Как се формира убиец според психологията
През 1993 г., когато Робърт Томсън и Джон Винибъл от Ливърпул, Англия, са само на 10 години, те убиват по жесток начин 2-годишно дете.
Истории като тази повдигат много въпроси. Как е възможно да се случи подобнo нещo? Та те са просто малки деца, които не би трябвало да са способни на такава безпощадност и нечовечност.
Проблемната семейна среда ли е в основата на проблема?
Разследването на мотивите на двете момчета намира доказателства за проблемна семейна среда, като съдията заявява, че родителите на Томсън и Винибъл трябва да поемат морална отговорност за действията на децата си. Социалната стигма следва роднините на Робърт навсякъде. Това ги кара да се местят 9 пъти и да сменят имената си, за да избягат от вербално и физическо насилие. Семейството на Джон преживява подобни заплахи и тормоз.
В интервю за CNN семейният терапевт Триша Ферера също поставя родителите в основата на проблема, като настоява, че те са тези, които трябва да разберат кога детето им започва да проявява антисоциално поведение.
Проучване, изследващо нагласата на обществото след масовото убийство в гимназия в САЩ, което отнема живота на 12 ученици и един учител, заключава, че американците отчасти поставят вината върху родителите на стрелците.
Прочетете още:
| Не може да се отрече, че възпитанието играе важна роля в развитието на децата. Професорът по психология към Университета в Йорк Робърт Мюлър (Robert T. Muller) в редица научни изследвания е открил, че насилието, липсата или лошото качество на родителските грижи, или продължителното недохранване са свързани със склонността към физическо насилие. |
Според учените влиянието на биологичните фактори също не е за пренебрегване
Интригуващи изследвания сочат, че определени физиологични показатели могат да предразположат някои индивиди към развитието на психопатия, включително и трудно контролируемо насилие. Неврологът Ейдриан Рейн (Adrian Raine) открива намалена активност в префронталния кортекс* на мозъка на някои убийци, което му дава повод да състави хипотезата, че съществува генетична предразположеност към антисоциално поведение.
Според проучванията на Елизабет Кауфман и нейните колеги от Калифорнийския университет доброто възпитание невинаги води до желаните резултати**. Всъщност поощрението от страна на партньора към проявяването на антисоциално поведение се свързва с най-високите нива на извършване на престъпления в юношеска възраст, дори при наличието на добри отношения с родителите.
Прочетете още:
Според професора по поведенчески науки, социология и биология Даниел Нетъл (Daniel Nettle) личностните черти са стабилни през годините. Нетъл предполага, че хората се раждат, притежаващи дадена предразположеност към развитието на определени личностни черти. Академикът добавя, че средата може да окаже някакъв ефект върху проявата на тези наклонности, но всеки един от нас може да се противопостави на тези черти.
|
Учените обаче смятат, че има и други фактори, които играят роля в развитието на даден индивид, тъй като не всички деца, отгледани от едни и същи родители, стават агресивни. Деца от еднакви семейства имат различни характери и разнообразни интереси. Също така, подрастващите се сблъскват с множество социални среди извън дома си. |
Сложността на материята е най-сполучливо описана от невробиолога Джеймс Фалън (James Fallon), който изучава мозъците на убийците с психопатични черти. Ученият обяснява, че се получава взаимодействие между средата и гените. Когато на Джеймс Фалън е представен скенер на мозък, той веднага забелязва, че това е мозък на психопат. Остава шокиран, когато разбира, че всъщност това е неговият собствен мозък. Въпреки откритието, Фалън очевидно не е убиец и израства като щастливо и задоволено дете. След време невробиологът открива, че в семейството му има роднини, които са извършили някои тежки престъпления. Първото документирано убийство на майка от собствения й син е извършено от член на семейството на Фалън, няколко десетилетия назад.
Ученият споделя, че някои индивиди (главно мъже) носят гени или имат мозъчни изменения, които ги превръщат в по-податливи на това да се превърнат в убийци, но стабилното и щастливо детство може да предотврати подобно развитие. Например генът MAOA може да допринесе за появата на агресивно поведение, ако наличието на гена е комбинирано с преживявания на насилие и тормоз по време на израстването.
Какво е нужно, за да се превърне човек в убиец тогава? Според професора по психология Робърт Мюлърато, като всички останали големи въпроси относно психичното здраве, създаването на убиец представлява сложно взаимодействие между средата и гените.
*Raine, A., & Yang, Y. (2006). Neural foundations to moral reasoning and antisocial behavior. Social cognitive and affective neuroscience, 1(3), 203–213. doi:10.1093/scan/nsl033
**Cauffman, E., Farruggia, S. P., & Goldweber, A. (2008). Bad Boys or Poor Parents: Relations to Female Juvenile Delinquency. Journal of research on adolescence : the official journal of the Society for Research on Adolescence, 18(4), 699–712. doi:10.1111/j.1532-7795.2008.00577.x
Коментари към Как се формира убиец според психологията