Човечеството, повече от всякога, има нужда от страхопочитание – за да се излекува, за да оцелее

Уроците за вселената - и нашето място в нея - са едно от най-прекрасните преживявания в детството. Разбира се, малко деца продължават да търсят обяснение на най-големите загадки в природата и когато пораснат, но Мичио Каку, сега теоретичен физик и популяризатор на науката, прави точно това.

Той преживява първия си шок на 8 години, когато учителят му съобщава, че е починал велик учен, а след това му показва снимка на Алберт Айнщайн и му разказва за неговия недовършен ръкопис. Тогава Каку си казва: "Аз ще го завърша!". Чувството му на благоговение се породило не само от формирането на тази грандиозна цел, но и от осъзнаването на идеята, че вселената може да бъде опозната. Светът може да изглежда неразгадаем, казва той, но учудващо "можем да го обобщим на лист хартия, използвайки формулите на физиката".

Физиците се опитват да съгласуват теорията на Айнщайн за относителността с квантовата физика. Като един от създателите на теорията за струнните полета, който поддържа идеята за съществуването на множество вселени и неизвестни измерения, както и едноизмерни разширени обекти, известни като струни - Каку осъществява целта си да продължи работата на Айнщайн.

Струните вибрират в пространството… Когато го правят, при различни честоти, те се проявяват като различни частици и сили на природата. Откритията и цялостната работа на Каку са невероятно постижение, особено като се има предвид скромния му произход - той е син на японски имигранти - градинар и прислужница, които прекарват голяма част от живота си в интернационални лагери по време на Втората световна война.

"От онзи момент, когато бях на 8, от онзи момент на чудо и просветление, аз не промених посоката си, не предадох целта, която си поставих тогава. Когато съм уморен и имам нужда от освежаване, аз все още черпя вдъхновение от този извор”, казва Мичио Каку.

Мичио Каку: "Симетрията е красота!"

"Симетрията превръща купчина формули в едно просто, елегантно, симетрично уравнение. Това е симетрия, която възниква от хаоса, като диамант, образуван след години, прекарани сред парченца счупени кристали. Нашият стремеж е да търсим красота във Вселената, която позволява на хората да изследват своите дори най-озадачаващи въпроси”, споделя физикът.

Този вид красота също така ни позволява да увеличим мащаба на нашата камера много повече, отколкото ни позволяват нашите малки човешки настройки…

"Всичките егоистични дреболии, с които се тормозят сърцата ни, не означават нищо в сравнение с величието на Вселената", казва Каку.

"Страхопочитанието е вид подарък – страхопочитанието, благоговението пред Вселената е екзистенциален шок. Изведнъж осъзнаваш, че колкото и важен да изглеждаш в очите си, ти си част от нещо много, много по-голямо от теб. Айнщайн има огромно влияние върху нас, той бе пратеник на звездите. Поглеждаме към тях и си мислим: "Моите проблеми са толкова незначителни в сравнение с величието на нощното небе", казва Каку.

Физикът, който обяснява сложни концепции с остроумни метафори и примери, се появява по телевизията толкова често, колкото и политиците, и холивудските знаменитости. Неговата популярност е доказателство за нашата жажда за знания, за нашия естествен стремеж към зашеметяващи, отварящи очите открития. Интересът, с който слушаме Каку, отразява необходимостта ни да изпитваме страхопочитание към нещо голямо и красиво в един отвратителен свят.

Експедицията до Плутон през 2015 година, Хималайските гледки, създаденото от Микеланджело „Сътворение на Адам” възпламеняват интелектуалното любопитство и осигуряват естетически удоволствия, но те също са и противоотрова за нашето самосъзнание - те ни отдалечават от начина, по който ден след ден ние ставаме все по-обсебени от себе си във време, в което непрекъснатото публикуване на селфита е напълно приемлива практика.

Днес дори от художниците и мислителите, живеещи в уединение, се очаква да превърнат името си в „марка”, да споделят всяка подробност от личния си живот с широката общественост, за да могат да продадат своите произведения.

Разгледайте внимателно чувството си за собствено превъзходство

Убеждението, че вашата особа заслужава възхищението и адмирациите на света в контекста на това, че вие сте частица от частицата на частицата и така до безкрайност – от Нещо много, много по-голямо от вас самите… Ето един такъв поглед над нещата е животопроменящ, ето това е екзистенциален шок…

Между другото, последните проучвания на изследователи от Университета на Пенсилвания показват, че веднъж осъзнали това, веднъж почувствали своето благоговение пред необятността на Вселената, хората се сближават, сякаш това общо чувство, което изпитват, ги мотивира да се държат един за друг. Чудесата ни сближават, те са противоположност на всичко, което ни разделя.

В зависимост от конкретните си интереси, може да бъдете зашеметени от някоя изкусно направена мозайка или, подобно на Каку, от някое грациозно уравнение. Paul Piff, асистент по психология и социално поведение в Калифорнийския университет, казва, че въпреки че някои хора са предразположени да чувстват страхопочитание по-често от други, в „съединенията”, предизвикващи удивлението и на двете групи, има нещо общо.

"Вдъхновяващото нещо може да бъде огромно или просто ние самите да го смятаме за такова, но и в двата случая то не се побира във нашите рамки”, обяснява Piff. Той посочва като пример забавните видеоклипове на бебета, които минават през тунел за първи път – те са объркани и изненадани. Благоговението, което възрастните изпитват пред необятните загадки на Вселената, наподобява детското учудване от света и всички нови неща, които детето открива в него.

Природата, разбира се, често е генератор на страхопочитание и удивление

"Кой е първият прозорец към чудесата?", пита журналистът Richard Louv, автор на „The Nature Principle: Reconnecting With Life in a Virtual Age”. И отговаря: "Вървейки по тревата, слушайки вятъра и дърветата, ритайки камъчета, ние осъзнаваме, че не сме сами в света."

