Рационално ли е да се доверяваме на интуицията си

Представете си, че управителят на голяма компания изведнъж обявява, че важно решение за фирмата е взето на базата на неговата интуиция. Напълно разбираемо е подобен ход да не се приеме положително от служителите – нареждания, които засягат пряко бъдещето на фирмата, би трябвало да се приемат чак след като са обмислени по възможно най-рационалния и практичен начин. Все пак прехраната на стотици хора зависи от действията на най-висшестоящите в една компания.

Вярата в интуицията има сравнително лоша репутация особено сред западните общества, където аналитичните умения, необходими за обективно, ефективно и вярно мислене, са приети като единствената правилна норма през последните няколко десетилетия. Все пак хората са успели да се развият, след като са отхвърлили примитивното, магическото и религиозното, осланяйки се на логиката и науката. Вследствие на това голяма част от населението приемат емоциите и интуицията за непрецизни и дори ексцентрични средства за вземане на решения.

Този начин на мислене се базира на мита за когнитивния прогрес. Според Валери ван Мулуком (Valerie van Mulukom) – научен сътрудник по психология в Университета в Ковънтри – емоциите обаче не са глупави реакции, които винаги трябва да бъдат игнорирани или дори контролирани от разума. Чувствата представляват оценки на преживяванията или мислите. С други думи, те са своеобразен метод за обработване на информацията, различен от логическото мислене.

Интуицията или вътрешното чувство е резултат от множество процеси в мозъка. Предишни изследвания предоставят хипотезата, че мозъкът е една голяма машина за правене на предположения за бъдещето. Като такава той постоянно сравнява новата постъпваща информация от сетивата и настоящите преживявания с вече акумулираните знания, спомени и опит, за да предскаже какво ще се случи в следващия момент. Този когнитивен механизъм носи наименованието процесуална мрежа за предсказване* (predictive processing framework).

Благодарение на този когнитивен механизъм мозъкът винаги е готов да се справи с дадената ситуация по възможно най-оптималния начин. Когато се получи разминаване между предвиждането и реалността, мозъкът пренастройва своите когнитивни модели, за да обогати своя запас от евентуални сценарии.

Този процес на съответствие или несъответствие между предишни модели (базирани на стари преживявания и знания) и сегашните възприятия се случва автоматично и несъзнателно. Интуициите могат да бъдат обяснени като събития, които се получават, когато мозъкът е идентифицирал значително съответствие или разминаване, но резултатите от този автоматичен процес все още не са достигнали съзнанието.

За да разберете по-ясно концепцията, Валери ван Мулуком съветва да вземете този пример предвид.

Ситуацията с колата може да бъде обяснена много лесно. Когато сте натрупали много опит в дадена сфера, вашият мозък сравнява случващото се с много повече налична информация. С други думи, стотиците часове, които сте прекарали, карайки колата си, са ви помогнали да преработвате информацията за случващото се на пътя много по-бързо. Подобно натрупване на знания и опит прави вашата интуиция по-надеждна с времето.

Субективност на възприятията

В психологията интуицията често се обяснява като противоположност на аналитичното мислене, като двете концепции представляват основните модели на мислене. Вътрешното предчувствие се приема като резултат от автоматичното, бързо и подсъзнателно мисловно действие, докато аналитичното мислене се приема за бавно, логично, съзнателно и преднамерено.

Много психолози смятат, че разликата между двата когнитивни модела ги превръща в противоположни. Въпреки това скорошен метаанализ**, който представлява задълбочен анализ на множество предишни проучвания, показва, че аналитичното и интуитивно мислене не са свързани и може да се случат едновременно.

Вярно е, че единият когнитивен модел обикновено е доминантен в дадена ситуация – по-често това е аналитичното мислене. Подсъзнателното естество на интуицията я превръща в трудно определима, тъй като индивидите не осъзнават кога и как точно тя се появява.

Фактически двата когнитивни модела се допълват и могат да работят едновременно – често хората ги използват в тандем. Според Валери ван Мулуком дори нови и иновативни научни изследвания могат да намерят началото си в интуитивното знание, което вдъхновява учените да формулират единствени по рода си идеи и предположения. След това психолозите имат възможността да проверят своите хипотези чрез множество тестове и задълбочен анализ.

Също така, въпреки че интуицията се приема за неточна и ненадеждна, аналитичното мислене също може да има отрицателни последици. Предишни проучвания*** показват, че прекаленото обмисляне може сериозно да попречи на процесите за взимане на решения.

В други случаи аналитичното мислене може да се състои от post-hoc разсъждения или рационализации, произлизащи от интуицията. В подобни случаи някои хора наричат аналитичното мислене прессекретаря или вътрешния адвокат на интуицията. Понякога нямаме идея защо постъпваме по определен начин, но все пак искаме да предоставим доводи за действията си.

Уповаване на инстинктите

Възниква въпросът дали трябва винаги да се уповаваме на вътрешното си чувство, когато взимаме решения? Отговорът не е толкова лесен. Тъй като интуицията се базира на еволюционно по-стар, автоматичен и бърз начин за обработване на информация, този начин на мислене може да стане жертва на погрешни схващания като когнитивни склонности (систематични грешки, които се случват неволно). Въпреки това запознаването с често срещаните когнитивни заблуди може да помогне с разпознаването им в бъдеще.

По сходен начин бързото анализиране на информацията е процес, който съществува от началото на еволюционното ни развитие, поради което може понякога да не доведе до адекватни резултати.

Накратко, интуицията представлява бърз, автоматичен, подсъзнателен модел за вземане на решения, който може да бъде полезен в някои случаи, тъй като често предоставя високо необходима информация, която иначе не може да бъде анализирана по логичен и обективен начин.

*** Wilson, Timothy & J. Lisle, Douglas & Schooler, Jonathan & Hodges, Sara & Klaaren, Kristen & Lafleur, Suzanne. (1993). Introspecting about Reasons can Reduce Post-Choice Satisfaction. Personality and Social Psychology Bulletin. 19. 331-339. doi.org/10.1177/0146167293193010

** Wang, Y., Highhouse, S., Lake, C. J., Petersen, N. L., and Rada, T. B. ( 2017) Meta?analytic Investigations of the Relation Between Intuition and Analysis. J. Behav. Dec. Making, 30: 15– 25. doi: 10.1002/bdm.1903.

* Clark, A. (2013). Whatever next? Predictive brains, situated agents, and the future of cognitive science. Behavioral and Brain Sciences, 36(3), 181-204. doi:10.1017/S0140525X12000477

По статията работи: Нора Маркова
Източник: theconversation.com
Снимки: canva.com