Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Какво е афективно прогнозиране: Определение и още за работата на Даниел Гилбърт

Какво е афективно прогнозиране: Определение и още за работата на Даниел Гилбърт

Какво е афективно прогнозиране: Определение и още за работата на Даниел Гилбърт - изображение

Терминът "афективно прогнозиране" може да звучи като сбор от несъвместими думи.

В края на краищата какво означава "афективно прогнозиране"? Прогнозите нямат ли нещо общо с времето? Или статистическото моделиране? Предсказването на продажбите за следващото тримесечие?

Всички тези дейности изискват някаква форма на прогнозиране; основната разлика е в това, което се опитвате да предскажете.

Въпреки че терминът се състои от думи, които обикновено не се използват заедно в нашето ежедневие, учените ни дават ясно да разберем, че всички ние правим точно това и то редовно.

Ние се ангажираме с афективно прогнозиране, което ни помага да управляваме очакванията си - насърчава ни да очакваме доброто и ни тласка да "планираме най-лошото", дори когато се надяваме на най-добрият сценарий.

Какво е афективно прогнозиране?

Според дефиницията на Psychology today:

"Афективното прогнозиране предвижда как ще се чувстваме в бъдеще. Както се оказва, ние сме ужасни в това - не сме добри в отсъждането на онова, което ще ни направи щастливи, и се затрудняваме да виждаме през филтъра на настоящето. Нашите чувства в настоящето ни заслепяват за начина, по който ще взимаме решения в бъдеще, когато твърде вероятно ще се чувстваме съвсем различно."

Това определение като че ли е достатъчно ясно, но за да го опростим още повече — мислете за емоционалното прогнозиране като за представата как бъдещо събитие, голямо или малко, ще ви накара да се почувствате.

Кратка история на афективното и хедоничното прогнозиране

Тази концепция е дефинирана и изследвана за първи път от Тимъти Уилсън и Даниел Гилбърт през 90-те години. Техният интерес е провокиран от наблюдението, че когато получим онова, което искаме, ние невинаги сме толкова щастливи, колкото сме си мислели, че ще бъдем.

Самата идея да желаем нещо, по своята същност, включва афективно прогнозиране — ние предсказваме, че ще бъдем щастливи (или изпълнени, облекчени или ще почувстваме някаква друга положителна емоция), когато получим онова, което искаме. Това е в основата на емоционалното прогнозиране и подчертава как то се различава от другите прогнози, които правим: т.е. правим прогнози и изграждаме очаквания за нашите чувства.

Това не е същото като да се опитате да предскажете кой ще спечели Световното по футбол или дали фондовият пазар е на път да се срине, нито пък е същото като да предскажете как ще се държите; отнася се до много по-мътен и вероятно по-сложен набор от явления.

Според експертите, научните изследвания на тази тема са започнали предимно като проучване на самото прогнозиране на хората, а не връзката между тези наблюдения с действителните реакции на същите хора. Това предоставя ценна информация за начина, по който прогнозираме, предвиждаме и мислим за бъдещето си, но е недостатъчно по отношение на доказателствата за или против точността на нашите прогнози. През последните години учените започват да изследват емоционалните отговори и да измерват точността на прогнозите.

Работата на Даниел Гилбърт и Тимъти Уилсън

Въпреки изобилието от различни изследвания върху вземането на решения и прогнозирането, Гилбърт и Уилсън проправят пътя за това ново начинание в неизвестна преди това територия и продължават да ни водят, тъй като изследванията се насочват към емоционалните отговори и точността на прогнозите.

Гилбърт и Уилсън не просто предоставят работна дефиниция на емоционалното прогнозиране, те също описват неговите компоненти и провеждат много от ранните изследвания по темата (повече за това по-късно). Работата им поставя основите на по-голямата част от нашето разбиране за това как мислим, как планираме бъдещето и как вземаме важни решения в живота си.

Теорията за афективното прогнозиране

Работата на Гилбърт, Уилсън и техните колеги изследователи в тази област, хвърля светлина върху сложния и завладяващ начин, по който предсказваме бъдещите си чувства, начинът, по който действаме спрямо тези прогнози и колко често те са верни.

Преди да се гмурнем твърде дълбоко, обаче, трябва да покрием основите на емоционалното прогнозиране: четирите компонента.

Видове и компоненти на афективното прогнозиране

Съществуват четири компонента на емоционалното прогнозиране:

  • Валенсия (доколко емоцията ще бъде положителна или отрицателна)
  • Специфични емоции
  • Интензивност на емоциите
  • Продължителност на емоциите
С други думи, когато се опитваме да предскажем бъдещите си емоции, ние обикновено обмисляме дали те ще бъдат положителни или отрицателни, каква конкретна емоция или емоции ще почувстваме, колко интензивно ще ги чувстваме и колко дълго ще продължат.

Проучванията върху четирите компонента са направили едно интересно откритие: точността, с която предвиждаме всеки един от тези четири аспекта, варира значително.

Изследвания и проучвания

Ранната работа на Уилсън, Гилбърт и колеги (2002 г.) установява, че участниците в симулационна игра обикновено предсказват правилно бъдещите си емоции (по-добро настроение, ако спечелят и по-лошо, ако загубят).

Проучванията върху точността на прогнозирането на конкретни емоции също установяват, че хората са добри в предсказването на това кои емоции биха чувствали. Например, изследването, отбелязано по-горе, установява, че участниците са доста точни в предсказването на специфични емоции, които биха последвали  при спечелването или загубата на играта. Изследванията на Либерман, Сагристано и Тропе (2002) показват, че сме склонни да имаме тесни и опростени идеи за това как ще се почувстваме и какви емоции ще преживеем в резултат на някакво бъдещо събитие, особено ако то е далеч в бъдещето.

