Начало Психология Поведенческа психология Патология 8 характеристики на истинския параноик

8 характеристики на истинския параноик

8 характеристики на истинския параноик - изображение

Изследванията твърдят, че между 15% и 30% от хората постоянно изпитват подозрителни усещания и са завладени от подобни мисли. Около 42% от учащите в университет съобщават убедено, че поне веднъж седмично някой е разпространявал клюки за тях, което говори за негативно цялостно отношение към света – типично за параноиците.

В разговорния език терминът „параноя“ се отнася до хора, които се усещат подозрителни без това да е предизвикано. Те влагат силен подтекст в действия, които не го съдържат. Склонни са да критикуват, но не реагират адекватно на критика.
Параноичното разстройство не е недостатък на характера. Страдащите от него са склонни да имат ирационални (дори лъжливи) идеи за света и хората.
За да познаете истинския параноик, ви е нужно само да знаете тези 8 негови характеристики.

Зависимост към потвърждението

Подозрителността е заела толкова много от съзнанието на такива хора, че те се опитват постоянно да потвърдят съмненията си. С наркоманска страст се стараят да докажат, че са прави за нещо, предизвикало опасенията им. Не са склонни да обръщат внимание на рационални аргументи, освен ако намерят техен аспект, който потвърждава първоначалните им възгледи.

Фокусът на внимание е различен

Фокусът на вниманието им всъщност е доста ограничен. Вманиачените хора са склонни да прехвърлят огромно количество информация през ума си, с единствената цел да засекат търсеното от тях. Пример са хора с ниско самочувствие, които приемат всяко подсмихване на околните като подигравка.

Разсъжденията страдат

Щом параноикът вече е започнал да вярва в нещо, той непрестанно потвърждава вярата си и не желае да се откаже от нея. При предоставяне на доказателства, опровергаващи съжденията му, вероятността да преразгледа оценката си и да потърси алтернативни обяснения на информацията е изключително ниска.

Реалността им е изкривена

Параноидните хора не могат да видят действителността в реалната й светлина. Техните мисловни процеси преминават от вяра към доказателство (а не в обратния, нормален ред). Те са склонни да наблюдават само конкретни „улики“, с цел да ги свържат с вярванията си. Способни са при съвсем обикновен разговор да пропуснат истинските намерения, докато се фокусират върху търсеното.

Демонизиране

За този тип хора събитията в живота винаги са плод на нечия злонамереност. Негативите в собствената им съдба са следствия от действия на другите. Те винаги откриват намеса на другиго и никога не се притесняват, че са неадекватни. Тъкмо обратното, живеят с мисълта, че са положили всички възможни усилия, за да са адекватни на ситуацията.
Рядко се случва и противоположността на описаното, при която, с цел да се понижи тревожността и да се отрече идеята за изолираност се създава и поддържа идеята, че всички обичат параноика. В подобни убеждения няма капка съмнение, че всички са му приятели, защото той е уникален.

Параноидна проекция

Прогнозирането се заменя от външни заплахи. „Мразя го“ се превръща в „Той ме мрази“. Това е една от най-съществените части на параноичната мисъл. Повечето, завладени от нея, след малка грешка веднага започват да търсят следи от неодобрение (и дори обвинения) в поведението на околните. Когато открият подобни знаци, дори те да не са истински, предубеденото очакване става осъждане.

Магическите идеи

„Надценената идея“ е такава, която прилича на заблуда и води до конкретно поведение. Пример е почукването по дърво, с цел да предотвратим нещастие. Един аспект на суеверието е представата за магическо мислене, даващо усещане, че имаме контрол над света. Параноиците се опитват да поддържат такива идеи, без оглед на разумността и обстоятелствата. Като част от тях успяват да го направят въпреки високия си интелект.

Грешен смисъл

Подозрението може да се окаже изкусен лъжец. Хората под влиянието му имат абсолютно право в своето възприятие и в същото време, влагат изключително грешен смисъл в приетата информация. С други думи – мозъкът възприема това, което желае, защото е с нагласата, да открива все същите признаци.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка:karnaval.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияНовиниЛюбопитноАнкетиПсихология