Как ще ни промени коронавирусът в дългосрочен план

Много хора в момента си задават въпроса дали настоящата глобална криза, свързана с пандемията от коронавирус, ще промени света в дългосрочен план и какви ще бъдем след нея – по-обединени или, напротив, COVID-19 ще успее да ни внуши страх от свързване и необходимост от социално дистанциране като средство за защита от нови инфекции?

Втората възможност определено е обезкуражаваща, тя предполага радикална промяна на живота ни и би наложила напълно неестествен за човека начин на съществуване, имайки предвид, че хората са социални същества и само връзката помежду им може да им осигури чувство за благополучие.

Прогнозите за развоя на събитията са трудни, защото не можем да се позовем на предишни изследвания и да предположим какви биха могли да бъдат последствията или промените, които пандемията може да причини на населението.

Много хора сравняват настоящата криза с така наречения испански грип от 1918 година. Сегашният контекст обаче е много различен. Здравната система е по-силна, вирусът е различен и продължителността му несъмнено ще бъде много по-кратка. Въпреки това и въпреки че сме по-добре подготвени, сме наясно, че определено ще има промяна. Ето каква би могла да бъде тя.

Как ще ни промени коронавирусът?

На китайски език думата за криза е „weiji“. Сама по себе си тя означава болка или опасност. Интересно е обаче да се отбележи, че се състои от два знака. Първият се превежда като риск, а вторият се използва за идеи, изобретение, пролет или промяна.

Едно от нещата, които научихме от кризата с короновируса до момента, е, че Китай е силно подготвен да посреща големи предизвикателства и да превръща трудностите във възможности. Страната даде безценни уроци по дисциплина, мобилизация и креативност. На практика в Китай вече няма нови случаи, единствените положителни проби са на хора, които се завръщат от други държави. Сега усилията на Китай са насочени към подпомагане на международната общност.

И така, как коронавирусът ще ни промени? Може ли алтруизмът и глобалната подкрепа да бъдат положителен резултат от всичко това?

Една от последните кризи, които светът преживя, беше тази на 11 септември. Въпреки факта, че тя се случи на американска земя, въздействието й бе глобално.

Последствията от нея бяха по-силно чувство на патриотизъм в някои страни и по-голяма радикализация в други. Възникна антагонизъм и последиците от това събитие все още са очевидни в нашето общество и геополитиката. Това, което се случва с коронавируса обаче, е много различно.

В този случай имаме само един общ враг – и то микроскопичен. В този настоящ контекст етносите, расите, религиите, социалното положение и полът не са от значение. Всички сме еднакво уязвими. Ето едно нещо, в което тази криза може да ни помогне - да се абстрахираме от различията си и да станем по-обединено и по-ангажирано общество.

Ще се научим да ценим това, което е наистина важно

Нека си припомним кризата от 2008 г. Този глобален финансов колапс накара правителствата от целия свят да помогнат на банките. Какви бяха последствията от това решение? Богатите станаха по-богати, а бедните се опитаха да оцелеят в изключително лоши условия.

Социалните права на хората бяха отрязани. Един от най-засегнатите сектори безспорно беше здравният сектор: по-малко болнични легла, по-малко инвестиции, по-малко персонал.

Трудностите, с които се сблъскваме заради коронавируса, може да ни накара да преосмислим всичко това. Научихме, че никое общество не може да се нарече напреднало или дори цивилизовано, ако няма стабилна здравна система.

Перспективата на постмодерния неолиберализъм, в която икономиката е либерализирана и оцеляват само най-силните, може да се промени. Може би ще започнем да преоценяваме какво наистина е важно: хората, здравеопазването и работниците, които не спират да се трудят, за да ни осигурят жизненоважни стоки и услуги.

Упражнение в смирение: не сме толкова силни, колкото сме си мислили

Това, което преживяхме с коронавирусната криза, може да бъде ценен урок за човешката раса. Нашето общество може да страда от посттравматичен стрес. Възможно е страхът от инфекция да се загнезди в съзнанието ни, в резултат на което да развием обсесивно-компулсивно поведение. Освен това ще прекараме месеци и години, чувствайки мъка и празнота от загубата на хора, които са били съществена част от живота ни.

Дните след края на пандемията ще бъдат трудни. Разбрахме, че не сме толкова силни, колкото си мислехме, че сме. Разбрахме, че не сме имунизирани срещу непредвидени събития, които могат да ни изпратят до преломната точка. Разбрахме, че колкото и да напредва в развитието си, светът е уязвим. Нашата уязвимост е факт. Истина е. Но не е цялата истина. От другата страна на нашата уязвимост е истината за дълбоката ни устойчивост. А след края на този ужасяващ период ще разберем, че устойчивостта и адаптивността ни ще ни помогнат да продължим. Ще разберем също и че единственият начин да се защитим и оцелеем, е чрез обединените ни усилия и действия. Ще ни е по-ясно от всякога, че животът е мимолетен и изключително ценен дар и трябва да се научим да го живеем по бавен, но реален начин, обичайки тези около нас.