангажиран от партньора си", казва първият автор Николай М. Греб, доктор на науките.

В този случай окситоцинът може да действа по-скоро като "кризисен хормон".

"Идеята зад прогнозата е, че окситоцинът може да насърчи вниманието и мотивацията към отношенията, когато е едновременно важна и застрашена", казва професор Стивън У. Гангестад.

Например, партньорът, вложил най-много в отношенията, може да се възползва от полагането на повече усилия, така че по-скептичната страна да се ангажира отново.

"Това, което се подразбира тук, е твърдението за това, което прави окситоцина: той може би насърчава вниманието и мотивацията да "се погрижите за връзката", казва Гангастад.

Независимо от това, има очевидно ограничение, като например в отношения, които ясно се отправят към разпадане. В тези безнадеждни ситуации по-ангажираният партньор не показва същото увеличение на нивата на окситоцин.

"Бих могъл да подчертая, че не е задължително "лошо" или "добро" за човека да отделя окситоцин. Да, това може да мотивира вниманието, което помага да се поддържа връзка, но както статията показва, това не е непременно желателно, макар че би могло да бъде! Какво е биологично "функционално" и социално "желателно" са две различни неща ", казва Греб.

"Смятаме, че разглеждането на окситоцина по този начин може да ни помогне да разберем защо той играе роля в други видове взаимозависими социални взаимоотношения - новите романтични връзки и връзката майка-бебе са два примера. Идеята е, че емоционално очевидните взаимоотношения, особено когато тези взаимоотношения са уязвими, са елиситори* на окситоциновата система."

* биол. Съединения, които при въвеждане в жив организъм са сигнал за активиране на синтеза на друго съединение.

По статията работи: Елиза Трайкова

Снимка: singularcity.com

Източник: psychcentral.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноНовиниЛайфстайлБотаникаФизиологияПсихологияЗдравни съветиСнимкиИстория