Подобно Либерман и колеги (2002 г.) Удджика и Лафранс установяват, че повечето жени прогнозират, че ще се чувстват предимно ядосани и леко уплашени, ако интервюиращият им задава въпроси, които загатват за сексуален тормоз; резултатите обаче показват, че преобладаващата им емоция е страх. Само няколко от жените съобщават за гняв. Тази констатация показва, че участниците предсказват до известна степен правилно емоциите, които биха чувствали, но обикновено не успяват да прогнозират точно коя от тях би била най-интензивна.

Говорейки за интензивността, това проучване на Удджика и Лафранс не е единственото, което сочи, че ние обикновено не сме толкова добри в прогнозирането на интензивността на нашите бъдещи емоции. Ранните проучвания на Гилбърт и колеги показват, че имаме склонност да надценяваме продължителността на бъдещите си емоционални реакции — ефект, който първоначално се нарича "предубеденост към продължителността".

Предубеденост към въздействието при афективните прогнози

Въпреки че грешките, свързани с продължителността, са може би най-често срещаните при афективното прогнозиране, можем да правим такива и при предсказването на всеки един от четирите компонента. По този начин терминът "предубеденост към продължителността" не е достатъчен, за да опише диапазона от грешки, които правим при предсказването на емоционалното въздействие на бъдещи събития.

Проучване на Уилсън и колеги (2000 г.) потвърждава неадекватността на термина, като изтъква резултатът от проучвания, който сочи, че колежанските спортни фенове често надценяват колко щастливи ще се чувстват, след като любимият им отбор спечели играта — те грешат или за това колко дълго ще се задържи усещането, или и за двете. Този феномен на преувеличение при прогнозиране на интензивността и/или продължителността на бъдещата емоция е очевидно нещо повече от грешка в прогнозите за продължителността и затова ефектът получава ново, по-изчерпателно име: предубеденост към въздействието. Това пристрастие ни води до погрешно надценяване (или понякога недооценяване) на трайното въздействие, което бъдещите събития ще имат върху нашите емоции.

Грешки и изкривявания при афективното прогнозиране

В допълнение към предубедеността към въздействието, понякога правим грешки в прогнозирането на конкретните емоции, които ще почувстваме и дори дали ще се почувстваме като цяло щастливи или като цяло тъжни, или разстроени относно бъдещо събитие. Тези грешки и предубеждения могат да бъдат объркващи, разочароващи и да ни накарат да загубим известно доверие в собствената си способност да предсказваме и управляваме емоциите си.

Според Уилсън и Гилбърт (2003), източникът на тези грешки обикновено попада в една от тези категории:

  • Погрешно тълкуване на дадено събитие (представяме си едно събитие по един начин, а то в действителност се проявява съвсем различно)
  • Оформящи ефекти (отклонения в перспективата, които оформят нашите чувства)
  • Припомняне на подобно събитие от миналото, което ни кара да мислим, че ще настъпи подобна реакция
  • Ефектите на настоящите емоции върху бъдещите прогнози
  • Ефектът от очакванията (очакването на едно нещо и изживяване на друго може да има дълбоко въздействие)

Невъзможност за предвиждане на бъдещи емоционални или мотивационни състояния (релевантни и нерелевантни на бъдещото събитие)

Процес на осмисляне (променяме начина, по който се чувстваме относно събитията, за да се справим или управляваме ефектите)

Всяко от горните може да ни накара да допуснем грешки в прогнозирането — често малки (като това да очаквате да се ядосате, когато хванете детето си в лъжа, но в действителност да сте по-скоро разочаровани, когато се случи), но понякога и значителни, като да очаквате да сте безкрайно щастливи в сватбения си ден, но вместо това да чувствате страх и безпокойство относно решението си).

Последната категория е особено мощна; ние сме склонни да не обмисляме степента, до която адаптираме или коригираме мислите и чувствата си, за да се справим с дадено нещо, но ние го правим през цялото време, както съзнателно, така и несъзнателно. Често се чувстваме изключително въодушевени и щастливи, когато ни се случи нещо значимо, но постепенно интернализираме новата си "нормална" действителност и интензивната ни радост избледнява.

Афективното прогнозиране е нещо, което правим през цялото време в ежедневието си. Правим го, без дори да забелязваме!

Направете си мисловен експеримент, като определите ден, в който просто да обръщате внимание на всеки опит да предскажете чувствата си за бъдещо събитие. Забележете всеки път, когато се случи, и го запишете.

Например:

  • Очаквате да се насладите на забавлението и релаксацията при предстояща ваканция
  • Притеснявате се относно посещението си при зъболекаря и очаквате да усетите страх и дискомфорт
  • Нямате търпение да опитате сутрешното кафе и очаквате онзи вкусов шок, който то ще ви даде
  • Чувствате се нервни заради интервю или презентация на работа и очаквате да изпитате тревога и страх
  • Нямате търпение да се роди бебето и да почувствате радост, щастие и мир след раждането
  • Очаквате с нетърпение среща със стар приятел за кафе и смятате, че ще усетите чувство на удовлетворение
  • Притеснявате се какво ще си помисли старият ви приятел, когато се срещнете в кафето и очаквате да се почувствате неудобно, засрамени или недоволни от себе си
  • Очаквате да ви облее чувство на вълнение, ако вашият любим отбор спечели предстоящата игра

Това са само някои от многото начини, по които предсказваме бъдещите си емоции ежедневно.

Редактор: Елиза Трайкова

Източник: positivepsychologyprogram.com

Снимка: steemit.com

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория