Начало Психология Поведенческа психология Поведенчески и емоционални проблеми Какво е емоционален инцест

Какво е емоционален инцест

Какво е емоционален инцест - изображение

Емоционалният инцест е вид семейна динамика, която се развива, когато отглеждащият детето зависи от него, за да задоволи своите емоционални нужди. Кенет Адамс пръв използва този термин, за да опише форма на семейно обвързване, когато детето изпълнява ролята на партньор за родителите си. Явлението се нарича още „избрано дете“ или „скрит инцест“.

Разбиране на емоционалния инцест

Терминът инцест, в този контекст, се отнася до размити релационни граници и роли на родител и дете. Той не се отнася за сексуално кръвосмешение или злоупотреба, но може да има подобни емоционални последици по отношение на начина, по който родителят използва или манипулира детето.

При  наблюдение отвън може да е трудно да се забележи разликата между емоционално здрави отношения родител — дете и такива, които са засегнати от емоционален инцест. Повечето родители се стремят да развият близка и любяща връзка с детето си, и всяко семейство има различен набор от граници относно това, какво е значението на "близки, любящи отношения". Но в голяма част от отношенията, в които родителите наистина са в ролята на възрастен, търсят емоционална подкрепа от подходящи източници и най-вероятно не попадат в графата на емоционалния инцест.

В случаите на емоционален инцест родителят и детето може да изглеждат близки и сякаш, че се грижат един за друг по странен, типичен начин, защото възрастният използва детето, за да задоволи своите емоционални (и понякога романтични) потребности. Поведението, изразяващо особен вид обич, се използва (поне частично) като средство за получаване на желаната връзка и не е задължително да е предназначено да отговори на нуждите на детето или да му помогне да се чувства обичано.

Незадоволени нужди на обгрижващия възрастен и емоционално кръвосмешение

Полагащите грижи, които се обръщат към децата си за подкрепа, могат да имат редица неудовлетворени нужди, с които несъзнателно се опитват да се справят.
Необходимостта им от близки взаимоотношения, включително проблеми с интимността, конфликти, трудности при поддържане на връзка, липса на съпричастност или на романтично взаимодействие. Понякога са им нужни съвети, свързани с решаването на проблеми, включително липса на доверие или трудности при справянето с препятствия, които възникват в ежедневието. Емоционалните нужди, включително ниско самочувствие, трудности при регулиране на емоциите или липса на усещане за комфорт и безопасност, също могат да са част от причините.

Емоционалният инцест може да варира в доста широки граници — от съвсем лек до доста тежък. Повечето родители в подобна ситуация нямат намерение да навредят на децата си и дори нямат никаква представа, че го правят. Промяната на ролята, която се развива в резултат на емоционалния инцест, може да доведе до нежелан натиск върху детето.

Факторите, допринасящи за емоционален инцест

Когато границата между обгрижващите възрастни и децата се размие и стане неясна, като краен резултат често се развива емоционален инцест. Някои събития, взаимоотношения и проблеми, свързани с психичното здраве, могат да поставят връзката родител — дете в рискови ситуации:

- Развод;

- скръб или загуба;

- домашно насилие;

- изоставяне;

- изневяра;

- повтаряне на модел от емоционален инцест през поколенията;

- злоупотребата с наркотични вещества;

- проблеми с психичното здраве.

Емоционалният инцест най-често (но невинаги) се случва, когато единият от родителите е емоционално недостъпен или липсва.

Как ли емоционалното кръвосмешение засяга развитието

Емоционалният инцест нарушава способността на детето да се развива с естествен темп, тъй като има тенденция да принуждава невръстните си жертви да преживяват ситуации, които са извън капацитета им да осмислят в пълнота случващото се. В някои случаи това кара детето да расте твърде бързо. Въпреки че такова дете може да се почувства специално и привилегировано да бъде част от „специална връзка с родителя“, живее, полагайки непрестанни усилия да отговори на недостижимите очаквания в тази връзка.Подобни борба и напрежение могат да повлияят на развитието на децата по различни начини.

