Начало Психология Социална психология За психологията Теория на игрите: Дилемата на затворника

Теория на игрите: Дилемата на затворника

Теория на игрите: Дилемата на затворника  - изображение

През последните няколко десетилетия Теорията на игрите, която е част от приложната математика, завладя почти всички възможни области на познанието - включително психологията, икономиката, биологията, философията… Тя намира приложение навсякъде, във всяка една ситуация, в която са налице поне две конкурентни (враждуващи) страни с противоположни цели.

В основата на теорията са математически модели, с помощта на които се търси разрешение на спорна ситуация: резултатът от действията, които предприема едната страна зависят от начина, по който действа конкурентната страна, като всеки играч предприема различни ходове, воден от целта да увеличи своята печалба. Тоест, теорията на игрите се основава на предположението, че във всяка една ситуация човек би избрал това, което е най-изгодно за него.

В поредица от статии ще ви представим няколко игри, разработени на базата на Теорията на игрите.

Започваме с „Дилемата на затворника”, психологически модел на поведение, който намира своето отражение и в икономиката.

Играта е от отворен тип с три възможни резултата:

- един от участниците печели или губи;

- всички участници печелят;

- всички участници губят.

Дилемата на затворника

Името на играта идва от хипотетичната ситуация, която е в основата й: двама приятели са арестувани по подозрение, че заедно са извършили престъпление. Полицията обаче не разполага с необходимите доказателства, за да ги осъди. Те са изолирани в отделни килии. И на двамата е предложена следната сделка: този от тях, който даде показания срещу другия, ще бъде освободен.

В основата на тази игра е факта, че всеки от заподозрените може да избере два хода, но е невъзможно да постигне добро решение, без да знае какъв ще е ходът на другия.

Развоят на събитията зависи от начина, по който ще изберат да постъпят затворниците.

Вариант 1: Ако първият заподозрян прехвърли вината на втория, а вторият запази мълчание (оставайки лоялен към нелоялния си приятел), то именно вторият ще затвърди вината си и ще получи дълга присъда, докато приятелят му ще се измъкне от затвора.

Вариант 2: Ако и двамата заподозрени приемат предложението на полицаите и всеки от тях обвини другия, то и двамата ще бъдат осъдени за престъплението.

Вариант 3: Ако и двамата заподозрени се кооперират (но не с полицаите, а един с друг), и откажат да свидетелстват срещу другия, то доказателствата за тяхната вина ще са недостатъчни и нито един от тях няма да бъде осъден за основното престъпление. Така те ще получат минимална присъда за по-дребно престъпление.

Решение: Въпреки че и за двамата би било по-добре да не свидетелстват един срещу друг, всеки от заподозрените вярва, че по-добрата стратегия е да предаде другия, за да спаси себе си. Това е стратегията, която е най-логично всеки играч да избере: винаги да предава другия. И понеже и двамата мислят по еднакъв начин, резултатът е, че и двамата ще получават големи присъди, вместо и двамата да запазят мълчание и да получат минимална присъда поради липса на достатъчно доказателства.

Сега се опитайте да си представите тази ситуация в своя собствен живот. Давате ли си сметка колко често се оказваме пред Дилемата на затворника? В много случаи ние отказваме да се доверим на някого, защото сме убедени, че той мисли единствено за себе си, че следва собствените си интереси и не би се поколебал да ни предаде заради тях. Вследствие на тези свои страхове, ние избираме да изиграем другия, вместо просто да му се доверим. Така и двамата попадаме в далеч по-лоша ситуация, отколкото ако подходим с повече доверие към другия.

По статията работи: Ина Фенерова
По материали от: bbc.com, Theory Of Games And Economic Behavior, khanacademy.org
Снимка: dailymotion.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияПсихология