Инсуларният кортекс: Да се учиш от болезнени преживявания

Какво си спомняте по-ярко от детството си, първия път, когато ядохте бонбони, или първото си сбиване в училище? Почти всеки би избрал втория вариант. Изглежда, че хората много по-добре запомнят болезнени преживявания, отколкото положителните такива. Последните проучвания показват, че инсуларната кора на мозъка, известна още като инсуларен кортекс (зоната, отговорна за обработката на болката), посредничи в този вид учене.

Благодарение на тези изследвания невронауката успява да установи невро-анатомична основа за вече дефинираните когнитивни процеси.

Връзката между обработката на болезнени преживявания и уроците, които научаваме от споменатите преживявания, изглежда се крие в инсулата.

Значението на болезнените уроци

Еволюцията ни дава ефективен механизъм за оцеляване, наречен „учене от опасност“. Този тип учене е отговорен за оцеляването ни като вид. Други видове също се "учат от заплахи" чрез съответната си нервна система.

Причината този механизъм да ни защитава, е, че помни миналите събития, които са били вредни за нас. Това ни помага да избегнем бъдещи ситуации, които могат да бъдат опасни или болезнени. Помага ни да избегнем допускането на една и съща грешка два пъти.

Да си ударим кутрето в крака на масата е болезнено. Тази болка ни учи на конкретен урок: ако искаме да избегнем бъдеща болка, не бива да си удряме кутрето в крака на масата.

Ролята на инсуларния кортекс

Дълго време учените се питат коя област на мозъка алармира останалите за болезнените събития, предизвиквайки това „учене от опасност“. Въпреки че експертите вече знаят, че амигдалата играе роля в процеса, то все още има някои липсващи връзки.

Учените знаят, че амигдалинът е важен за емоционалната оценка на стимулите. Въпреки това те все още не знаят коя област действа като диригент на оркестъра и какво обединява всички мозъчни процеси, оформяйки важен, холистичен урок.

Днес изследванията най-накрая разкриват, че инсуларният кортекс е отговорен за изпращането на алармените сигнали за тези аверсивни събития. Въпреки доказателствата за връзките между невроните на амигдалина и инсуларната кора, учените едва наскоро започват да изучават тяхната функция.

Експертите дълго вярват, че инсуларният кортекс е отговорен за кодирането на чувствата и емоциите.

В гореспоменатите проучвания изследователите използват тестове с плъхове, тъй като техния инсуларен кортекс наподобява нашия. Те откриват, че когато е прекъснат инсуларния кортекс по време на аверзивни събития, плъховете вече не се страхуват от бъдещи такива.

Те откриват също, че лабораторните плъхове с отстранен инсуларен кортекс по-трудно се учат от болезнените си преживявания.

Емоционална обработка

Учените имат доказателства, че инсулата играе важна роля по време на болезнени преживявания. Също така е от решаващо значение за много от базовите емоционални преживявания. Инсулата обработва чувства като любов, омраза, отвращение, болка, тъга и щастие. От анатомична гледна точка тя е разположена на идеалното място, за да интегрира две конкретни явления:

• Информацията, свързана със състоянието на тялото по време на различни емоционални процеси.
• Различни когнитивни процеси от висок ред.

Посредникът тук е връзката между телесните промени (предизвикани от емоционални състояния) и промените в начина, по който вие качествено и субективно преживявате тези промени. С други думи, инсуларнаият кортекс позволява на мозъка ви да знае как се справя тялото ви.

Какво ни казват тези нови открития?

Учените доказват, че инсуларният кортекс е способен да предоставя на мозъка информация за състоянието на тялото. Въпреки това, той може да изпраща силни предупредителни сигнали до други области на мозъка. Тези области участват във формирането на спомени за неприятните или болезнени събития.

Невролозите предполагат, че инсуларните неврони може да са отговорни за субективното усещане за болка. Следователно те също биха били отговорни за добавяне на неприятни усещания към болезнени събития. Инсуларният кортекс подтиква други области на мозъка да изпълняват съответните си функции по време на процеса на учене от заплаха.

Всичко това кара учените да вярват, че активността на инсуларния кортекс има важни последствия за явления, свързани с взаимосвързаността в различни области на мозъка. Освен това тази констатация се вписва в други доказателства, че всяко увреждане на инсулата е в съответствие с различни психиатрични проблеми.

В заключение, проучванията, които правят връзка между невронните механизми за свързване и пластичност с механизмите за кодифициране на церебрална болка, могат да послужат като основа за бъдещи психиатрични теории. Хората, които страдат от разстройства като ПТСР и тревожност, биха могли да имат голяма полза от тези развития.