Какво е меланхолия - симптом или самостоятелен проблем на психичното здраве

от 04 ное 2018г.

Меланхолията е подтип на депресията. Хората с меланхолична депресия често чувстват крайно отчаяние и вина. Възможно е да се противопоставят на всяко щастие, дори когато в живота им се случват добри неща.

Въпреки че меланхолията може да бъде трудна за лечение, възстановяването е възможно. Един добър специалист по психично здраве може да помогне на хората с меланхолия да се справят със своите симптоми.

История на меланхолията

През 5 век пр.н.е. гръцкият философ Хипократ описва четири човешки типа според „течността, преобладаваща в организма”: сангвиник (кръв), холерик (жълта жлъчка), флегматик (лимфа) и меланхолик (черна жлъчка). Според неговата теория хората се разболяват, когато тези течности не са в равни пропорции в организма им. Излишъкът от черна жлъчка например може да доведе до отчаяние и страх. Гърците наричат това състояние меланхолия. Това е и първият термин, използван за депресия, и изобщо първият път, когато депресията е изследвана.

По време на Ренесанса европейците считат, че меланхолията е знак за творчески гений. Те я прославят чрез изкуството, модата и писмените произведения. Но до 18-ти век терминът се връща към своите клинични корени.

Около 19-ти век хората започват да използват думата депресия като синоним на меланхолия. Книгата на Зигмунд Фройд "Скръб и меланхолия” допринася значително за изчистването на понятието меланхолия в сегашната му дефиниция.

Какво е меланхолия?

В съвремието меланхолията не се разглежда като самостоятелен проблем на психичното здраве. В Диагностичния и статистически наръчник (DSM) е посочено, че меланхолията е характерна за депресивните разстройства. Вместо с меланхолия, е по-вероятно страдащият да бъде диагностициран с депресия с меланхолични черти. (Меланхолия може да се наблюдава и по време на депресивната фаза на биполярно разстройство.)

Любопитно: През 2010 година професорът по психиатрия в Университета на Нов Южен Уелс и директор на научноизследователския институт "Блек Дог" в Сидни Гордън Паркър и негови колеги настояха меланхолията да бъде официално призната като самостоятелно психично разстройство.

Припомняме, че меланхолията е била с такъв статус до 1980 година, когато e било взето решение от наръчника, определящ стандартите за класифициране на душевните разстройства, да бъде премахнато състоянието меланхолия и то да не се приема като самостоятелен здравословен проблем. Вследствие на това решение, когато описват състоянието на пациенти със симптоми на меланхолия, психиатрите поставят диагноза силна или слаба депресия.

Според проф. Паркър голяма част от лекарствата, които се предписват на пациенти с диагноза депресия, могат да влошат състоянието на тези от тях, които страдат и от меланхолия. Професорът е категоричен, че меланхолията е самостоятелно болестно състояние, което изисква различно лечение от това на депресивните разстройства. Настояването му все още очаква решението на специалистите.

Някои специалисти наричат меланхолията "ендогенна депресия", което означава "депресия, която идва отвътре". Смята се, състоянието е наследствено - хората с меланхолия вероятно имат семейна история на проблеми с настроението или самоубийство.

Меланхолия: Симптоми и последствия от състоянието върху личността и живота

Редактор: Ина Фенерова
Източници: goodtherapy.org, healthline.com
Снимка: coolhousestyle.info