Градска психология: как градовете определят психичното ни здраве

Едно от известните имена, занимавали се с градска психология, е видният социален психолог Стенли Милграм. Още при ранните си проучвания в Харвард той започва да изследва влиянието на градската среда върху човешките същества и тяхната психика. Резултатът от усиления му труд по тази тема сравнява живота в големите и малките населени мяста и различията, които той може да донесе за психичното състояние на обществото и индивида.

Оказва се, че над 50% от човешките същества живеят в градски условия, а всъщност не знаят почти нищо за влиянието, което това има над психиката им. Странно е, че психологията (особено градската) е тясно свързана с качеството на живот, а почти липсва в градската политика.

Нуждаем ли се въобще от градска психология

„Иронично е, че знаем повече за местообитанието на планинските горили, отколкото за местообитанието на хората“. Управниците реално мислят за сгради, инфраструктура, паркове и пътища, но в повечето случаи не хората са в центъра на вниманието им и най-същественото е встрани от фокуса.

Самият раздел на науката изследва психологическото състояние на града, гражданите, социалните и културни структури, както и неговите институции. Тя изследва дълбоките източници на настроения и атмосфера в града и как да се възползваме максимално от потенциала им.
Психологичният анализ на един град обединява редица инструменти от различни области на психологията, урбанизма, антропологията и културното развитие с цел да се разкрият възможностите, пред които е изправен градът. Атмосферата и цялостното му психологическо състояние до голяма степен определят шансовете за успех или стратегическите възможности, но те са трудно измерими и рядко са на вниманието на управляващите.

Психологическият подход може да помогне за създаването и предоставянето на интегрирани програми или специфични интервенции като решения на конкретни проблеми, пред които е изправен градът, може да предостави решения за липсата на увереност при развитието му или при по-широко реализиране на успешна визия за бъдещето му.

Как работи градската психология

За целите на анализа е необходимо обединяването на усилията на мултидисциплинарен екип, базиращ се на специфичния характер на града и включващ градски експерти, психолози, академични експерти и аналитици.
Организират се колективни семинари, които правят от "напречен разрез" на обществото в града (представители на всички прослойки), а не само "обичайните заподозрени". Прилага се анализ на наличните данни, например тези за физическото и психическото здраве, демографските и географските сведения. Анализира се житейската история и събития в града – тези, които могат да оформят и да допринесат за неговото настоящо състояние и да осигурят платформа или бариери за бъдещия му успех. Прилагат се методи от т. нар. психогеография и се преглеждат всички възможни влияния от изкуствата, които могат да са полезни за развитието на конкретната градска среда.

За целите на градското проучване е съставена онлайн форма на градски психологически тест, правят се анализи на стреса (за това как дадена среда влияе на емоционалното състояние на своите жители в конкретни общности или в различни демографски области). Мазда Адли, ръководител на „Flieder Klinik“ в Берлин и автор на "Стресът в града", отбеляза, че психологическият тест е пробив и може да се използва, за изследване на чувствата на хората по отношение на квартала и града им. Тина Сайб, градският архитект на Копенхаген, каза: "Все по-често градовете трябва да се съсредоточат върху нещата, които наистина задвижват човешките желания и нужди и това плътно поставя психологическата перспектива върху дневния ред на града".

Част от градовете, преминали през анализа, са: Гент, Антверпен, Берлин, Лисабон, Аделаида, Минеаполис, Милтън Кейнс, Краков, Билбао, Осло и Плимут.

Как градската психология може радикално да преобразува живота на града

Градовете са най-сложното човешко изобретение и едно от най-важните сред тях. Без градове, голяма част от света, който познаваме, не би могъл да съществува. Но защо, когато над 50% от планетата живее в градска среда и миграцията към градовете се покачва, знаем толкова малко за емоционалното въздействие на тази среда? Защо толкова малко хора, от които зависи благополучието ни, се интересуват от развитието на градската екология и влиянието му над живущите? Учудващо е, че психологията - дисциплината, която е най-тясно свързана с човешките емоции, почти липсва в политиката на градските местните власти.

Всяка нова урбанистична идея или програма използва най-съвременни човешки практики и знания, но градовете често се разглеждат като неодушевени купчини сгради и технологии, или машини. Тази гледна точка пропуска човешката природа.
Ние взаимодействаме с града, когато работим, докато пътуваме из него, в жилището си, като това води до постоянно емоционално преживяване на самия град. Доказателствата говорят, че въздействието е масово и пряко върху това как жителите и посетителите на града се развиват и как се чувстват.

Оказва се, че психичното здраве в града обикновено е по-лошо отколкото в селата и тенденцията се влошава в по-големите градове. Това не значи, че градовете са лоши, защото голяма степен се дължи на концентрацията на градска бедност. Управата на града може да се справи с това, като обмисля, планира и действа обмислено по въпросите за психичното равновесие. Много практики от психологията могат да подпомогнат процеса по подобряване на пространството, но се оказва, че това масово се пренебрегва от отговорните лица.

Човешкият успех е пряко свързан с градовете. Необходимо е ясното осъзнаване на влиянието на града над жителите му, като то може да е полезно за тези, които управляват градове, да вземат по-добри решения, така че да увеличат положителните ефекти и да намалят отрицателните.
Теорията за "идентичност на мястото" и "привързаност към мястото" от екологичната психология демонстрира това, че как и къде живеем оказва дълбоки емоционални и физически въздействия върху нас. Средата влияе на нашето чувство за идентичност, принадлежност, цел и значение в живота (или липсата му).

Изключително важно, за да се постигне по-лесно личностен напредък, е първо да бъдат посрещнати основните човешки потребности. От решаващо значение са: усещането за сигурност, принадлежност, самоуважение и уважение, право на културна идентичност, способност за вземане на участие (в различни мероприятия и дейности, включително и достъпна среда) и чувството за справедливост (което понякога може да приеме простичката форма на извинение). Това са нещата, които градът трябва да осигурява, като се справи и с различията в мненията, културата и религията на жителите си.

Защо тогава психологията не е в центъра на градското планиране

Съществува висока вероятност психологията просто да не е използвана по последователен начин за плануване на градовете. Тъй като те стават все по-големи, по-сложни и ресурсите им се изчерпват, може би сега е моментът да започнем. Освен, че хората опитват да отговорят на основните психологически потребности, може да зададем по-радикален въпрос за нашите градове. Може ли да планираме и изградим градско управление, основано на по-широко разбиране за човешката психология, което да ни позволи да процъфтяваме психологически и да реализираме по-добре потенциала си в града?

Патриша Грийнфийлд използва софтуер за анализиране на два милиона книги, публикувани за повече 100 години в САЩ, показващи как използването на езика се е променило от общността към индивида. Интересното е, че нарастването на тази промяна се свързва точно с нарастването на градския живот в тази страна. Усещането за праволинеен индивидуализъм се развива заедно с потребителската култура, която, макар че има предимства, може да бъде пречка за успешния живот в града. Джеймс Хилман е американски психолог и урбанист и предполага, че колективното ангажиране и грижа за градската среда (информирано и съзнателно гражданство) е това, което ще даде възможност на хората да намерят смисъла в живота си и да процъфтяват.

В крайна сметка най-успешните градове ще бъдат тези, които могат да изградят психическа устойчивост, да се адаптират, да се справят с трудностите, да продължат да функционират компетентно и да осигурят условия, при които жителите могат да постигнат своите все по-големи цели.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: cities-today.com; researchgate.net; charleslandry.com
Снимка: radi-call.com