Необходимост да се чувстват специални

Децата могат да вярват, че най-добрият начин да се ангажират с близки взаимоотношения е да се уверят, че са по-добри, по отношение на някакви способности и това (а не собствената им личност) ги прави специални. Погрешните схващания за взаимоотношенията могат да доведат до перфекционизъм и ниско самочувствие, тъй като детето не е в състояние да устои или да разбере естеството на проблемите на възрастните. Емоционалният инцест нарушава способността на подрастващия да се развива с естествен темп.

Комплекс за вина

Натискът, наложен на детето в подобни отношения, може да доведе до чувство за неадекватност, особено ако родителят е критичен, когато детето не е в състояние да задоволи нуждите му. Тази динамика има потенциал да се отрази негативно на детското самочувствие.

Връзки и проблеми с границите

Децата, които са емоционално изоставени или жертви на емоционален инцест често растат с объркани идеи за връзки и граници.
Те виждат здравите отношения като грешни, нередни, недостатъчни, а това ги кара да възприемат правилно поставените граници на околните като начин да бъдат отхвърлени. Те могат да търсят взаимоотношения, които имитират модела от детството им и да повтарят цикъла. Възможно е дори да вярват, че е редно един човек да притежава пълна власт над друг.

Липса на увереност

Когато детето е натоварено да посреща нуждите на своя родител, собствените му нужди често не са удовлетворени. Когато такива личности пораснат вероятно ще имат затруднения да отстояват собствените си нужди, защото няма да имат достатъчно възможности да практикуват умения за асертивност. Освен това децата, засегнати от емоционален инцест, могат да се научат да свързват асертивността с егоизма или друга негативна черта.

Дългосрочни ефекти на емоционалното кръвосмешение

Моделът на емоционалния инцест може да затрудни децата да развият чувство идентичност и да се научат как да задоволят нуждите си. Тъй като прекарват голяма част от времето си, за да отговорят на нуждите на родителите си, те имат по-малка възможност да развият уменията, необходими за изпълнение на важните етапи от развитието и да се научат как да се справят с предизвикателствата на живота. Възможно е да се окажат по-склонни да попадат в конфликти в отношенията и да са по-прилепчиви към други личности.

Въпреки че може да не е толкова крещящ, колкото физическо или сексуално насилие, емоционалният инцест може да бъде сериозна форма на злоупотреба, макар и неволно реализирана. Този модел на инвазивно поведение може да продължи години без външна интервенция, тъй като е прикрита с появата на любяща близост и внимание. За част от жертвите си тази дисфункционална семейна динамика може да има вредни, дългосрочни последици.

Децата могат да растат с трудности при поставянето на граници или развиването на здрави взаимоотношения и могат да проявят пасивна агресия, или да попаднат в модели на триангулация. Бъдещите им взаимоотношения могат да бъдат засегнати от проблеми, свързани с интимността — борби за власт или гневни изблици.

Родителите, които поддържат емоционален инцест, вероятно нямат умения да се справят, като децата им също не успяват да ги развият адекватно. Такива подрастващи често се сблъскват и с пристрастяване, употреба на вещества или натрапчиво поведение.

Емоционален инцест и терапия

Лицата, засегнати от емоционален инцест, могат да намерят помощ от специалист по психично здраве, за да се опитат да разберат това, което ги терзае и да отвърнат адекватно на неговото въздействие.
Терапевтичната среда може да им предложи безопасно място без съдене, което да е в помощ за лечението им.

Проблемът е, че много засегнати лица не биха поискали помощ. Възрастните преживели подобна злоупотреба като дете най-често живеят със сложни защити механизми, създадени по необходимост, за да поддържат връзка с родителите си. Те често твърдо отказват да търсят терапия.

Въпреки че емоционалния инцест може да се окаже труден за забелязване, понякога родителите, които го практикуват се обръщат към терапевт, за да разберат какво не е наред. Психолозите могат да са полезни за идентифициране на източника и осигуряване на поддържаща среда за справяне с проблема, който поражда емоционалния инцест.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: goodtherapy.org
Сниимка:additudemag.com

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория