Какво знаем и не знаем за фетишите

Фетишизмът в психологията е форма на сексуално отклонение, което се изразява в еротичната привързаност към нежив обект или част от човешкото тяло, която няма сексуален аспект.

Самият термин е заимстван от антропологичните трудове, където думата „фетиш“ е означавала очарование с необяснима вълшебна или духовна сила.

От психологическа гледна точка фетишизмът се определя като потребност да се използва негенитален обект за постигане на сексуално удовлетворение. Може да става въпрос за друга част на тялото, част от дреха и по-рядко - друг неодушевен предмет.

Фетиши имат най-вече мъжете, като обикновено те получават сексуална възбуда от части от женското тяло или облекло. Дългата коса или стъпалото са сред основните фетиши. За някои представители на мъжкия пол определен цвят на косата също може да предизвика възбуда. Сред дрехите и аксесоарите най-често фетиши са обувките и бельото.

Какво кара някои хора да имат фетиши?

Експертите все още не са единодушни по въпроса дали фетиши като бондидж (връзване), обсесията от стъпала и инфантилизма са форма на психично заболяване.

Някои хора харесват определен начин на живот и взаимоотношения, които да дават поле за изява на фетишистките им фантазии – бондидж, надмощие, подчинение и садомазохизъм. Фетишите и алтернативните еротични фантазии и желания имат най-различна форма – от нещо обичайно до съвсем крайно.

Психично заболяване ли е фетишизмът?

Д-р Ричард Крюгер (Dr. Richard Krueger), професор по психиатрия към медицинския център на Колумбийския университет твърди, че част от тези, които имат фетиш или сексуален живот, различен от нормалния, е възможно да са преживели травма. Все пак той допълва, че невинаги травматично събитие отключва фетишизъм, както и невинаги фетишизмът може да е обусловен от каквото и да е преживяване в миналото.

Крюгер разказва, че според проучвания върху хора, практикуващи БДСМ, те са с по-висок социално-икономически стандарт на живот, в сравнение с останалите. Литературата по въпроса е оскъдна, но се предполага, че привържениците на подобен сексуален живот са здрави или дори по-здрави от останалите.

Проучване от 2014 година, публикувано в „Алманах на сексуалното поведение“, разглежда парафилния инфантилизъм. Провежда се онлайн анкета, в която участниците са основно мъже. Резултатите са в подкрепа на тезата, че този техен фетишизъм до известна степен е бил определен от стила на привързване и отношенията им с родителите.

Така например участниците, които са били тревожно привързани към родителите си, по-късно заявяват предпочитание към сексуални отношения на доминиране и присъствие на „баща“ (ролята на човека, който ще храни възрастния, представящ се за негово бебе).

Също така някои от мъжете, които са споделили за проблемни взаимоотношения с майка си или баща си, търсят партньор, който да играе тяхната роля в сексуалния им живот.

От друга страна, тези, които са били в здравословни взаимоотношения с родителите си, намират сексуална наслада в използването на памперси и инфантилизма.

Различните хора имат свои различни причини да изберат фетиш или определена форма на сексуален живот. Някои търсят сексуално удовлетворение в тях. Други се чувстват смутени, объркани и унизени, а за трети подобно поведение не е никак сексуално.

Фактори, обуславящи появата на фетиш

Лични предпочитания

Експертите казват, че колкото са различни хората, толкова различни са и фетишите.

Сексуалните фантазии на човек са необятни, което означава, че във фетиш може да се превърне всеки един обект. Предпочитанията или липсата на такива към даден фетиш са като вкуса за различните храни.

Много често се получава така, че един човек случайно попада на предмет или е изложен на усещане, предизвикано от кожено изделие например, и установява, че получава удоволствие от него. Затова продължава да го използва, като му придава вече сексуален смисъл.

Някои хора се възбуждат по-лесно от други. Има теория, че точно те са по-податливи на фетишизъм.

Ролята на характера

През 2014 година е проведено изследване, в което участие вземат 270 души, практикуващи БДСМ. Резултатите от него разкриват, че доминиращите са получили по-висока оценка на умението им да упражняват контрол, екстравертност, самоуважение и удовлетвореност от живота. Подчиняващите се се оказват с по-силно развита емоционалност.

