Как се формира убиец според психологията

През 1993 г., когато Робърт Томсън и Джон Винибъл от Ливърпул, Англия са само на 10 години, те убиват по жесток начин 2-годишно дете.

Истории като тази повдигат много въпроси. Как може подобнo нещo да се случи? Та, те са просто малки деца, които не би трябвало да са способни на такава безпощадност и нечовечност. Лошото възпитание ли е причината за това неописуемо зло да се случи? Британската общественост поне смята, че родителите на малолетните престъпници са основният фактор, довел до убийството.

Разследването на мотивите на двете момчета намира доказателства за проблемна семейна среда, като съдията заявява, че родителите на Томсън и Винибъл трябва да поемат морална отговорност за действията на децата си. Социалната стигма следва роднините на Робърт навсякъде. Това ги кара да се местят 9 пъти и да сменят имената си, за да избягат от вербално и физическо насилие. Семейството на Джон преживява подобни заплахи и тормоз.

В интервю за CNN семейният терапевт Триша Ферера отново поставя родителите в основата на проблема, като настоява, че те са тези, които трябва да разберат кога детето им започва да проявява антисоциално поведение.

Проучване, изследващо нагласата на обществото след масовото убийство в Колумбайнската гимназия в САЩ, което отнема живота на 12 студенти и един учител, заключава, че американците отчасти поставят вината върху родителите на стрелците.

Според учените влиянието на биологичните фактори също не е за пренебрегване. Интригуващи изследвания сочат, че определени физиологични показатели могат да предразположат някои индивиди към развитието на психопатия, включително и трудно контролируемо насилие. Неврологът Ейдриан Рейн (Adrian Raine) открива, че намалена активност в префронталния контекст* на мозъка на някои убийци, като по този начин съставя хипотезата, че съществува генетична предразположеност към антисоциално поведение.

Според проучванията на Елизабет Кауфман и нейните колеги от Калифорнийския университет доброто възпитание невинаги води до желаните резултати**. Всъщност поощрението от страна на партньора към проявяването на антисоциално поведение се свързва с най-високите нива на извършване на престъпления в юношеска възраст, дори при наличието на добри отношения с родителите.

Според професора по поведенчески науки, социология и биология Даниел Нетъл (Daniel Nettle) личностните черти са стабилни през годините. Индивидите имат склонността да харесват едни неща, но не други. Нетъл предполага, че хората се раждат, притежаващи дадена предразположеност към развитието на определени личностни черти. Академикът добавя, че средата може да окаже някакъв ефект върху проявата на тези наклонности, като всеки един от нас може да се противопостави на тези черти.

Сложността на материята е най-сполучливо описана от невробиолога Джеймс Фалън (James Fallon), който изучава мозъците на убийците с психопатични черти. Ученият обяснява, че се получава взаимодействие между средата и гените. Когато на Джеймс Фалън бива представен скенер на мозъка, той веднага забелязва, че това е мозък на психопат. Той е шокиран, когато разбира, че всъщност това е неговият собствен мозък. Въпреки откритието Фалън очевидно не е убиец и израства като щастливо и задоволено дете. След време невробиологът открива, че в семейството му има роднини, които са извършили някои тежки престъпления. Първото документирано убийство на майка от собствения й син е извършено от член на семейството на Фалън, няколко десетилетия назад.

Фалън споделя, че някои индивиди (главно мъже) носят гени или имат мозъчни изменения, които ги превръщат в по-податливи на това да се превърнат в убийци, но стабилното и щастливо детство може да предотврати подобно развитие. Например генът MAOA може да допринесе за появата на агресивно поведение, ако наличието на гена е комбинирано с преживявания на насилие и тормоз по време на израстването.

Какво е нужно, за да се превърне човек в убиец тогава? Според професора по психология Робърт Мюлърато, като всички останали големи въпроси относно психичното здраве, създаването на убиец представлява сложно взаимодействие между средата и гените.

*Raine, A., & Yang, Y. (2006). Neural foundations to moral reasoning and antisocial behavior. Social cognitive and affective neuroscience, 1(3), 203–213. doi:10.1093/scan/nsl033

**Cauffman, E., Farruggia, S. P., & Goldweber, A. (2008). Bad Boys or Poor Parents: Relations to Female Juvenile Delinquency. Journal of research on adolescence : the official journal of the Society for Research on Adolescence, 18(4), 699–712. doi:10.1111/j.1532-7795.2008.00577.x

Редактор: Нора Маркова