Начало Психология Поведенческа психология Комуникация Защо музиката предизвиква толкова разтърсващи емоции в човешкия ум

Защо музиката предизвиква толкова разтърсващи емоции в човешкия ум

Защо музиката предизвиква толкова разтърсващи емоции в човешкия ум - изображение

Много мислители са задали въпроси относно музиката, от Сократ до Шопенхауер се е питало „защо абстрактните модели на звука означават толкова много за човешките същества?“

А ние по-изложени на музика от всякога, благодарение на телевизионни канали, сайтове за видеосподеляне и сваляне се оказваме под обстрел на звукови хармонии. Те са наоколо и влияят на начина, по който чувстваме, мислим и действаме. Всеки режисьор може да ви каже, че музиката е уникална в силата си да размесва емоциите. Музикалните терапевти работят с пациенти с деменция, деца с аутизъм и хора с психични отклонения, използвайки способността да докосва и да издърпва спомени от ума, които само думи не могат да достигнат. Но как го прави?
Определянето на това, което не е музика, може да ни помогне да разберем нейния мощен ефект върху нас. Може да изпитваме емоции, слушайки думи или да харесваме изключително много природните звуци. Има хора, които вярват, че някои ежедневни шумове трябва да бъдат класифицирани като музика. Обикновено те подчертават красотата на звука, идващ от "бълбукащ поток". Това може да се разглежда като музика за ухото на поета, но не "комуникира" по начина, по който музиката го прави. А тя самата, като всяко изкуство, предава смисъл, тъй като всички нейни съставни звуци предизвикват малки емоционални реакции и са включени заедно в последователен изказ. В този смисъл бълбукането на водата или натрапчивия шум от дъжда се провалят в "музикалния" тест.

Можем ли да сравним тази комуникация с нещо друго? Да — с езика. За разлика от думите, поредиците от ноти са свободни да предават чиста емоция, необоснована от необходимостта от семантично разбиране. Следователно музиката изисква по-малко умствена обработка от езика и в най-простата си форма — ранните вокализации, основаващи се на взаимодействия между бебето и отглеждащия възрастен — предшества езика в човешкото развитие. Чудото е, че структурата и смисълът на музиката и езика се възприемат съвсем интуитивно в ранните години, само чрез чуване. Това е така, защото младият мозък е подготвен да търси модели в звука — изрично обучение не е необходимо. Емоцията инструктира бебето, без да е необходимо то да разбира смисъла на думата, щом получава закодирани чувства от звука.

Звукосъчетанията предизвикват емоция


Много от основните когнитивни черти, необходими за музикалното разбиране, произтичат от еволюционна нужда — способността да откриваме различните и сходни неща наоколо: това, което изглежда еднакво, мирише и на вкус е сходно, звучи еднакво и затова е същото. Човешкият мозък е еволюирал и върху когнитивната способност да се адаптира и оцелява е надградил способността за изразяване и емоционално разбиране на другите, чрез абстрактни разкази — звуци ( на по-късен етап думи и абстрактни описания). Тези умения са се превърнали в основни за оцеляването ни в социума.

Текущата мисъл подчертава важността на музиката (в най-простичката й форма) в ранната връзка между родителя и детето, за сплотеността, която може да осигури, в рамките на по-големи социални групи. С времето признанието за потенциалното влияние на музиката в развитието на емпатия расте. Детето е щастливо, че успява да копира звуците, защото това доказва, че в някои отношения съществуването му е сходно с това на издаващите ги възрастни. Чувствата, които то отразява, докато ги имитира, са близки на началния им източник. Вложената информация, под формата на емоция бива приета, разкодирана и й се отвръща. Процесът е реципрочен, защото се очаква, че имитацията също предизвиква усещане във възрастните.
Музиката, твоята, моята, нашата музика може да ни обвърже като семейство, племе, общество по начин, който не е достъпен за нищо друго.
Всичко това е уникално, защото е показателно за високите нива, на които работи човешкото съзнание. Да, ние общуваме чрез думи, чрез знаци и други, напълно естествени за природата средства, но първото, носещо смисъл общуване (след докосването), е точно звукът с послание — музиката. Ето защо звуците, композирани в хармония докосват така ефективно душата ни — те напомнят на личността за миговете на чисто щастие от общуването, когато думите още не са били достъпни.

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: theguardian.com
Снимки: mtv.fi; staging.auntyacid.com

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлПсихологияЛюбопитноФизиологияЗдравни съветиРецептиСнимкиСоциални грижиКлинични пътекиСпециалистиЛеченияИсторияНовиниОбразованиеИнтервютаАлтернативна медицинаАнкетиСпортБотаника