Наистина ли живеем в опасни времена или просто така ни се струва

Почти е невъзможно да включиш телевизора, да отвориш страница в интернет или да прегледаш социалните мрежи, без да попаднеш на новини, съобщаващи за най-новата световна криза или природно бедствие. Репортажите за престрелки, самолетни катастрофи, атентати на "Ислямска държава" и потъпкването на човешките права са постоянна част от новинарския блок. Според политолога Шана Гардиан конкуренцията между медиите води до това журналисти и репортери да използват емоционално въздействащи отрицателни изображения и изказ, за да привлекат иначе намаляващия брой зрители на новини.

Но хвърлянето на вината изцяло върху медиите е прекалено лесно и едностранно. Да не би всъщност обратното да се е случило – читателите и зрителите да са тренирали журналистите да се фокусират върху негативните новини, защото именно те са предпочитани? Според психологията интересът и желанието на хората към потресаващите, страшните или тъжните новини може да бъде обяснен чрез нашата присъща тенденция към негативност, която ни кара да запомняме и да се фокусираме повече върху неща, които са опасни или страшни, отколкото към неутрални или положителни такива. Тази тенденция има еволюционно обяснение в това, че бързото и ефективно разпознаване на евентуална заплаха е увеличавало шанса за оцеляване още през онези праисторически времена.

Въпреки установяването на тенденцията към негативност от психолозите, повечето хора биха заявили, че предпочитат да четат положителни истории – как е направено ново откритие в медицината, намаляването на безработицата в даден сектор или иновативни начини за спасяването на горите. Според психолозите Трюслер и Сорока към Университета МагГил, всъщност нещата може би стоят другояче. Техният експеримент показва, че когато на хората са предоставени различни статии, те по-често избират тези с негативни нотки – корупция, скандали и слабо правосъдие, отколкото новини с неутрален или положителен тон. Въпреки това, когато Трюсел и Сорока молят участниците да изразят своите предпочитания, повечето твърдят, че клонят към позитивните новини. Интересно, същите тези участници заемат позицията, че медиите се фокусират прекалено много върху негативните новинарски истории. Разбира се, трябва да се вземе предвид, че този експеримент поставя началото на изследванията на тенденцията към негативност в контекста на медиите. Необходими са още проучвания с повече участници от различни националности, за да се затвърди хипотезата на Трюслер и Сорока.

Това несъответствие между мнението и действията на хората е трудно за преосмисляне, но може би не е толкова трудно за обяснение. Според професора по лингвистика Стивън Пинкерт от университета "Принстън" тенденцията към негативност заедно с желанието на медиите да привличат зрители създава един порочен кръг, който води до впечатлението, че живеем в един свят, изпълнен с насилие, геноцид и тъга, немного по-добър от преди десет, двайсет или трийсет години (а може би и дори по-лош). Това всъщност е погрешно впечатление, обяснява Пинкер, защото едно по-обстойно разглеждане на историята на човечеството показва, че ние живеем в най-мирното време досега, в което насилието е намаляло, а качеството на живот за милиони хора се е подобрило значително. Един пример е нашият континент Европа, който се радва на най-дългото затишие през последните седемдесет години – без нито един голям военен конфликт след края на Втората световна война.

Но колкото и логично да звучи това обяснение за донякъде нездравословната връзка между медиите и човешките впечатления, все пак остава трудно да променим навиците си и да се въздържим, за да не прочетем поредната статия за идващия край на света. Вероятно решението е да се опитаме да включим в ежедневието си повече добри новини, за да може поне от части да се намали тежестта на отрицателните новини на психиката ни, на които сме изложени и се излагаме всеки ден. Може би тогава ще се съгласим със Стивън Пинкер, ще скъсаме порочния кръг и ще си позволим да се радваме, че живеем точно сега.

По статията работи: Нора Маркова
Източник: bbc.com; huffingtonpost.com; bigthink.com
Снимки: pixabay.com