Синдром на раздразненото черво: Как храносмилателното разстройство засяга психичното здраве

Синдромът на раздразненото дебело черво (от англ. Irritable bowel syndrome - IBS или СРДЧ) е често срещано стомашно-чревно разстройство, характеризиращо се с различна степен на повтарящи се коремни болки, подуване, диария и запек. Въпреки че СРДЧ се диагностицира често (статистиката сочи, че засяга до 23% от хората по света, по-често жените от мъжете) точната причина остава неизвестна, а медицинските експерти не разбират напълно как функционира болестният процес. За разлика от язвения колит, болестта на Крон и други възпалителни заболявания на червата с подобни симптоми, СРДЧ се счита за функционално разстройство, което означава, че симптомите се причиняват от дисфункционалност в храносмилателната система, а не от хронично възпаление или трайно увреждане на стомашно-чревния тракт, които могат да бъдат идентифицирани при физически преглед. Тази дисфункция прекъсва нормалното движение на храната през стомашно-чревния тракт, причинявайки свързаните с нея симптоми. СРДЧ може да предизвика различни симптоми. Смята се, че множество фактори — физически и психически — участват в развитието на разстройството.

Връзката между стомаха и мозъка

Въпреки че СРДЧ не е напълно разучен, изглежда, че симптомите, които го придружават са резултат от нарушение в оста, свързваща червата и мозъка (комуникационната линия между мозъка и стомашно-чревния тракт), което може да включва смущения в микробиома и имунната система. Това, според учените, помага да се обясни защо приблизително половината от всички пациенти със СРДЧ, особено тези, страдащи от хронична коремна болка, съобщават за психични симптоми и дистрес наред с необичайни и необясними такива, някога считани за въображаеми, поради липсата на физически аномалии.

Едно широкомащабно тайландско проучване на популацията използва анонимни медицински досиета, за да проследи повече от 4500 пациенти със синдрома на възраст от 34 до 59 години за приблизително 6 години от поставянето на диагнозата. Нито един от пациентите не е бил диагностициран преди това с някакъв вид психично разстройство. Когато изследователите сравняват популацията на пациентите с тази на онези, които никога не са били диагностицирани със СРДЧ, установяват, че първите са значително по-склонни да развият психични заболявания като депресия, тревожно разстройство и нарушения на съня. Установява се още, че пациентите със синдрома са с по-висок от средния риск от развитие на биполярно разстройство, но не и на шизофрения. При по-нататъшно проучване изследователите откриват, че най-високият риск от развитие на тези разстройства настъпва една година след диагностицирането на СРДЧ и въпреки че рискът намалява с годините, той все още е значително висок 5 години след поставянето на диагнозата.

Връзката между проблемите със стомаха и самоубийствата

Макар че проучването потвърждава констатациите от много други изследвания, изследователите все още имат много въпроси около връзката между СРДЧ и психичните разстройства. Няма съмнение, че състоянието причинява значителен дистрес на пациентите и се свързва с по-високи нива на разстройства на настроението, тревожност и други психиатрични състояния. Проучване на 100 пациента със синдрома установява, че повече от една трета са обмисляли самоубийство, поради симптомите. Важно е да стане ясно, че също както развитието на СРДЧ може да се дължи на различни фактори, то много и различни фактори играят роля в развитието на психични разстройства. Това усложнява работата на всеки изследовател, който се стреми да открие отчетлива връзка между синдрома и проблемите на психичното здраве. Последното възпрепятства също избора на най-подходящото лечение.

Потенциалните ползи от пробиотиците

Една област, която представлява голям интерес за изследователите на СРДЧ, психичните разстройства и връзкате между двете, е човешкият микробиом, или разнообразната популация от чревна микробия (бактерии) в нашия стомашно-чревен тракт, която играе активна роля в много области на нашето здраве. Обикновено, балансираната популация от “добри” бактерии поддържа храносмилателната ни система здрава, но когато този баланс е нарушен, поради различни биологични, психологически, медицински и екологични причини, може да се наблюдава свръхрастеж на “лоши” бактерии. Проучванията показват, че този дисбаланс оказва сериозни отрицателни ефекти както върху физическото, така и върху психичното здраве.

Текущите проучвания разглеждат още ползите от лечението на СРДЧ и проблемите с психичното здраве с пробиотици - полезни живи бактерии, които се срещат във ферментиралите храни, могат да се приемат като добавки, а също трансплантирани чрез техника, известна като фекална микробна трансплантация. Последната включва въвеждане на бактерии от здрав човек в стомашно-чревния тракт на пациент с физически или психични здравословни проблеми, чрез процедура подобна на колоноскопията. Изследванията на пробиотични бактерии, за които се смята, че са особено полезни за хората със СРДЧ, се основават на различни щамове на видовете, известни като Bifidobacterium и Lactobacillus. Киселото мляко, кефирът и отлежалите сирена вероятно са най-често срещаните хранителни източници на тези видове бактерии в нашата диета. Тези щамове служат и като компоненти на много различни марки пробиотични добавки, самостоятелно и в комбинация с други полезни бактерии. Необходими са повече и по-добре контролирани изследвания, преди ефективността на различните щамове, комбинации, доза от дадените пробиотици да бъде потвърдена и препоръчвана от медицински експерти.

Съвети за успокояване на разстроения стомах

Макар да е ясно, че са нужни повече изследвания върху синдрома, психичното здраве и как двете се повлияват взаимно, важно е да имате предвид основните правила за здравословен начин на живот, когато се опитвате да облекчите проблемите със стомаха и психичното здраве. Не подценявайте нито един проблем, който пречи на качеството на вашия живот. Посетете специалист.

Няколко съвета, които ще ви помогнат да започнете 

• Включете храни, богати на ферментиращи влакна, известни като ирулин-фруктани. Те помагат за отглеждането на полезни бактерии в червата. Срещат се в храни като праз, аспержи, цикория, йерусалимски артишок, чесън, лук, пшеница, банани, овес и соя. Растителните съединения, наречени полифеноли, които се срещат в плодове, зеленчуци, чай, кафе, вино, соево мляко, ядки и шоколад, също могат да допринесат за здравословната кръвна захар чрез благоприятното си въздействие върху чревните бактерии.
• Избягвайте изкуствени подсладители: доказано е, че те променят колониите на чревните бактерии, което мооже да допринесе за проблеми с кръвната захар.
• „Най-добрият съвет за онези, които искат да подобрят здравето си и да запазят полезните бактерии в червата, е онова, което препоръчваме от много години. Базирайте диетата си на много зеленчуци и плодове, пълнозърнест хляб и зърнени храни. Включете ядки, постно месо и риба, пиле и млечни продукти. Минимизирайте приема на преработени храни с високо съдържание на наситени мазнини, захар и сол. Правете физически упражнения най-малко 30 минути всеки ден и не пушете,” съветва австралийската диетоложка Никол Кел, която изследва чревните бактерии при хора в преддиабетно състояние в Университета в Монаш.