И при двете групи се наблюдават сходни резултати по отношение на чувство на емпатия, осъзнатост, алтруизъм и сърдечност.

Преживявания в детството

Друг фактор, който може да накара човек да има предпочитания към определен фетиш, са преживявания по време или около периода на съзряването.

Ако даден предмет е бил асоцииран с приятни емоции или е направил силно впечатления през първите години на сексуално съзряване, е възможно той да се превърне във фетиш на по-късен етап.

Обоняние и спомени от миналото

Често обонянието също може да доведе до създаването на фетиш. Така например всеки от нас асоциира поне една миризма със спомен отпреди 10 или 20 години. Може да ни навява хубави чувства, като ни кара да си спомним любимия парфюм на майката или пък неприятни – афтършейва на бившата половинка. Миризмите събуждат в нас спомени и чувства до края на дните ни.

Съзнание - тяло

Не бива да се пренебрегва и връзката между съзнанието и тялото.

Всяко сексуално преживяване е най-вече физическо или физиологично. Когато човек свикне да получава сексуално удовлетворение от конкретен обект, съзнанието и тялото постигат синхрон и занапред чрез опита, го превръщат във фетиш.

Кога фетишизмът се превръща в проблем и става опасен?

Крюгер смята, че начинът, по който един човек задоволява желанията, свързани с неговия фетиш, е определящ за това дали той ще се окаже здравословен или опасен за него.

„Много хора страдат мълчаливо и не предприемат нищо. За някои порнографията ще бъде достатъчна. Други могат да развият компулсивно разстройство, но това се случва доста рядко. А останалите намират и се срещат с други, които споделят техните интереси и потребности.

Критерии за парафилно разстройство

Според Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация повечето хора с атипични сексуални интереси не страдат от психично заболяване.

За да му бъде поставена диагноза парафилно разстройство, фетишистът трябва да отговаря на следните критерии:

• Да чувства вътрешен дискомфорт заради фетиша си, а не само стрес, който произтича от обществения натиск и неодобрение.
• Да има сексуално желание или поведение, което застрашава психическото здраве на друг, може да го нарани или дори да доведе до смъртта му. Да има желание да предприема сексуални действия с човек, който не е съгласен или който е неспособен сам да даде своето съгласие.

До неотдавна парафилиите се считаха за рядкост. Вече не е съвсем така. Едно проучване на „Journal of Sex Research“, в което участват повече от 1000 души, установява, че почти половината - 44,5% изразяват предпочитания към фетишистко поведение, докато малко над една четвърт - 26,3% действително са имали такива преживявания.

При хората с фетиши сексуалната възбуда зависи от наличието на определен обект по време на сексуалната активност. С други думи, фетишистите трудно могат да добият или запазят състоянието си на възбуда (и да се наслаждават на интимен контакт), ако фетишът им не присъства.

Обратно на това твърдение, Международният журнал за сексуално здраве публикува данни, които сочат, че повечето фетишисти се радват на интимните си контакти, дори без да е налице обектът на парафилията им. 

Друго интересен факт, свързан с фетишите е, че до голяма степен те тласкат човек към сексуални действия, които не са споделени, например мастурбация по време на наблюдение, докосване или мирисане на предизвикващия желание обект. Фетишистите обикновено се фокусират върху онова, което се случва между тях и обекта, като това не е насочено към други хора.

И този факт намира своето опровержение в резултатите от две проучвания, публикувани в списание „Психология и сексуалност“. Хората, които са се самоопределили като фетишисти, заявяват, че са участвали в партньорски дейности с фетишистка насоченост, а освен това се оказва, че повечето предпочитат да включат партньор в тях.

Фетишизмът в романтичните отношения

Един на всеки пет души, определящи се като фетишисти, заявява, че предпочитаният от него партньор е този, с който понастоящем е в романтична връзка (специалистите казват, че това обикновено е съпругата или приятелката, с оглед на това, че повечето фетишисти са мъже). Според последните изследвания повечето фетишисти са били ангажирани в романтични отношения, като мнозинството са заявили, че са практикували такива дейности и с предишен романтичен партньор.

Фетишизъм не означава, че човекът е подвластен на твърде силно привличане към конкретен предмет или обект, което му пречи да изпита сексуално удоволствие от контакти с партньора. В повечето случаи фетишът само допринася за по-силна възбуда и удовлетворение.