Винсент Ван Гог и силата на синестезията в изкуството

Това може да е нова информация за мнозина, но то отдавна става ясно при анализа на многото писма, които Ван Гог изпраща на брат си Тео, или дори при анализа на неговите картини. Американската асоциация по анестезия (ASA), например, открива "фотизми" в стила му. Те са вид сензорен отговор, който се среща при хората с хроместезия.

Хроместезията е сетивно преживяване, при което човекът съчетава звуци с цветове. Най-резките тонове, например, предизвикват по-интензивни, ярки и блестящи цветове. На свой ред цветът може да създаде усещане за слухови и музикални усещания.

Това се случва с Франц Лист, докато композира. Ван Гог също го преживява — онзи гений между лудостта и маниакалната депресия- и напуска този свят, без да знае, че творчеството му ще се издигне над времето.

Винсънт Ван Гог и света на цветовете

През 1881 г. Винсънт Ван Гог пише писмо до брат си от Хага. В писмото той обяснява, че всеки художник има любимата си цветова палитра и, че тези любими тоналности са начин, по който той може да премине през тъмнината в сърцето си, за да намери светлина. Той също така коментира, че някои художници имат величественото качество да използват ръцете си с виртуозността на цигулар, което превръща произведенията им в чиста музика.

Няколко години по-късно, през 1885 г. Ван Гог решава да учи пиано. Този опит обаче е кратък и завършва в най-лошия смисъл за него. Малко след стартирането на класа, художникът заявява, че изживяването е изумително: всяка нота извиква цвят. Неговият професор, разтревожен от твърдението на Ван Гог, го изхвърля от центъра, заявявайки, че е "луд".

Това ни кара да се усмихнем. В края на краищата, "лудостта" на Винсънт Ван Гог, неговата асоциация на хроматичните усещания с музиката, несъмнено се превръща в най-голямата му дарба. Това е нюанс, вероятно отговорен за изключителната изразителност и чувствено богатство на неговото изкуство, рядко достигани до този момент. Енергични му щрихи с четката, например, дават движение на всеки детайл. Жълтото му носи усещане за радост, звън на надежда, чиято липса Ван Гог преживява толкова силно в живота си.

Да усещаш цветовете различно от другите

Много от колегите му недоволстват, че цветовете му нямат нищо общо с действителността, но това изобщо няма значение за Ван Гог. Цветовете за него са изразът и търсенето на определени емоции и усещания.

Както един ден обяснява на брат си, той се чувства неспособен да копира реалността. Ръцете, умът му, очите му никога не успяват да постигнат съгласие с природата или с всичко онова, което другите виждат ясно. За Ван Гог светът звучи в друг ритъм; той има други перспективи, други форми, които трябва да предаде по свой начин. Синестезията позволява на човек да изживява живота по почти привилегирован начин.

Синестезия и изкуство

Елизабет Сулър е добър пример. Тя е единствената жена в света, която има всички тези характеристики: възприема цветове, когато чува музика или звук, и може да ги вкуси.

Невролозите твърдят, че когато се появяваме на този свят, всички сме синестетични, но тъй като нашите невронни структури узряват, сетивата ни се специализират и диференцират едно от друго.

Синестезията, например, е много разпространена сред музикантите, както и сред художници като Ван Гог и писатели като Владимир Набоков. Всъщност последният обяснява, че голяма част от семейството му са имали тази дарба, но не са се възползвали толкова, колкото би трябвало — най-вече, защото не са го разбирали.

Това е, което самият Винсънт Ван Гог е трябвало да преживее: усещането, че светът пред очите му и в ушите му е хаотичен и смущаващ. Чувството, че това е просто част от лудостта му в очите на света. Днес обаче знаем, че синестезията поставя специален тип лупи, за да могат очите на гледащия да виждат една наистина фантастична реалност.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: exploringyourmind.com

Снимка: пак там