Защо някои хора са склонни да обвиняват жертвата, а не престъпника

Според ново проучване има хора, които изпитват удоволствие от това да обвиняват жертвите. Тази тяхна особеност е известна като „eжедневен садизъм“. Една от причините за него може би се крие в желанието им да живеят в справедлив свят, но е възможно тяхната негативна нагласа да се дължи и на липсата на емпатия към потърпевшите.

Понякога жертвите биват обвинявани от околните, че са заслужили или предизвикали съдбата си. Ако например са били нападнати, престъплението може да бъде оправдано с тяхното предизвикателно облекло или с късния час на излизане, вместо да се търси отговорност за действията на извършителя.

Защо някои хора не съчувстват на пострадалия? Експертите открояват пет основни фактора, които смятат, че определят поведението им.

Несъзнателно искат да намалят усещането, че самите те са уязвими

Мисълта, че някой друг е пострадал несправедливо, отслабва чувството им за безопасност. След като се е случило на него, значи може да се случи и на тях. Именно за да избягат от неприятната и потискаща мисъл, че и те са застрашени, започват да търсят оправдание за извършеното престъпление, внушавайки си, че потърпевшият е направил нещо нередно и така е предизвикал насилника си. Повтарят си, че не бива да допускат неговата грешка и това е достатъчно, за да бъдат защитени.

Експертите смятат, че този мисловен модел се основава на вярата им, че живеят в свят, който е справедлив по презумпция. Всъщност тяхното мислене е форма на защитен механизъм и опит да упражнят контрол в свят, който често е хаотичен и несправедлив.

Опитват се да се дистанцират от жертвата

В някои случаи причина за стигмата и упреците може да се окаже самата връзка на жертвата с престъплението. Много от хората предпочитат да се дистанцират от случващото се и всички замесени, без значение виновни ли са те или не.

Според специалистите най-често този подход избират хора, които държат на лоялност, непорочност и строго спазване на законите и правилата. Серия проучвания разкрива, че участниците със строг морал по-често вярват, че жертвите са „осквернени“ от извършения грабеж или сексуално нападение.

Изпитват повече съчувствие към нарушителя

Човек е склонен по-рядко да обвинява, ако се опита да се постави на мястото на другия, в случая да разбере защо не е успял да се защити или пък не се е обадил веднага в полицията. Понякога обаче той се припознава по-скоро в извършителя, особено ако помежду им има нещо общо.

Резултатите от друго проучване сочат, че хората по-често избират страната на престъпника, ако той принадлежи към техния пол.
По сходен начин, ако извършителят принадлежи към тяхната културна среда, те предпочитат да го оневинят, за да не накърнят имиджа на групата, към която принадлежат.

Дехуманизират жертвата

Често околните описват потърпевшия, като се фокусират върху външния му вид и неговото облекло, търсейки основателна причина за нападението над него. Те го възприемат като предмет, не толкова като човек, което ги кара да вярват, че не може да изпитва болка и не заслужава тяхната загриженост. Липсата на емпатия пък от своя страна им позволява с лекота да прехвърлят вината за случилото се върху жертвата.

Резултатите от изследване върху нагласите на участниците спрямо жертвата в зависимост от нейното облекло, разкриват, че когато тя е по-разголена, повечето са склонни да търсят вината за случилото се в нея, и обратно.

Притежават тъмни черти (тъмно ядро на личността)

Според ново проучване съществува малка група от хора, които не само са предразположени да обвиняват жертвата, но и изпитват удоволствие от нейното страдание. Доброволците, които получават повече точки по показател „ежедневен садизъм“, е по-вероятно да се наслаждават, вълнуват или забавляват в хипотетични или съвсем реални ситуации, свързани с насилие, болест или нараняване. В същото време те са по-слабо мотивирани да оказват помощ и по-склонни да прехвърлят вината върху жертвата.

>>> Тъмното ядро на личността – факторът, обединяващ тъмните черти на човека

Друг екип установява, че дори и хора, които не се открояват със силно развит садизъм, понякога се радват на чуждото нещастие и болка, особено ако са завиждали или са се конкурирали с потърпевшия.

Без значение дали хората са водени от страх, липса на емпатия или друго, стигмата и упреците със сигурност карат жертвата да страда още повече. От друга страна, когато престъпникът не понесе своята отговорност, е много по-вероятно да продължи да извършва престъпления.