Начало Психология Позитивна психология Мотивация, щастие и личен успех Как да излезем от ролята на жертва

Как да излезем от ролята на жертва

Как да излезем от ролята на жертва - изображение

Писна ли ви да ви прецакват? Усещате се като използван и ощетен? Спокойно, това не е реклама.

Ако наистина ви омръзна да сте жертва на обстоятелства, хора и неприятни ситуации, то е разумно да помислите дали не живеете с роля, която ви обременява. Такава, която не е вменена и с няколко промени в мирогледа сме способни да се освободим, но не осъзнаваме - ролята на жертва. Как да се случи това?

Трябва да спрем да обвиняваме другите

Ако приемем, че вината носи някой друг, ще поучим временно облекчение от болката, но в дългосрочен план ще доведе до чувство за безсилие и безнадеждност.

Специалистите препоръчват, за да преодолеем тенденцията с обвинението на другиго, да поглеждаме себе си в огледалото (независимо как се чувстваме) и да се питаме „Каква е моята роля в тази ситуация“.
В повечето случаи ще усетим, че ни липсва безочието да се излъжем и опишем като безсилни жертви.

Трябва да сме съпричастни… към себе си

Помните „да обичаш ближния си, както себе си“, нали? Но ние сме склонни да се съсредоточаваме само над първата част от заповедта, вероятно приемайки, че да обичаш себе си е даденост.
За съжаление се разраства тиха епидемия на самоотверженост, изкривяваща това предположение до вредна самозаблуда. Чувствате ли, че се приемате и обичате? Искрените отговори рядко са достатъчно задоволителни. Проблемът, на това да не се приемаме, каквито сме и да се обичаме истински, е пречка пред шанса да приемем света такъв, какъвто е.

Нека усетим благодарност

На практика няма начин да се чувстваме като жертва, когато сме благодарни.
Духовните мъдреци на всяко учение ни учат, че дори в трудните обстоятелства можем да открием причини да сме благодарни. Зная, че в някои мигове е изключително трудно да откриеш какви са те, но самата трудност, която това представлява, е източник на безценни уроци, от които се нуждаем.
Когато сме в затруднена ситуация, един от добрите начини да изпитаме благодарност е, да се запитаме – „какво мога да науча от този опит?

Вземайки под внимание уроците, получени от живота, ще го променим. Трябва да сме благодарни, че научаваме нещо, дори пътят към знанието да е тежък. Защото има много хора, които преживяват дори по-тежки ситуации от нас, но не научават нищо.

Да преразгледаме контрола

Докато сме в света на жертвите, сме склонни да виждаме колко сме уязвими наистина. Изпитваме това, което Брен Браун нарича „дълбоко предчувствие“. Това е усещането, че бедствието винаги се крие зад ъгъла. То е най-интензивно, когато нещата вървят добре.
Поведението на жертвата ни кара постоянно да сме нащрек за мига, когато бедствието настъпи, за да имаме контрол над него. За съжаление, това подтиква общото ни поведение към действия, водещи до провал и саморазрушение.


"Вътрешният саботьор" е коварен враг, на който в крайна сметка само ние имаме сили да се противопоставим.
В книгата „Откриване на душевния ви подпис“ се казва:
За да може вътрешният саботьор да ви подведе, се налага и вашето участие. Не участвайте! Отхвърлете усещането, че не заслужавате радост и успех. Престанете да се нуждаете от контрол и започнете да се наслаждавате на всички благословии, около вас. Приемете ги напълно благосклонно.“

Да направим добро на другите

Правенето на добро за останалите ни помага да излезем от собствената си глава. Докато се чувстваме като жертва, най-често сме съсредоточени в себе си, нашите чувства, нашите желания, нашите притеснения, нашите провали, нашето безсилие. Помагайки на друг или правейки необмислени доброжелателни действия се овладяваме, но не по манипулативен или контролиращ начин. Силата ни, да влияем положително на другиго, помага на усещането, за това как влияем на собствения си живот.

Да простим и да се освободим

Приелите ролята на жертва се вкопчват в чувството на горчивина и гняв от предишни наранявания. Оценявайки преживяванията си, пречупени през подобни чувства, започваме да интерпретираме всичко в една и съща светлина.
Нежеланието да прощаваме на другите често се разбира като проявя на силен характер. Никой не иска да оправдава грешката на друг, особено ако тя го е наранила. Но прошката не е оправдаване!

Тя не изисква извинение или налагане на справедливост, защото не е за извършителя. Тя е за нас, облекчава нашите вътрешни терзания.
Болката, която сме изпитали, изисква някакъв емоционален отговор. Какво правим обикновено с болката - преживяваме я, анализираме я, намираме причинителя? И после? После съдим, сърдим се, ядосваме се и негодуваме — всяка от емоциите, придружаващи действията ни, е негативна и дори да не вярваме, е насочена навътре - в нас. Остава да се запитаме дали имаме вътрешната сила, да преминем отвъд болката, за да намерим душевен мир и свобода.

Трябва ни стабилно самочувствие

Ако се чувстваме като жертва, обезателно имаме проблем със самочувствието.
Не мислете, че самоувереността е вродена. Вярно е, че има хора природно по-уверени, но самочувствието се гради основно на заучени процеси.
Най-добрият начин, да повишим увереността си, е да вземем пример от другиго. Обличаме се добре, изправяме гърба в самоуверена поза, полагаме старание да говорим ясно и всъщност правим изключително добро впечатление. Не трябва да забравяме и очния контакт, който ще подпомогне упражняването на увереност да достигне майсторски клас.

Ако действаме като уверени хора, постепенно съзнанието ни ще привикне с това и ще го възприеме за нормално. Упражнението бавно ще се превърне в ежедневие.

Нека открием корена

Манталитетът на жертва най-често е плод на заучена безпомощност, вероятно придобита в ранна детска възраст. Психолозите откриват дълбоко заровена неувереност, от пренебрежение и насърчаване на зависимостта в ранното детство, при хората с нагласа на жертва. Докато сме деца, добрата среда по-скоро ни насърчава да сме самостоятелни и уверени, отколкото обратното. Но не всеки е отгледан в оптимална среда, с близки и познати, разумно настроени към неговото развитие.

Процесът на търсене, с цел да се открият корените на проблема, не е приятен. Но добиването на знания за механизмите, тласкащи ни към ролята на жертва, ще ни даде много неподозирани знания за личността (и за способностите) ни. Тези нови открития ще помогнат да се обърнем към източника на болката и да го неутрализираме.

От „жертва“ към „устоял“

Няма съмнение, че лоши неща се случват на добри хора. Но не трябва да се поддаваме на манталитета на жертва, а да се борим с него и след като премине бурята да сме човекът, който е устоял. В книгата си „Каквото не ни убиваМаксин Шнал сравнява двата манталитета така:


„Жертвата пита колко време ще отнеме да се почувства добре, устоялият просто решава да се чувства добре, дори нещата да не са розови.
Жертвата се отказва, устоялият продължава да слага крак пред крак.
Жертвата развива самосъжаление, устоялият утешава другите.
Жертвата завижда на успеха на другите, устоялият се вдъхновява от него.
Жертвата се фокусира на болката от загубата, устоялият си спомня радостите.
Жертвата търси възмездие, устоялият се стреми да приеме случилото се.“

По статията работи: Станислава Тонева
Източник: huffingtonpost.com

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияАнкетиЛайфстайлНовиниПсихологияЛюбопитноЛечения