Новородените виждат различно

Джон Лок е най-популярният учен в днешно време, проповядващ, че човек се ражда с ум “като чиста дъска”. Според него всяка особеност на личността се появява изваяна от обстоятелствата, заобикалящи детето, докато чистата дъска на ума му не се запълни, нашарена от въздействията на околната среда.

Сетивата са пътят на всички ни за опознаване на света. При липса или увреждане на някое от тях, психиката и развитието на мозъка страдат. Не само поради проблемната адаптация, а и защото информацията, предоставена ни от тях е основата, върху която впоследствие разсъждаваме над обществото и себе си.

 Години наред психологията популяризира идеята, че детската психика трябва да третираме с повече внимание, но рядко неспециалистите се чудят относно причините, поради които това се налага. Нежността на детската психика е плод не само на това, че тя е незряла и се развива, а и на факта, че детето все още не познава добре сетивата си и себе си, също както и заобикалящата среда.

Детските сетива се развиват с времето, също както мозъкът. Най-ярък пример е разликата между това как ние и малките бебета виждаме определен обект.

 Какво са открили учените

Още със старта на 21-ви век техниката е достатъчно прецизна, за да започнат проучвания по въпроса какво могат да различат новородените бебета в заобикалящите ги хора. В началото изследователи от Института по психология и Университета в Упсала и Стокхолм, Швеция започват проучванията на визуалните способности на бебетата, но търпят неуспехи. Години по-късно се оказва, че използваните методи, състоящи се в показване на графични изображения и снимки не работят поради една проста причина — не се движат. До успешна идея се стига, след като учените си спомнят, че  бебоците успяват да имитират лицеви мимики, което ще рече, че те виждат и мозъкът им работи над получената визуална информация.

След като са открили разковничето в движението, изследователите започват да проучват, чрез променящи се мимики, доколко децата успяват да използват сетивото си. Съвсем успешно данните от 80-те години на миналия век се внедряват в проучването, за да разберат учените дали новородените могат да видят лицето на възрастен човек и от какво разстояние успяват да различат мимиките му. Използвайки видеозаписи и филтриране на изображението (по начин сходен на този от бебешките очи), те откриват, че бебетата могат да различат движението на човешкото лице, докато гримасничи.

С напредване на изследването се оказва, че възприемането на мимиката,  което децата правят, е сравнително ясно до разстояние от 30 сантиметра (обичайното, от което кърмачето вижда лицето, щом е в прегръдките на мама). Всяко разстояние над тези 30 сантиметра е твърде неясно за анализ от мозъка.

Какво значи това

Щом новороденото вижда ясно гримасите при по-малко от 30 сантиметра, то визуалните стимули, които подаваме по време на общуване са много по-ефективни в рамките на това разстояние.

Психолозите все още не се наемат да отгатнат, какво разбира бебчето, когато все пак успее да види мимиката на майка си, но всички знаем, че не само това сетиво има значение за изграждане на топла и пълноценна връзка.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: sv.uio.no