Заразна ли е апатията

Хората казват, че ентусиазмът понякога е заразен. Случвало ли ви се е просто да поседите в компанията на някой колега и да се заредите с идеи и енергия за работа, сякаш сте вдъхновени от него? Науката отдавна е доказала, че когато сте заобиколени от помагащи хора самите вие изпитвате желание да сте от помощ, а щом някой наоколо е агресивен, вероятността самите вие да проявите агресия се повишава осезаемо.

Но какво ще кажете за апатията?

Ако сте заобиколени от хора, които са безразлични към дадена задача, дали ще се заразите с апатия?

Този въпрос е изследван от Понт Леандър, Джеймс Шах и Стейси Сандърс в доклад, който е публикуван през август 2014 г., в издание на вестникът Личността и социалната психология. В труда си учените предполагат, че когато хората се колебаят относно ангажираността си към поставена цел, излагането на апатия намалява мотивацията им да се справят с поставената задача.

В изследване на казуса пред участниците са поставени 12 аналогични задачи от стандартизиран изпит за завършване на училище. Преди решаването на задачите са направили тест за отклик към думи, показващи се на екран. Преди да се появят те, на монитора се излизали снимки на студенти, които изглеждат изключително отегчени или на такива, които търсят работа. Снимките са показвани за толкова кратко, че те не ги виждат, но подсъзнанието им ги забелязва. Контролната група, занимаваща се с 12-те задачи, не е видяла снимков материал.

След решаването на задачите, участниците са помолени да информират екипа учени за оценката от средното образование, която е широка мярка за ангажираността им с академичната дейност. Участниците с високи гимназиални оценки се оказват сравнително незасегнати от снимките, използвани за подготовка на подсъзнанието им. Тези с по-ниски оценки, обаче, решават по-малко аналогични задачи, при появата на фотографиите на апатични студенти, отколкото когато са им били показани такива на енергични хора (или изобщо не са получили подобна подготовка).

Полученият резултат предполага, че излагането на апатия може да намали мотивацията на хората, които вече не са сигурни в ангажимента си към поставената цел. Други изследвания на същата тема използват различна методика, но стигат до извода, че апатията създава отрицателни емоции, които влияят на представянето.

Още едно проучване, насочено към изучаването на този въпрос, предсатвя на участниците образи на хора, които са видимо апатични (или не са). За половината от участниците изображенията показват академични ситуации, а за другата половина неакадемични такива. След това всички участници решават анаграми (в случая оформят от една дума друга).

Резултатите очертават интересен модел. Първата група хора, на които е показана снимка с академичен контекст, се оказва малко повлияна в поведението си. Участниците, които не са твърдо ангажирани с академични постижения, изразходват по-малко време за решаване на анаграмите и реално се справят с по-малко, когато са видели картинки, показващи апатия. Но тези, които са били силно ангажирани с академични постижения, всъщност прекарват повече време в решаване на анаграмите и се справят с повече от тях, когато са видели картини, свързани с апатията, отколкото, когато са видели такива, несвързани с апатия.

Резултатите водят учените до два извода. Първо – влиянието на апатията е специфично за ситуацията. Второ – може да се каже, че хората са различно уязвими към заразяване с апатия, в зависимост от ангажираността им с целта. Хората, слабо ангажирани с поставената цел, интерпретират апатията като сигнал, че те също трябва да се откажат. Хората, които са силно ангажирани, действително се ангажират още повече, когато станат свидетели на апатия.

Изследователите се захващат с няколко проучвания, за да изключат друго тълкуване. Едно от тях показва, че само мисленето за определена цел не води до подобен ефект. Влиянието на апатията изисква хората да имат нисък или висок ангажимент с действия за достигането й.

Какво значи всичко това

Човешките същества тълкуват действията на хората около себе си. Когато видят, че околните действат безразлично към дадена задача, смятат, че изразяват липса на интерес към нея. Следователно тази липса на интерес е свързана със съществуващия ангажимент към дадена цел. Когато се колебаят в ангажираността си и „изведнъж“ забележат наличието на други апатични хора, това им помага да се откажат. Когато са силно ангажирани с постигането на целта и видят апатични лица, това всъщност увеличава ангажираността им.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com
Снимка: streamlinedhealth.com