Начало Психология Социална психология Групова динамика Ефектът на страничния наблюдател: какво представлява и как да го предотвратим

Ефектът на страничния наблюдател: какво представлява и как да го предотвратим

Ефектът на страничния наблюдател: какво представлява и как да го предотвратим - изображение

Как изглежда ефектът на страничния наблюдател

Малко след 3 часа сутринта на 13 март 1964 г. Катрин "Кити" Дженовезе паркира колата си и се отправя към апартамента си в Куинс, Ню Йорк, след като приключва смяната си като мениджър на нощен бар.

Серийният убиец Уинстън Моузли е навън да търси своята жертва онази нощ. Ето как Дженовезе се превръща в негова цел. Когато усеща, че е следена, Кити започва да бяга.

В момента, в който Моузли посяга към нея, за да я намушка с ловджийски нож, жената започва да крещи: "О, Боже мой, той ме намушка! Помогнете ми! Помогнете ми!"

Когато хората започват да пускат осветлението си в околните апартаменти, един човек извиква през прозореца, нападателят се затичва и се скрива в сенките. Но никой не излиза да помогне. Така Моузли се връща, за да я довърши, а след това ограбва и изнасилва Кити Дженовезе. Тя продължава да вика за помощ. Атаката продължава около 30 минути. Около 38 души стават свидетели на убийството на жената, но никой не излиза навън, за да й помогне.

Кити Дженовезе и нейният убиец

Разбиране на ефекта на страничния наблюдател

По онова време има широко публично осъждане на свидетелите, които не идват на помощ на Кити Дженовезе. Инцидентът поражда и цяла област от психологически изследвания, за да се определи защо някои от участниците в даден инцидент помагат, а другите не.

Съответните термини "ефект на страничния наблюдател" и "разпръскване на отговорността" са съставени от социалните психолози в резултат на тези изследвания.

Ефектът на страничния наблюдател описва ситуации, при които група от минувачи са свидетели на нанасяне на вреда, но не правят нищо за да помогнат или прекъснат случващото се.

Според Американското министерство на правосъдието при 70 % от нападенията и 52 % от грабежите има странични наблюдатели. Процентът на хората, които помагат на жертвата, варира в широки граници — от вида на престъплението до околната среда и други ключови променливи.

Ефектът на страничния наблюдател може да се прояви при много видове насилствени и ненаситни престъпления. Той обхваща поведения като тормоз, кибер тормоз или шофиране в нетрезво състояние, както и обществени вреди, като например имуществени или екологични щети.

Разбиране разпръскването на отговорността

Ако свидетелите на инцидент са в група, те предполагат, че другите ще предприемат действия. Колкото повече свидетели има, толкова по-малко вероятно е някой да действа по някакъв начин. Личната отговорност става групова отговорност.

В едно добре познато проучване изследователите установяват, че когато наблюдателите са сами, 75 % се притичват на помощ, когато смятат, че човек е в беда. Въпреки това, когато група от шестима души са заедно, онези, които помагат са само 31%.

Да бъдеш част от група често намалява чувството за лична отговорност. Вместо това има чувство на анонимност. В това състояние хората са по-склонни да правят неща, които никога не биха направили поотделно. Това разпадане или възприятие за загуба на индивидуалност често се свързва с действията на тълпата или прословутите кланета.

Свидетелите на убийството на Кити Дженовезе са дали оправдания като "Не исках да се замесвам" и "Мислех, че това е просто любовна игра".

Основните причини, поради които не се стига до оказване помощ на жертвата, са:

  • страхът, че личният риск от вреда е твърде голям
  • чувството, че нямате силата или други черти, необходими, за да можете да помогнете
  • че другите са по-квалифицирани да помогнат
  • наблюдението реакциите на други свидетели и предположението, че ситуацията не е толкова сериозна, колкото първоначално сте си мислили, защото те не изглеждат разтревожени
  • страхът да не се превърнете в мишена на агресия или тормоз

По-вероятно е да предприемете действие, ако ви е ясно, че жертвата се нуждае от помощ. Например, някои от свидетелите на убийството на Кити Дженовезе не са могли да наблюдават нападението ясно и да се уверят, че наистина някой бива нараняван.

Възможно е да сте по-склонни да помогнете, ако:

  • познавате жертвата
  • обучени сте в самозащита
  • имате медицинско образование или опит
  • сте ставали жертва в даден момент, особено ако извършителят е заловен и носи отговорност за деянието си
  • смятате, че човекът заслужава помощ

Какво можете да направите

Всички ние имаме способността да преодоляваме ефекта на страничния наблюдател. В по-голямата картина, запознайте се с вашите съседи и следете тяхното благополучие. Говорете с колегата, който изглежда притеснен или дистресиран. Слушайте и научавайте историите, които хората споделят.

На персонално ниво можете да практикувате оказването на помощ на хора в нужда. Станете доброволец. Дайте пример на вашето семейство и приятели.

В крайна сметка, помагайки на другите, вие също извличате някаква полза. Всъщност, когато правите нещо добро за другите, това активира част от вашия мозък, отговорна за вашата система за възнаграждение, а дейността в областите в мозъка, свързани със стреса, бива намалена.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: healthline.com; thevintagenews.com

Снимка: health-med-news.com

Още по темата:

4.3, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияСоциални грижиПсихологияЛюбопитноЛайфстайлНовиниНормативни актовеЛеченияДиетиЗдравни съветиАнкетиИсторияОрганизацииВидеоСнимкиСпециалисти