Начало Психология Социална психология Групова динамика Понякога зад жестокостта се крият добри намерения

Понякога зад жестокостта се крият добри намерения

Понякога зад жестокостта се крият добри намерения - изображение

Понякога хората са склонни да накарат някого да изпита негативни емоции, защото вярва, че преживяването ще му бъде от полза в дългосрочен план, според ново изследване на Асоциацията за психологически науки, публикувано в Psychological Science.

Констатациите се базират на предишни изследвания, според които хората понякога се стремят да предизвикват отрицателни емоции, водени от алтруистични подбуди, а не само за собственото си удоволствие или полза.

"Ние доказахме, че понякога зад жестокостта се крият добрите намерения на близките ни, т.е. те могат да ни накарат да се почувстваме зле с надеждата, че тази отрицателна емоция ще ни мотивира да размислим и осъзнаем грешката си. Тези резултати разширяват познанията ни за мотивацията, която се крие зад емоционалната връзка между хората", обяснява психологът Белен Лопез-Перес, който е провел изследването с помощта на учени от университета "Ливърпул Хоуп".

Теоретици като Робърт Тейър, Робърт Нюман и Трейси МакКлайн обясняват, че емоцията е свързана с мотивацията по такъв начин, че човешките същества са склонни да изпълняват неща, за които вярват, че ще им донесат щастие, удовлетворение или друг вид положителна емоция. Погледнато от тази страна емоциите могат да се разглеждат като награда или наказание за конкретно мотивирано поведение, но също и като двигател на конкретни стъпки или поведение.

Изследователите са установили също, че много често хората се стремят да развалят настроението на другите в името на своето собствено удоволствие. В поредица от изследвания, разглеждащи алтруистичното поведение, Лопес-Перес, Лора Хауелс и Микаела Гумерам си поставят за цел да разберат дали е възможно при определени обстоятелства хората да карат околните да се чувстват зле поради алтруистични подбуди, а не за своя собствена изгода.

"Ние идентифицирахме няколко ежедневни ситуации, в които това може да се случи - например, родителите често предизвикват страх от провал у детето си, за да го накарат сериозно да се заеме с подготовката си за изпит", казва Лопес-Перес.

Според изследователите принуждаването на някого да се постави на мястото на човек, изпитващ болка, може да му помогне да съпреживее проблема и по този начин да се научи да разбира по-добре емоциите на околните.

За да изпробват своята хипотеза, психолозите набират 140 доброволци за лабораторно проучване. В крайна сметка установяват, че хората имат конкретни очаквания за ефекта, който някои емоции могат да предизвикат, но също и ясна представа кои емоции могат да са по-добри за постигането на различни цели.

Проучването показва, че именно емпатията кара хората да избират конкретни негативни емоционални преживявания, с помощта на които да помогнат на някого да промени гледната си точка, да размисли или да поправи своя грешка.

"Тези открития хвърлят светлина върху социалната динамика и ни помагат да разберем защо, например, понякога може да се опитаме да накараме нашите близки да се почувстват зле, ако сметнем, че тази емоция е полезна за постигането на определена цел", е заключението на Лопес-Перез.

Според психолога изводите от тези изследвания не са изненада, тъй като стресът е основен психобиологичен механизъм, без който хората не могат да оцелеят. Предизвиквайки у някого безпокойство и стрес (разбира се, в разумни граници), ние му помагаме да се мобилизира, което от своя страна му дава възможност да поеме контрол над ситуацията. 

По-нови открития показват, че по време на стрес поведението на хората е в пъти по-просоциално, отколкото в спокойни периоди. В свое проучване Клаус Лам и неговият екип от Университета във Виена хвърлят светлина върху нервните процеси, които стоят в основата на това поведение. Те са установили, че областта в мозъка, отговаряща за съпричастността, реагира по-силно на образите на болезнени медицински процедури, когато са подложени на стрес.

Клаус Лам обобщава констатациите по следния начин: "Хората проявяват повече съпричастност и са по-склонни да помагат на другите, когато са под стрес. И все пак, при някои обстоятелства по-силният емоционален отговор може да доведе до несправедлива реакция или неподходяща помощ". Следователно, в зависимост от контекста и ситуацията, стресът може да бъде полезен или вреден, затова е добре да бъдем особено внимателни, когато решим да бъдем „жестоки” с някого в името на неговото добро.

По статията работи: Ина Фенерова
Източник: sciencedaily.com
Снимка: huffingtonpost.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛюбопитноПсихологияСнимкиЛайфстайлНовиниЗдравни съветиФизиологияАлт. медицинаСоциални грижиАнкетиСпортБотаника