Новородените виждат различно

Джон Лок твърди, че човек се ражда с ум “като чиста дъска”. Според него всяка особеност на личността се появява изваяна от обстоятелствата, заобикалящи детето, докато чистата дъска на ума му не се запълни, нашарена от въздействията на околната среда.

Сетивата са пътят на всички ни за опознаване на света. При липса или увреждане на някое от тях, психиката и развитието на мозъка страдат. Не само поради проблемната адаптация, а и защото информацията, предоставена ни от тях, е основата, върху която впоследствие разсъждаваме над обществото и себе си.

Години наред психологията популяризира идеята, че трябва да третираме детската психика с повече внимание, но рядко неспециалистите знаят причините, поради които това се налага. Нежността на детската психика е плод не само на това, че тя е незряла и се развива, а и на факта, че детето все още не познава добре сетивата си и себе си, също както и заобикалящата среда.

Детските сетива се развиват с времето, също както мозъкът. Най-ярък пример е разликата между това как ние и малките бебета виждаме определен обект.

Какво са открили учените

В началото на 21-и век техниката вече е достатъчно прецизна, за да започнат проучвания по въпроса какво могат да различат новородените бебета в заобикалящите ги хора. Сред първите, които започват да проучват визуалните способности на бебетата, са изследователи от Института по психология и Университета в Упсала и Стокхолм, Швеция, но за съжаление не постигат значим успех.

Години по-късно се оказва, че използваните от тях методи, състоящи се в показване на графични изображения и снимки, не работят поради една проста причина - не се движат. До напредък се стига, след като учените вземат предвид и факта, че бебетата успяват да имитират лицеви мимики, което означава, че те виждат, а също така и че мозъкът им работи над получената визуална информация.

След като откриват разковничето в движението, изследователите започват да проучват чрез променящи се мимики доколко децата успяват да използват зрението си. Съвсем успешно данните от 80-те години на миналия век се внедряват в проучването, за да разберат учените дали новородените могат да видят лицето на възрастен човек и от какво разстояние успяват да различат мимиките му. Използвайки видеозаписи и филтриране на изображението (по начин, сходен на този от бебешките очи), те откриват, че бебетата могат да различат движението на човешкото лице, докато гримасничи.

С напредване на изследването се оказва, че възприемането на мимиката е сравнително ясно до разстояние от 30 сантиметра (обичайното, от което кърмачето вижда лицето, щом е в прегръдките на мама). Всяко разстояние над тези 30 сантиметра е твърде неясно за анализ от мозъка.

Какво означава това

Щом новороденото вижда ясно гримасите при по-малко от 30 сантиметра, то визуалните стимули, които подаваме по време на общуване, са много по-ефективни в рамките на това разстояние.

И въпреки че изследванията не дават категоричен отговор на въпроса какво разбира бебето, когато все пак успее да види мимиката на майка си, всички знаем, че зрението не е единственото сетиво, което има значение за изграждане на топла и пълноценна връзка.

Снимка: unsplash.com