Дистанционна работа: новият нормален начин на работа крие и своите рискове

Много от нас бяха принудени да работят у дома заради настъпилата пандемия. Първите компании, които изпратиха служителите си вкъщи, бяха Google, Apple и Twitter. Не след дълго обаче много други последваха техния пример.

Каквото и да е мнението ни за дистанционната работа, тенденцията е ясна. Все повече хора изпълняват служебните си задължения от вкъщи. Ако вярваме на медиите, то преходът от офисни към домашни условия на труд е плавен и безпроблемен.

В действителност, ситуацията далеч не изглежда толкова примамлива. Да си спомним за решението на компанията IBM, която преди няколко години сложи край на дистанционна работа, защото пречи на иновациите и затруднява сътрудничеството между хората. Важно е да се намери правилния подход, в противен случай резултатите и ефективността неизбежно ще се влошат.

Предимства и недостатъци на дистанционната работа

Когато става дума за дистанционна работа, учените и медиите се разделят на два противоположни лагера. Защитниците акцентират върху спестените време, усилия и средства, свързани с пътуванията до и от работното място, повишеното качество на времето, прекарано със семейството, продуктивността, както и постигането на баланс между работата и личния живот.

Скептиците противопоставят загубата на социални контакти, липсата на усещане за част от общност, а в резултат и спад на продуктивността.

Накратко, посланията са разнопосочни и объркващи, а точно сега всички имаме нужда от сигурност.

Дейв Кук (Dave Cook) е антрополог към University College London. През последните 4 години той посвещава времето си на начина, по който се адаптират хората, работещи дистанционно, или т.нар. дигитални номади. Те сменят държави, продължавайки да работят онлайн. Кук проследява живота на 50 души, заети в различни сфери – компютърно кодиране, графичен дизайн, онлайн маркетинг и журналистика.

Той забелязва, че след първоначалния период на „меден месец“, за повече от 25% от участниците в проучването му, дистанционната работа изведнъж става потискаща, тъй като ги изолира от останалия свят. Един от тях споделя: „Не всеки е надарен с вродената способност да намира вътрешна мотивация и никоя книга за самопомощ не може да промени това.“

Споделено работно пространство (coworking space)

Едно от частичните решения на проблема е споделеното работно пространство. То създава усещане за част от дадена общност, част от цялото, както и възможности за общуване „очи в очи“. Служител в сферата на електронната търговия казва, че за него самото присъствие на друг човек наоколо е достатъчно зареждащо и мотивиращо.

Дейв Кук напълно споделя мнението му. Той смята, че дори само звукът, който издават нечии пръсти по клавиатурата, кара човек да бъде по-продуктивен, при това без да полага сериозни усилия.

Нещата обаче се променят постоянно. Към настоящия момент споделените работни пространства не са опция за повечето хора. Останалите биха могли да създадат подобна атмосфера и сред уюта на собствения си дом като например да си оформят тиха работна зона за съсредоточена работа и отделни кътове за аудио и видео връзка.

Дигитална дисциплина

Ако близостта при работа с другите е важна, то работната дисциплина е всичко. Именно тя е тайната съставка за успешната дистанционна работа. Без значение дали дисциплината е самоналожена, или наложена отвън.

В началото участниците в проучването на Кук не се замислят за нуждата от дисциплина. Вълнението и ентусиазмът ги правят продуктивни. След няколко месеца обаче за тях става все по-трудно да намират мотивация. Точно тогава някои се отказват от този начин на работа.

Постепенна загуба на мотивация

Важно е човек да не прекъсва навиците си и да продължава да посещава ежедневно споделеното работно пространство. Също така е добре да се дистанцира от социалните мрежи и устройствата, които подтикват към използването им за цели, различни от служебните.

Много хора си създават и ритуали. Един от графичните дизайнери, участници в изследването на Кук, съвсем съзнателно избира мястото му за работа да е на 15 минути разстояние от дома, за да може през това време, вървейки, да се настройва за предстоящия работен ден. А вечер тези 15 минути му дават възможност да разпусне и да се освободи от напрежението.

В период на пандемия е рисковано да се работи в подобни споделени пространства. Това обаче не пречи да се изградят навици, характерни за тях. Например да си осигуряваме кратка разходка в началото и края на работния ден. Така бихме могли да разграничим ясно във времето кога започва и свършва той.

Винаги онлайн – винаги на разположение

Дигиталните технологии ни дават свободата да работим дистанционно, но могат да доведат до други, неподозирани проблеми. Дигиталните номади, изследвани от Дейв Кук, твърдят, че с времето очакванията към тях, че ще работят и ще са на разположение денонощно и ежедневно, се засилват. Всъщност този проблем съществува при всички служители, но при работещите дистанционно той е много по-силно изразен.

Културата 24/7

Работната култура 24/7 не е създадена за часове. Нито пък само от напористи и свръхизискващи работодатели. Основната причина е, че с времето се загуби ясната граница между работа и личен живот. Без да забележим това.

Този начин на мислене променя представата ни за времето. Светът около нас измерва непрестанно продуктивността ни и изисква да сме дисциплинирани. Вече са разработени приложения, които да ни показват как четем книги, гледаме телевизия или спортуваме.

Културата 24/7 причинява бърнаут и други психични проблеми на много от работещите дистанционно. Един от служителите, които проследява Кук, разказва:

„Нямах представа какво е да разполагам с лично време. Стигнах етап, когато планирах 4-часови работни срещи във времето, което трябваше да е за почивка. Това е лудост. Сега, връщайки се назад, дори се изненадвам как съм издържал толкова дълго.“