Учтивост – защо е важно да бъдем вежливи и как да управляваме поведението си

Учтивостта е мехлемът на човешкото общуване. Без нея по-емоционалните хора биха се засегнали и от най-невинните думи. Проблемът обаче е, че понякога и най-любезните изрази водят до недоразумения.

Според френския психолог Жан-Франсоа Бонфон хората сме склонни да бъдем по-учтиви в деликатни ситуации. „Какъв е смисълът да кажеш на свой приятел колко е ужасна прическата му?“, пита Бонфон. Понякога обаче добронамерената любезност може да има крайно неблагоприятни последствия, защото прекалено учтивите изрази обикновено са многозначни и всеки човек може да ги разтълкува различно.

Затова е важно да се запитате: Учтиви ли сте обикновено? Кога не сте? Къде теглите чертата? Винаги ли сте учтиви с хората, които са любезни с вас? Ами тези, които не се държат учтиво с вас? Кога е важно да бъдете учтиви? Кога не се препоръчва?

Това са въпроси, които хората, взимащи важни решения, като например мениджъри и предприемачи, трябва добре да обмислят. Важно е обаче и да се знае, че поведението на всеки човек може да се промени в зависимост от ситуацията, настроението или опита.

Вежливостта е от огромно значение, но може да не доведе до желаните резултати, ако не се използва разумно и не се разбира правилно от хората отсреща.

>>> 6 правила на английската учтивост, които всеки може да следва

Учтивостта е прекрасно, но скъпо качество

Да бъдеш учтив не е непременно лесна задача.

• Отнема време – За написването на учтив имейл са необходими повече време и внимание, отколкото за относително невежливо съобщение. Учтивият подател обикновено се опитва да прояви съпричастност към получателя.
• Изисква самоконтрол – Необмислените и предвидими реакции обикновено не могат да бъдат определени като учтиви. Ограничаването на това поведение отнема енергия.
• Необходимо е персонализиране – Ако нечия учтивост не е съобразена със ситуацията или човека отсреща, поведението може да се сметне за неискрено.

Учтивостта е важно, но сложно качество

Вежливостта има важни последици.

• Определянето кое поведение е учтиво и кое не зависи изцяло от ситуацията. Например бърз и кратък отказ може да се бъде по-добрата опция, отколкото липсата на отговор.
• Вежливостта може да доведе до неоправдани очаквания. Например човек, който е постоянно учтив, може да очаква същото от другите хора и да се почувства недооценен, ако се сблъска с грубост и неуважение.
• Вежливостта може погрешно да бъде приемана като слабост. Например учтивият човек може неправилно да бъде считан за нищожество, което твърде вероятно ще доведе до коренна промяна в поведението му.

Учтивостта може да се управлява целенасочено

Не е изненада, че анализите категорично показват, че учтивостта помага за поддържане на дългосрочни взаимоотношения. Въпреки че вежливостта може да не е способна да гарантира ефективна групова динамика, липсата й затруднява поддържането на здравословна комуникация и компетентно взимане на решения.

Предвид разходите и усложненията, учтивостта трябва да се управлява целенасочено. Например:

• Грубостта не трябва да се възнаграждава. Ако на неучтивите клиенти или служители се даде предимство пред учтивите, тогава вежливостта ще бъде безполезна в последващите отношения.
• Лидерите могат да дават пример и да събират обратна връзка относно техния подход в различни ситуации.
• Могат да бъдат установени определени правила за учтивост, преди да се стигне до стресиращи ситуации, които в крайна сметка да доведат до желани и устойчиви навици.