Начало Психология Поведенческа психология Патология "Мразя тялото си" – телесното дисморфично разстройство при децата

"Мразя тялото си" – телесното дисморфично разстройство при децата

"Мразя тялото си" – телесното дисморфично разстройство при децата - изображение

Чувството на тревожност относно външния вид е неизменна част от израстването. Желанието да променят дадена черта на лицето, агонизиране заради няколко пъпки или сравнението с някоя холивудска знаменитост или съученик е значително често срещано. Децата, които страдат от телесно дисморфично разстройство, обаче изживяват подобни тревоги много по-силно. Думите, които те използват, за да опишат външността си, са крайни и доста притеснителни като:

Аз съм чудовище.

Толкова съм грозен/грозна, че не заслужавам другите да ме гледат.

Не мога да понасям тялото си.

Думата дисморфичен означава деформиран, а децата, които са диагностицирани с психичното разстройство, са обсебени от начина, по който възприемат своя физически недостатък. Дефектът може да е единствено въображаем или едва забележим, но в очите на страдащите е невъзможно да бъде игнориран.

Хората обикновено възприемат подобно поведение просто като признак на суета, но за тези с телесното дисморфично разстройство даденият недостатък заплашва целия им живот.

Психичното разстройство обикновено се появява през тийнейджърските години, като заболяването засяга както момичетата, така и момчетата.

Д-р Джери Бюбрик – клиничен психолог в Child Mind Institute – разказва историята на един свой клиент, страдащ от телесно дисморфично разстройство, който има малък белег на брадичката си вследствие на падане от велосипед като малко момче.

Години след инцидента той се превръща в успешен студент в Харвардския университет, но въпреки постиженията си клиентът смята, че заради белега "никой няма да го вземе на сериозно". Посещаващият престижното учебно заведение дори мисли, че професорите няма да го уважават, а момичетата няма да искат да излизат с него – и всичко това заради малкия дефект на лицето му.

Клиентът на д-р Бюбрик дори си пуска брада, за да скрие белега. Също така мъжът започва да извършва редица сутрешни ритуали, с цел да прикрие напълно малкото петънце.

Много повече от суета

Изключително сложните и отнемащи много време мерки, които предприема харвардският студент, са често срещани при децата с телесното дисморфично разстройство. Притеснението на страдащите от заболяването е много повече от проява на суета. Този тип хора смятат, че белезите, проблемната кожа или неправилните черти на лицето не са просто физически дефект, а сериозна заплаха за стойността им като човек. Когато д-р Бюбрик споделя, че клиентът му смята живота си за съсипан заради белега, харвардският студент не преувеличава, а наистина вярва в това.

Поради подобен начин на мислене хората с телесното дисморфично разстройство изпитват трудно преодолими чувства на безпомощност и дълбока тревога. Според едно проучване от 2007 г. 80% от индивидите, страдащи от психичното разстройство, са имали мисли за самоубийство, а 27% са опитали да го извършат. 

Много хора с телесното дисморфично разстройство използват пластичната хирургия, за да премахнат недостатъците си. Всъщност тези процедури само влошават ситуацията, тъй като страдащите от заболяването често не са доволни от резултатите и искат още и още корекции.

Основните симптоми на телесното дисморфично разстройство са следните:

Прекалено фокусиране върху един или много недостатъци. Обикновено те включват големината на мускулите, теглото, белезите, косата или определени части от тялото като носа, ушите, прасците или гениталиите. Децата, страдащи от заболяването, може да прекарват няколко часа на ден, фокусирайки се върху външния си вид. Психичното разстройство може да доведе до социална изолация поради страха на подрастващите от критиката на съученици и приятели. Някои дори избягват да излизат от стаите си.

Повтарящи се действия. Това включва постоянното оглеждане в огледалото, прекалената употреба на козметични продукти или грим. Някои деца може постоянно да търсят одобрението на съучениците си или роднините си, докато други може да запазят тревогите си в тайна.

Твърдото убеждение, че недостатъкът наистина съществува. Докато повечето хората, които страдат от обсесивно-компулсивно разстройство, осъзнават, че притесненията им не са реалистични, но изпитват прекалено много тревожност, за да спрат с ритуалите си, индивидите с телесното дисморфично разстройство вярват, че дефектите им са напълно реални.

Психично разстройство, вкоренено в културата

Въпреки че страдащите от психичното разстройство не са мотивирани от суета, е трудно да се отрече, че живеем в свят, в който красотата се поставя на пиедестал. Повечето филмови звезди имат перфектна фигура и пропорционално лице. Дори моделите обработват снимките си, за да постигнат перфектната кожа.

"Социалните медии и обществото поощряват голяма част от това" – отбелязва д-р Бюбрик. Само си помислете за всички кремове против бръчки, ботокса, пластичната хирургия, лазерните лечения и липосукциите. Именно фиксацията на обществото върху красотата превръща дискусията с индивид с телесно дисморфично разстройство в толкова трудна. Той винаги може да обори вашата позиция с контрааргумента, че светът изисква от хората (и от него) да изглеждат перфектно.

Помощ за нуждаещите се

Преместването на фокуса от това, което се възприема за красиво от клиентите, е първата стъпка. Освен медикаментите, предписани заради високите нива на тревожност, които обикновено съпътстват телесното дисморфично разстройство, терапията започва с деконструирането на идеята за стандарат за красота и стойността на човека отвъд външния му вид.

Хората, страдащи от заболяването, са развили множество стратегии, за да прикрият своите недостатъци. Задачата на терапевта е да помогне на клиентите си да не прибягват към тези защитни механизми. Това може да се изрази в действие, което обикновено се избягва, като разходка в парка или носенето на по-малко грим. Терапевтичният процес представлява продължителна подкрепа, за да може индивидите с телесното дисморфично разстройство да се научат да се справят с тревожността си.

Д-р Бюбрик предприема подобни действия при младия мъж с белега на брадичката. Първо, психологът му предлага постепенно да намали количеството грим, което харвардският студент носи всеки ден. Когато клиентът му е готов, д-р Бюбрик използва червен маркер, с който оцветява белега, за да го направи по-виден. След това двамата се разхождат, за да може хората да видят белега. Това представлява най-трудната задача за клиента, но той успява да се справи с нея успешно.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: childmind.org
Снимки: unsplash.com

Още по темата:

5.0, 4 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлСнимкиЛюбопитноНаправления в медицинатаИсторияПатологияПсихологияСпециалистиФизиологияНовиниНормативни актовеЛечения