4 трудно научени урока по романтика

Тук ще наричаме връзката сделка. Знаем, че това разваля романтичната представа, която сме добили от всички холивудски филми, но технически не сключваме ли сделка с някого, когато изберем да инвестираме и градим нещо заедно?

Ето защо срещите са толкова трудни. Каква е сделката при тях? Всъщност срещата не е сделка. Тя е чудовище. Хвърляне на зарове. Пускане по течението. Тя е като да шофираме до място, за което нямаме адрес, но знаем къде е. Никога не сме били там, но мислим, че познаваме района, така че просто тръгваме. Трудно е, особено, когато сме свикнали с навигация, която ни казва накъде да шофираме и избира най-бързия маршрут вместо нас.

Какво въобще означава "среща" днес? Тук ще говорим за процеса на разгръщане — за изследването. Премахването на слоеве. Опознаването. За това да поканиш някого на танц, за да усетиш доколко можете да се синхронизирате в ритъм. Имате ли нещо общо? И двамата ли разполагате с инструментите за градеж? Тогава можем да обърнем внимание и на химията, магията и всички онези неща, които не влизат в книгите за самопомощ. Лизинг с опция за покупка — това е срещата. Но някои хора пробват няколко коли, а други ги крадат и изоставят встрани от пътя.

1. Срещите всъщност могат да бъдат възнаграждаващи.

Не, в горното твърдение няма грешка. Това, което превръща срещите в мъчение, са очакванията, последствията, игрите, осъждането, напрежението, липсата на комуникация и контролните списъци. Ако оставим всички тези неща — не казваме, че е лесно — то срещите наистина могат да бъдат възнаграждаващи и смислени за нашия растеж. Хората се нуждаят от сблъсъци, защото в тях се съдържа голяма доза учене.

Всички онези привързаности, които ние привнасяме, ни пречат да дегустираме истинския нектар на човешкия сблъсък. Вместо това, ние държим щитове, обвиняваме, разочароваме се, избухваме, и разбира се, се нараняваме.

Няма начин. Встъпването в отношения е излагане на риск да бъдем наранени. Трудно е, защото обикновено не желаем нито да бъдем наранени, нито да нараняваме. Не желаем да ни ядосват, разочароват или лъжат. Да, ние имаме его, но имаме и сърце, а болката идва с всяка човешка обмяна на опит.

Някои срещи траят колкото чаша кафе, други продължават седмици или месеци. Но във всяка от тях има човешки сблъсък и има урок за учене. Не е нужно тя да се превърне в истинска връзка, за да има смисъл. Когато я гледате по този начин, то вие премахвате натиска и оставяте място за духовно преживяване. По-лесно е да не я превръщате в проява на егото. Не е нужно отхвърлянето да бъде отхвърляне: вие просто не си пасвате. Ценността не е в резултата, тя е в натрупания опит, както с всичко останало в живота.

Ако това не е така, то срещите могат да ви направят закоравели и да ви обезкуражат, защото хората съдят. Те проектират. Те не комуникират. Хората се страхуват, а този, който се страхува винаги удря пръв.

Това е избор да виждаме запознанствата като почва за растеж, вместо бойно поле.

2. Опитайте се да надникнете в същността на някого — душата му.

Да, всеки има свой тип и предпочитания, а ние сме привлечени от това, от което сме привлечени. Бъдете отворени и спрете да воювате. Нормално е да харесвате това, което ви харесва. Но се съсредоточете в същността на някого—кой е той в сърцевината си — защото това не се променя. Всичко останало може и вероятно ще се промени.

Двама души се сблъскват, оркестрирани от Вселената, всеки със своята история, учейки за себе си, за другите и за човешката връзка. Без присъди и етикети. Тогава и само тогава срещите и запознанствата могат да бъдат нещо красиво. Това е изборът да го разглеждаме по този начин и ако не се получи, да продължим да излъчваме любов към този някой. Не е нужно да сте част от ежедневието им, но не е нужно да се отнасяте към хората сякаш са за еднократна употреба. Ето защо срещите се приемат като нещо страшно и ужасно: хората са ужасни един към друг, ако нещата не проработят. Само защото не ви е писано, не означава, че няма смисъл. Смисъл винаги има, просто трябва да го намерите.

3. В начина, по който отсрещния се отнася с вас, се крие всичко.

Ако той не ви третира добре в началото, не бива въобще да обмисляте връзка. Всичко се крие в малките неща: внимателен ли е? Отговаряли на вашите съобщения и опити за разговори? Казва ли благодаря? Комуникира ли? Дали се интересува от вас или всичко се върти около него? Тези малки неща стават огромни, когато имате връзка. Ако още в началото се чувствате като второстепенни герои в чужд филм, то вероятно така ще бъдете третирани във връзката. 

4. Доверете се на Вселената.

Повечето от нас искат да контролират всичко. Но понякога имаме нужда от опита, който можем да вземем от даден човек, и обратно, в даден момент в нашия живот. Често имаме нужда от конкретен опит, за да сменим мисленето си или да научим нещо за себе си — това, което искаме или не искаме, или ни е нужен без причина. Е, тогава ние просто се използвате един друг—ще каже някой. Ако се почувствате използвани, то има проблем. Докато намеренията ви са на правилното място и комуникирате помежду си, то никой не бива използван или наранен.

Да, запознанствата са трудни. Плашещи са. Но те са част от живота. Всички сме били ранявани, отхвърляни и пренебрегвани. Дръжте сърцето си отворено и продължете да се сблъсквате, знаейки, че има учене и растеж във всеки сблъсък. И вярвайте, че един от тях ще се превърне в нещо повече.

Всичко в живота опира само до вашето мислене: ако останете затворени в себе си, защото се страхувате, то никой няма да ви опознае. Но по-важното е, че няма да познаете себе си. Така че използвайте срещите и запознанствата като начин да се самоизследвате. Това не е егоистично и всъщност е единственият начин да виждате срещата като приятно, смислено, променящо живота преживяване.

По статията работи: Елиза Трайкова

Източник: psychologytoday.com

Снимка: carolinebrealey.co.uk