Синестезия - да виждаме музиката и да усещаме вкуса на числата

Какъв ли би бил светът, ако числата имаха свое специфично разположение в пространството, музиката – определени форми, а цветовете издаваха звуци? Вероятно тогава бихме „видели“ баса в любимото си музикално изпълнение като тежък, метален куб, а звука от синтезатор на заден план – като спираловидни стружки.

Вероятно звучи странно, но е реалност за хората със „синестезия“, която е до голяма степен безобидно състояние, срещано при около 20% от хората.

Причини за появата на синестезия

Дълго време синестезията се е считала за неутрално състояние, което нито вреди, нито помага на човека. Днес става ясно, че то е съпътствано от няколко когнитивни и физиологични особености. Част от тях са много благоприятни. На този етап изследванията са съсредоточени най-вече върху това какво е да бъдеш синестет и какво бихме могли да научим от такъв човек.

Това, което знаем, е че синестезията е частично наследствена, тъй като има тенденция да се предава през поколенията. От друга страна, се вярва, че се обуславя и от заобикалящата среда, защото се наблюдава специфична „работа по двойки“ на сетивата. Тези двойки са уникални за всеки синестет, макар да са сходни с тези на други синестети.

Синестезията се свързва и с някои имунни заболявания, като например множествена склероза, синдром на раздразненото черво и някои видове главоболие. Както синестезията, така и тези имунни заболявания се базират на една и съща група гени, макар все още да не е изяснена връзката между тях.

Предимства

Предвид факта, че синестезията е свързана с гореизброените сериозни състояния, съвсем естествено възниква въпросът как се оказва достатъчно устойчива срещу принципа на естествения подбор. Има вероятност причината да е, че тя предлага множество когнитивни предимства. Именно това подтиква няколко екипа от учени през последните години да се опитват да обучат хора на асоциациите, които се създават в мозъка на синестетите, без самите те да са такива.

Синестетите имат много по-добра памет от останалите, макар това да се отнася най-вече за неща, свързани със синестезията. Например, нека си представим, че сме в следната ситуация: Опитваме се да запомним нечие име. Бети или Вероника? Сега да си представим, че за нас буквата „Б“ е синя, а буквата „В“ – виолетова. Ще запомним, че името й е виолетово, съответно е по-вероятно да се казва Вероника, а не Бети.

Тъй като е много по-вероятно да получим положителна ответна реакция от човек, чието име сме запомнили, то синестезията играе важна роля и в социалния живот. Тя е верен помощник и в напреднала възраст, когато паметта започва все по-често да ни изневерява, защото тя предлага алтернативни пътища, по които да си спомняме.

Синестетите се справят по-добре с пресъздаването на образи и картини на ментално ниво, като отново е в сила пояснението, че това пресъздаване е ограничено в рамките на аспектите на синестезията. Може би менталното пресъздаване на образи не изглежда толкова полезно, но всъщност го използваме ежедневно – било то да запомним нечие лице, да се придвижим по непознат маршрут или да сглобим мебел по сложна схема.

До известна степен синестетите са по-креативни от другите хора. Креативността се изразява най-често или в конвергенция (обединяването на коренно различни идеи в едно ново цяло), или в дивергенция (измислянето на изцяло нови начини да се прилагат съществуващите идеи). Синестетите използват по-рационално матриците и на двете. Те прекарват повече време в занимания, свързано с изкуство или музика.

Винсент ван Гог е един от хората със синтестезия, което доказва заключението на учените, че това състояние е тясно обвързано с артистизма и креативността.

Тестът „Големите пет“

Възможно е такива хора да имат и различен личностен профил. На теста „Големите пет“, който изследва петте основни личностни черти (отвореност към нови преживявания, съзнателност, екстраверсия, сътрудничество и невротизъм), синестетите показват ниски резултати по отношение на сговорчивостта и високи – по отношение на отвореността. За разлика от останалите, те по-често имат необикновени преживявания и са по-склонни да мислят хаотично.

Сън и сънуване

Все още има много неизвестни, свързани с този тип хора. Проучванията вече се простират отвъд наблюденията върху креативността и личността им, като засягат още една хипотеза, а именно, че синестетите спят по различен начин и имат различни стилове на сънуване.

След като те са по-креативни от останалите, се предполага, че сънищата им ще са сходни с тези на други много креативни хора по света. Например, хората, които имат „по-тънки граници“, тоест виждат света в безброй нюанси на сивото, а не само в черно и бяло, са по-изобретателни, имат много по-мечтателни, чудати и емоционални сънища. Затова се смята, че синестетите имат подобни сънища и също толкова „тънки граници“ на възприятие.

Изследванията доказват, че фазата на съня „бързо движение на очите“ (REM) е обусловена от креативността, което означава, че синестетите са с различна REM фаза на съня. Възможно е при тях тя да е по-дълга или по-честа, или пък да я преживяват по различен начин.

Извършва се проучване, базирано на резултатите от устройства, проследяващи начина и фазите на съня (sleep trackers), което ще хвърли повече светлина върху начина, по който спят синестетите. Ако разберем как функционира полубудната фаза на съня им и как сънуват, бихме добили по-ясна представа как живеят хората в това състояние. Както и как да извлечем всички ползи от него.