Ефектът на страничния наблюдател: какво представлява и как да го предотвратим

Как изглежда ефектът на страничния наблюдател

Малко след 3 часа сутринта на 13 март 1964 г. Катрин "Кити" Дженовезе паркира колата си и се отправя към апартамента си в Куинс, Ню Йорк, след като приключва смяната си като мениджър на нощен бар.

Серийният убиец Уинстън Моузли е навън да търси своята жертва онази нощ. Ето как Дженовезе се превръща в негова цел. Когато усеща, че е следена, Кити започва да бяга.

В момента, в който Моузли посяга към нея, за да я намушка с ловджийски нож, жената започва да крещи: "О, Боже мой, той ме намушка! Помогнете ми! Помогнете ми!"

Когато хората започват да пускат осветлението си в околните апартаменти, един човек извиква през прозореца, нападателят се затичва и се скрива в сенките. Но никой не излиза да помогне. Така Моузли се връща, за да я довърши, а след това ограбва и изнасилва Кити Дженовезе. Тя продължава да вика за помощ. Атаката продължава около 30 минути. Около 38 души стават свидетели на убийството на жената, но никой не излиза навън, за да й помогне.

Разбиране на ефекта на страничния наблюдател

По онова време има широко публично осъждане на свидетелите, които не идват на помощ на Кити Дженовезе. Инцидентът поражда и цяла област от психологически изследвания, за да се определи защо някои от участниците в даден инцидент помагат, а другите не.

Съответните термини "ефект на страничния наблюдател" и "разпръскване на отговорността" са съставени от социалните психолози в резултат на тези изследвания.

Според Американското министерство на правосъдието при 70 % от нападенията и 52 % от грабежите има странични наблюдатели. Процентът на хората, които помагат на жертвата, варира в широки граници — от вида на престъплението до околната среда и други ключови променливи.

Ефектът на страничния наблюдател може да се прояви при много видове насилствени и ненаситни престъпления. Той обхваща поведения като тормоз, кибер тормоз или шофиране в нетрезво състояние, както и обществени вреди, като например имуществени или екологични щети.

Разбиране разпръскването на отговорността

Ако свидетелите на инцидент са в група, те предполагат, че другите ще предприемат действия. Колкото повече свидетели има, толкова по-малко вероятно е някой да действа по някакъв начин. Личната отговорност става групова отговорност.

В едно добре познато проучване изследователите установяват, че когато наблюдателите са сами, 75 % се притичват на помощ, когато смятат, че човек е в беда. Въпреки това, когато група от шестима души са заедно, онези, които помагат са само 31%.

Свидетелите на убийството на Кити Дженовезе са дали оправдания като "Не исках да се замесвам" и "Мислех, че това е просто любовна игра".

Основните причини, поради които не се стига до оказване помощ на жертвата, са:

• страхът, че личният риск от вреда е твърде голям
• чувството, че нямате силата или други черти, необходими, за да можете да помогнете
• че другите са по-квалифицирани да помогнат
• наблюдението реакциите на други свидетели и предположението, че ситуацията не е толкова сериозна, колкото първоначално сте си мислили, защото те не изглеждат разтревожени
• страхът да не се превърнете в мишена на агресия или тормоз

По-вероятно е да предприемете действие, ако ви е ясно, че жертвата се нуждае от помощ. Например, някои от свидетелите на убийството на Кити Дженовезе не са могли да наблюдават нападението ясно и да се уверят, че наистина някой бива нараняван.

Възможно е да сте по-склонни да помогнете, ако:

• познавате жертвата
• обучени сте в самозащита
• имате медицинско образование или опит
• сте ставали жертва в даден момент, особено ако извършителят е заловен и носи отговорност за деянието си
• смятате, че човекът заслужава помощ

Какво можете да направите

Всички ние имаме способността да преодоляваме ефекта на страничния наблюдател. В по-голямата картина, запознайте се с вашите съседи и следете тяхното благополучие. Говорете с колегата, който изглежда притеснен или дистресиран. Слушайте и научавайте историите, които хората споделят.

На персонално ниво можете да практикувате оказването на помощ на хора в нужда. Станете доброволец. Дайте пример на вашето семейство и приятели.

В крайна сметка, помагайки на другите, вие също извличате някаква полза. Всъщност, когато правите нещо добро за другите, това активира част от вашия мозък, отговорна за вашата система за възнаграждение, а дейността в областите в мозъка, свързани със стреса, бива намалена.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: healthline.com; thevintagenews.com

Снимка: health-med-news.com