Какво искам?

"Какво искам?"

Въпрос с голяма величина и важност, има ли по-основен, или по-наложителен? Как да му отговорим?
Да публикуваме книга, да получим диплома, да се оженим, да поемем следващ дъх - целият ни живот се задвижва от желанията, които изпитваме. Но колко и прост да е въпросът, идентификацията на отговора може да се окаже изключително трудна.
Изследвания показват, че съзнателната част от ума ни не е толкова силно отговорна за решенията, които правим. Това се случва, защото всъщност подсъзнателната част от нас подава историята, оправдаваща това, което правим и дори защо чувстваме неща, които са очевидно ирационални. Често полагаме усилия да сме добродетелни, благородни, справедливи и добри, а всъщност подсъзнанието ни тласка да сме егоистични, несправедливи и саможиви. Всичко това логично води до момента, в който не знаем какво искаме. Дори по-страшно, знаем какво, но не знаем защо го желаем. Въпреки че всички ние се чувстваме, като че ли имаме уникално точна представа за собствените си мисловни процеси, понякога нямаме никак ясна идея за случващото се около нас и в нас, защото мисълта е засенчена от пристрастност.

Понякога нашите желания са толкова интензивни, толкова сурови и едновременно толкова привидно недосегаеми, че болезнено се борим дори с мисълта за тях. Понякога желанията са толкова интензивни, че те ни притежават и дебалансират, като ни карат да се държим по начини, които намираме за отвратителни, но изглежда сме безсилни да избягваме.
Не е рядкост най-дълбоките ни желания да отразяват нашата най-дълбока болка: искаме любовта на нашите родители, но не бихме изказали на глас, че не се чувстваме обичани. Искаме да върнем отново загубените близки. Да са здрави. Искаме да сме радостни. Да постигнем нещо важно в живота си. Да бъдем запомнени.

Всички тези желания, независимо дали са съзнателни или не, са истинските движещи сили на нашето поведение. По този начин, ако наистина се интересуваме от самоусъвършенстване, не можем да се задоволим с лесните отговори, които нашето подсъзнание често ни подхвърля като оправдание, за извършеното. Напротив, трябва съзнателно да обмисляме това, което наистина искаме, дори нещата, които едва ли бихме могли да получим, защото се срамуваме, че искаме (мислим, че не бихме искали или тези, които е неразумно да искаме).

В будизма Начирен концепцията за "земните желания - просветление" учи, че когато преследваме нашите желания, истинската стойност се натрупва не само от постигането им, но и от мъдростта, която печелим в процеса. Катеренето на планина може да ни изпълни с грандиозно чувство за постижение например, но това усещане в крайна сметка ще намалее или дори ще изчезне напълно, докато новите предизвикателства в ежедневието продължават да ни се противопоставят. Способността да предизвикваме и да преодоляваме желанието си да се откажем от болката и умората е урок, който никога няма да ни остави и в крайна сметка ще ни служи много повече, отколкото дори радостта от постигането на целта, която ни е научила на тази упоритост (като например изкачването на планината). Така се оказва, че никое желание (което не вреди на нас и другите) не е безсмислено, дори тези, които не бихме желали да признаем. Всички те имат потенциал да ни научат нещо важно.

Какво искам? Искам синът ми да бъде щастлив и сигурен. Искам бизнесът на жена ми да успее отвъд най-смелите й мечти. Работата ми да бъде блестяща и оценена. Искам да образова и забавлява читателите. Искам живота им да се подобри в резултат на текстовете ми.

Задаването на въпроса какво точно искате - не това, което мислите, че трябва да искате или какво искат другите, (без осъждане) може да бъде изненадващо емоционално упражнение. Но освен емоционално ще е и преобръщащо, защото ще ви даде нов поглед над нуждите, желанията и личността ви. Приканвам ви да направите най-прост списък с нещата, които желаете, включително и малките „неприемливи“ искания към себе си и света. Може да се окажете изненадани от написаното.

По статията работи: Станислава Тонева
Източници: psychologytoday.com
Снимка: blog.johnrchildress.com