Как да покажем на някого, че нахлува в личното ни пространство

Знаете ли, че полицейските следователи често прибягват до предизвикване на тревожност, нахлувайки в най-интимната зона на заподозрения, за да сломят неговата съпротива?

Задържаният се поставя да седне на стол без облегалки, поставен в центъра на стаята. В тази позиция личното пространство на заподозрения може да бъде атакувано от всички посоки и дори от няколко посоки едновременно. Повишавайки глас над ухото над разпитвания, следователят буквално навира лицето си в неговото.

Притискащите го въпроси представляват допълнително нахлуване в личното пространство, тъй като при контакти в областта на интимната зона тонът на гласа обикновено се понижава. Тази стратегия много бързо ще стресне и дезориентира всеки, освен ако задържаният не e добре обигран.

Всички се чувстваме зле, когато личното ни пространство е застрашено…

За съжаление, особено хората, които живеят в гъсто населени градове и работят в големи компании, често се налага да се примиряват с груби нахлувания в личното пространство. А такива се случват навсякъде - когато отивате и се връщате от работа в претъпкания градски транспорт; когато ви блъскат забързани хора по улиците или когато попаднете в претъпкан асансьор.

Как да се справим с непрекъснатото нахлуване в личното ни пространство?

Според Дейвид Луис, автор на книгата „Тайният език: Мълчаливите послания”, спокойствието и редът се запазват, ако се изпълняват определени правила, предвидени да изяснят принудителния характер на дадена близост.

Тялото остава колкото е възможно по-неподвижно и при всеки случаен контакт незабавно се отдръпва, като човекът поднася извинения. Когато наличието на много хора на едно място прави физическия контакт неизбежен, всяка отделна част от тялото, докосваща се до друг човек, тръпне в непрекъснато напрежение. По този начин едновременно се ограничава всяко случайно движение и сигналите към другия човек, че докосването не е преднамерено или желано. Да останете спокойни и да запазите поне част от свободата си на движение при такива обстоятелства на стрес, е все едно да отхвърлите основно социално табу. Това представлява сериозно отклонение от най-важното неписано правило, определящо поведението на обществени места с много хора.

„Често използваме думи от рода на „нещастни“ и „обезверени“, когато говорим за хора, пътуващи в пиковите часове в градския транспорт” обяснява специалистът в о6ластта на езика на тялото Алън Пийз, но в тези случаи наблюдаващият дълбоко се лъже. Онова, което той всъщност вижда, е една група хора, придържащи се към правилата, приложими при неизбежно нахлуване в тяхното лично пространство на претъпкани обществени места.

Дейвид Луис съветва винаги да внимаваме да не се окажем (без да искаме) дълбоко навлезли в интимната зона на даден човек. Ако предварително възнамерявате да направите точно това, като стратегия за манипулиране, не забравяйте, че с поведението си ще предизвикате остра реакция.

Разбира се, при определени обстоятелства, е възможно преднамереното нарушаване на личното пространство да породи положителен интерес. Но може да си позволите това, само ако сте възнаградили лицето отсреща със словесна похвала и/или сърдечни, насърчителни сигнали на мълчаливата реч. При тези условия скъсяването на дистанцията между вас ще подсили положителното впечатление и интереса към вас, както и желанието за взаимно сътрудничество.

Най-добрата стратегия е в началото на срещата да застанете на разстояние, което отговаря на очакванията за лично пространство на другата страна, и да започнете да намалявате дистанцията, едва след като бъде установена някаква положителна връзка.