Възможно ли е заради стереотипи невинна жена да бъде осъдена на смърт

На 27 април Мелиса Лусио трябва да бъде екзекутирана в Тексас, САЩ, за убийството на дъщеря си, но мнозина проучват доказателствата, използвани за осъждането й – включително съмнително признание и аутопсия – и се чудят дали престъплението изобщо се е случило. Нейният случай е предмет на документалния филм от 2020 г. „Щатът Тексас срещу Мелиса“, който е достъпен в редица стрийминг платформи. Какво казва обаче психологията за доказателствата срещу Мелиса?

Престъплението

През февруари 2007 г. двегодишната дъщеря на Мелиса Лусио Марая пада по стръмно дървено стълбище пред комплекса, в който младата жена живее със съпруга и децата си. Два дни по-късно около 19:00 часа Марая е намерена и откарана в близката болница, където е констатирана смъртта й, като причината, която посочват лекарите, е тривиална травма на главата.

Подозренията

Същата вечер полицията започва да подозира, че Мелиса е убила дъщеря си заради нейното привидно необичайно поведение. По време на процеса много служители на реда споделят, че Мелиса е била спокойна, докато спешните медици правят опити да съживят Марая. По подобен начин детектив отбелязва, че младата жена е била прегърбена и е избягвала зрителен контакт, което той интерпретира като знак, че „тя е направила нещо и се срамува от това“. Но оправдани ли са тези вярвания?

По света повечето хора, включително полицаите, вярват, че невербалното поведение, като зрителен контакт и поза, разкрива кога човек лъже. Въпреки това има достатъчно доказателства, че това поведение в най-добрия случай е слаб и ненадежден знак за измама, което кара експертите да заключат, че „всъщност не съществува нещо подобно на растящия нос на Пинокио“. Съответно хората са склонни да са доста лоши в разкриването на лъжи – и макар че полицията не е по-добра, те са прекалено уверени в способността си, което може да доведе до изпълнение на смъртна присъда на невинен човек.

Прочетете още:

• Как се формира убиец според психологията

Разпитът

В 21:53 часа, два часа след смъртта на дъщеря й, полицията започва да разпитва Мелиса. Първоначално те предполагат, че Мелиса – възстановяваща се наркоманка – е убила дъщеря си в нетрезво състояние и затова не си спомня нищо. По-късно един детектив заплашва жената да я пребие, както тя е сторила с дъщеря си, докато друг предполага, че убийството е „злополука – резултат от разочарование. Всичко това се случва, докато показва на Мелиса снимки на трупа на детенцето й. Около 3:15 часа сутринта, след пет часа и безброй откази, Мелиса най-накрая казва на полицаите това, което искат да чуят: „Предполагам, че го направих“.

След анализ на стотици известни фалшиви признания, психолозите се опитват да разберат защо хората понякога признават за престъпления, които не са извършили. Една от причините е честото използване на метода на минимизиране – тактика, която оправдава и/или нормализира престъпление, като например обвиняване на жертвата. По време на разпита на Мелиса, детективите описват насилието над деца като „грешка“, която „се случва всеки ден“. В един добре известен експеримент студенти, обвинени в измама на тест, са имали три пъти по-голяма вероятност да дадат фалшиво признание, ако се използва минимизиране. По-скорошни проучвания установяват, че минимизирането кара заподозрените да очакват по-леко наказание, ако признаят, дори да не са виновни.

Също така е добре известно, че лишаването от сън нарушава когнитивното функциониране и вземането на решения и следователно увеличава риска от фалшиви признания. В едно проучване, например, участниците, които са били разпитани след безсънна нощ – подобно на Мелиса – са били 4,5 пъти по-склонни да дадат фалшиво признание в сравнение с други, които са спали седем часа.

Аутопсията

Два дни след разпита съдебният лекар д-р Норма Джийн Фарли завършва аутопсията на Марая Лусио в присъствието на полицай. Д-р Фарли документира различни наранявания – включително множество натъртвания, кървене в черепа и костни фрактури от преди седмици. На база на тези наранявания лекарят определя смъртта като убийство и по-късно свидетелства недвусмислено, че „това дете е било жестоко малтретирано“.

Важно е обаче да се спомене, че медицинските становища са обект на когнитивни пристрастия, което може да накара лекарите да тълкуват едни и същи наранявания по различни начини в зависимост от стереотипите и други фактори. В различни проучвания, например, лекарите по-често преценяват едни и същи наранявания в детството като резултат от злоупотреба, вместо злополука, ако им се каже предварително, че родителите на детето са бедни, употребяващи наркотици или че получават социални помощи (всичко отговаря на случая с Марая). Доказано е също, че стереотипите оказват влияние върху мненията на съдебните лекари относно това дали смъртта на дете е злополука или убийство. Най-просто казано, изследването предполага, че д-р Фарли е могъл да интерпретира по различен начин нараняванията на Марая, ако Мелиса беше богата и от европеидната раса.

Прочетете още:

• Каква е разликата между стереотипи и предразсъдъци

Присъдата

През юли 2008 г. Мелиса Лусио е призната за виновна за смъртта на дъщеря си и е осъдена на смърт. Прокурорът по нейния процес Армандо Вилалобос впоследствие е осъден за подкуп и изнудване и сега излежава присъдата си в затвора. През октомври 2021 г. Върховния съд на САЩ отказва да разгледа случая на Мелиса и ако не бъде помилвана, тя скоро ще стане първата латиноамериканка, която е екзекутирана в Тексас. Организацията „Innocence Project“ стартира онлайн петиция, чиято цел е преразглеждане на случая на Мелиса.

Психологическите изследвания хвърлят светлина върху това защо полицията понякога определя невинни хора за виновни, защо невинните понякога признават престъпления, които не са извършили, и защо стереотипите понякога водят до погрешни медицински преценки. Тези данни трябва да предизвикат достатъчно съмнение, за да бъде преразгледан случая на Мелиса. Тъй като колкото и да са опустошителни, неправомерните присъди могат да бъдат отменени, но неправилните екзекуции не могат.