Richard Louv смята, че стимулирането на имунната система, подобреното когнитивно функциониране (като повишено внимание) и други последици от това, че сме във велико външно пространство, всичко това е част от този важен подарък на страхопочитанието: чувството, че наистина сме живи.

Връзката между въздействието на природата и благополучието е силна. Живеещите в големи градове по-често изпитват загриженост и депресия и страдат от различни психични заболявания. При тези от тях обаче, които често прекарват време сред природата, се наблюдава незабавно намаляване на стресовите хормони. В едно от многото такива изследвания учен от Станфорд (Gregory Bratman) установява, че студентите, които стигат до колежа, минавайки ежедневно през зелените площи, са по-щастливи и по-концентрирани от тези, които използват оживен и без зеленина маршрут.

Изследване от 2014 г. установява, че когнитивните ползи от времето, прекарано в природата, се дължат на "възстановителната среда", която осигурява опит за бягство от ежедневния стрес и усещането за необятност. Авторите отбелязват, че се наблюдава по-голямо внимание и по-малко умствена умора, дори само ако хората просто гледат филми или снимки със сцени от природата – това е добра новина за градските жители, които нямат шанс за чести бягства от града.

Когато усещат безпокойство, страдащите от него са свръхфокусирани върху собствените си тревожни тъмни мисли. Това е състояние, в което имаме подвеждащото чувство, че реалността ни действително е фатална. Но това чувство е измамно, постоянното обмисляне на тревогите е най-големият предвестник на депресията и безпокойството, според широкомащабно британско проучване, публикувано през 2013 г.

"Удивлението е пълната противоположност на размисъла. То изчиства вътрешната тревога с вълна от външна необятност". Независимо дали става дума за най-красивия залез, който сте виждали, или чувство на любов, което ви връхлита, докато гледате любимия, тревожното човешко чувство, че "става въпрос за мен, че трябва да контролирам ситуацията” просто "изчезва".

Халюциногенните пътувания често предизвикват мистични усещания за страхопочитание, така че може би не е изненадващо, че в изследванията, псилоцибинът - активната съставка в "магическите гъби" – намалява значително безпокойството на онкоболните пациенти и техния страх от смъртта. Псилоцибин може дори да промени личността на хората, като ги направи много по-отворени към света. Този вид страхопочитание, твърдят изследователите, може да промени мозъчната химия в дългосрочен план.

Изследвания показват, че страхопочитанието разширява представата на хората за наличното време, което на свой ред увеличава тяхното благосъстояние. Хората, които често си припомнят моменти на благоговение от миналото си, се чувстват по-малко значими и по-малко фокусирани върху ежедневните грижи.

Друго заключение от изследванията е, че хората, които са склонни към страхопочитание, са по-малко егоистични, по-щедри и като цяло с просоциално поведение.

Защо имаме склонност да откриваме чудеса в природата в контекст, който ни кара да се чувстваме малки?

А също и защо страхопочитанието ни подтиква да се държим по-благосклонно към другите? Еволюционната психология предоставя някои предположения.

"Има смисъл в това, че красивите пейзажи, или дори картините, изобразяващи природата, предизвикват страхопочитание", казва Glenn Geher, професор по психология в Държавния университет в Ню Йорк.

"Във времето, в което живеем, в този отвратителен свят, ние повече отвсякога имаме нужда от страхопочитание, от удивление…”, казва още Glenn Geher и допълва, че именно страхопочитанието е това, което може да намали нарцисизма на човечеството, тази болест, която все повече придобива размерите на глобална епидемия…

Според Мичио Каку тийнейджърите, дори тези, които като деца са проявявали силен интерес към науката, често губят тази страст с годините, а една от основните причини за това е начинът на преподаване на уроците за необятността на Вселената.

"Научният метод е необходим, разбира се, но в най-съвременната наука, големите пробиви и промени на парадигмата, рядко се основават на него. Те идват с мълния, гръмотевица, момент на страхопочитание. Това е, което кара историята на науката да се развива, да достига до нови върхове”, казва Каку.

Страстта на Каку към култивирането на научната грамотност сред възрастните също ни помага да изпитаме страхопочитание, колкото по-дълбоко разбираме нещата, толкова по-лесно и необходимо ни е непрекъснато да приспособяваме сегашните си представи за реалността към тези вълнуващи когнитивни промени, които предизвикват, които разпалват нашето удивление.

Тази промяна на мисленето, потушаването на тревогите и нарцисизмът могат да се случват по всяко време и навсякъде, просто трябва да се замислим за нашия свят и нашата Вселена.

Въпреки че отбелязваме напредък в опознаването на необятността, по-голямата част от Вселената е извън рамките на нашето сегашно разбиране. И все пак едно знаем със сигурност, всички ние – тук на Земята, сме елементи, съставляващи незначителен процент от Вселената. Както казва Каку, ние сме изключение, ние сме прашинки, но такива, които са част от рядък вид Вселени - с интелигентен живот, ние сме страничен продукт от безброй чудотворни аварии. Разпилян из вселената разум.

Изпълнени ли сте вие самите със страхопочитание?

Задайте си тези въпроси. Оценете всеки отговор от 1 до 5. Ако общият сбор достига 30, то очевидно е, че сте доста омагьосани от света.

• Често изпитвам благоговение.
• Виждам красота около мен.
• Чувствам се чудесно почти всеки ден.
• Често търся модели в обектите около мен.
• Търся възможности да се наслаждавам красотата на природата.
• Стремя се към преживявания, които да променят разбирането ми за света и живота.

Американският физик Мичио Каку е един от създателите на теорията на струнните полета, която се явява раздел на теорията на струните.