Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Простата истина за гнева

Простата истина за гнева

Простата истина за гнева - изображение

Гневът е универсален човешки феномен. Той е толкова първичен, колкото усещането за гняв, самота, обич и умора.“

„Една мисъл за убийство на ден, държи доктора далеч от мен“ — казва д-р Робърт Фаиърстоун. Смисълът на цитата се изразява в това, че наличието на гневни мисли е здравословна проява, докато тяхното отричане или подтискане има патологичен ефект. Специалистите забелязват как потискането на яростта като чувство неизбежно води до разрушителни последици. Фаиърстоун изброява четири основни неблагоприятни ефекта, от отбягването на гневното емоционално състояние:

- Развитие на психосоматични симптоми;

- обръщане на гнева срещу собствената личност;

- проектиране на собствения гняв при другите;

- враждебни действия и негативно поведение.

Психосоматични симптоми

Когато се плашим от собствения си гняв, той добива власт и започва да се изразява в соматични прояви, които могат да доведат до различна степен на увреждане на организма. Задържането на гнева и сходните на него емоции създава напрежение и тази стресова реакция играе роля в доста широк спектър от психосоматични заболявания, като мигрена, хипертония, сърдечно-съдови и ракови заболявания. Съществуват доказателства, че потискането на гнева има пряко влияние над появата и скоростта на развитие на раковите клетки.

Обръщане на гнева навътре

Хората приемат и се сливат с усещането за ярост, като това постепенно ги кара да го обърнат срещу себе си и да станат самокритични и саморазрушителни. С времето процесът може да се засили доста сериозно и да даде съществен тласък на появата на депресивни епизоди и усещането за безполезност. Следствията често включват самоунищожително поведение и дори опити за самоубийство. Основната причина за подобни депресивни състояния, откривана от психоаналитиците, е гневът насочен към нас самите.

Приписване на гнева на други хора

Тези, които избягват или потискат гнева, често уморени от усилията, които са нужни, за да го отхвърлят, започват да проектират своето чувство върху други хора. Така дават воля на мисли, че другите са ядосани или враждебни. Това ги кара да виждат социалната среда като чужда и опасна. Нерядко хора в подобно състояние реагират на околните, възприемани като врагове, с контраагресия и параноични мисли, често предизвикващи опасна спирала, разгръщаща се прогресиращо в емоционално отклонение и нещастие.

Враждебни действия 

Когато хората не могат да понесат собственото си усещане за ярост, те са склонни да реагират неправилно на гнева си. Контролът става все по труден и болезнен, като в някакъв момент е невъзможен и е вероятна проява на физически и вербални опити за уязвяване на другите и дори на себе си. Често това поведение върви срещу личните интереси.

Хората, задушаващи гнева си, могат да го изразяват непряко (и неосъзнато), чрез пасивна агресия. Отрицателните действия като забравянето, закъснения, забавяне при извършване на действията, провокират и отчуждават околните. Те създават разстояние между партньорите в интимни взаимоотношения и нагнетяват напрежение на работното място. По принцип пасивната агресия е дисфункционална и създава чувство за вина (при хората, които е предизвикала да реагират остро в отговор), като все пак има лош ефект и върху извършителя си.

Когато хората изпитват затруднения да признаят гнева си, оправдават причините, които са го предизвикали, което води до чувство, че са неразбрани и са част от морална несправедливост. Всичко това се трупа до момент, в който личното щастие е невъзможно, също както и адаптацията към променящите се обстоятелства.

Гневът е една от най-неразбраните човешки емоции. За него се носят и множат изключително много погрешни схващания. Част от обществото ни живее с мисълта, че той е лош и неморален, а хората, които си позволяват да го чувстват, са зли. Други мислят, че е противоположност на обичта и че няма място в близки, лични взаимоотношения (приятелство или семейство). Друго често срещано, но далечно на истината вярване, е, че да се ядосаме на някого предполага, че обвиняваме въпросния в някакво прегрешение.

Гневът всъщност е естествен и неизбежен отговор на чувството за неудовлетвореност и стрес

Степента му е пропорционална на неудовлетвореността, независимо дали е рационален, подходящ, неразумен или вреден.

Далай Лама казва „Ако човек никога не показва гняв, то си мисля, че нещо не е наред с ума му.“ Полезно е хората да помнят, че гневът е здравословна емоция и е добре да я чувстват в пълнота. Критичните мисли и емоции са абсолютно приемливи, защото са чувства.

В името на психическото здраве е добре всички чувства да бъдат освободени и изведени на съзнателно ниво, като тази съзнателност ще даде възможност за рационално решаване, относно начините да изразим своя гняв. Нужно е да се вземе предвид дали гневните действия са съвместими с личния морал и дали са в наш интерес.

Задържането и потискането на емоцията я нагнетява до момента, в които тя избухне. В по-голямата си част силно реактивните емоционални отговори се появяват при възрастни, когато яростта и гневът са базирани на ранни детски преживявания, травматични за личността. Призивът за осъзнаване на емоционалността е подплатен и от нуждата за разграничаване на настоящите от първичните емоции. Докато гневът сега може да е оправдан, интензивността му често не е подходяща, защото е подсилена от неприятния личен опит с подобни събития.

Усещането за първичните компоненти на гнева не само помага да се намали нивото му, но и дава време за рационално осъзнаване на собствената личност и по-внимателно обмисляне на мислите и действията.

Имайте предвид, че от решаващо значение е да сме способни да изразяваме гняв и понякога той може да има забележително положителен ефект в лични, професионални или политически ситуации. Най-общо казано, добре е да изразяваме гнева си директно и със спокоен глас, а не по агресивен и груб начин. Например, казвайки: "Ядосвам ти се, когато направиш така ", Ако това е поднесено грубо може да предизвика доста разпален спор. Но ако успеем да поднесем информацията умерено, нещата най-вероятно няма да ескалират, и резултатите от разговора ще бъдат под контрол.

В обобщение, когато отричаме или потискаме враждебните емоции, нашият гняв вероятно ще бъде интернализиран, обърнат срещу телата ни или нашата собствена личност, изкривявайки света около нас. Освен това е по-вероятно да загубим контрол и да действаме по начин, който е пагубен или унищожителен за нас и другите.

Приемането на гнева и способността да толерираме чувства от неговия род води до контрол и регулация. Всъщност, когато знаем как да контролираме израза на яда си, ставаме по-силни, склонни сме да насърчаваме конструктивното себеизразяване и сме готови да обезкуражим пасивно-агресивното манипулативно поведение.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: lifesupportscounselling.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихологияЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноНовиниВидеоСнимкиСпорт