Как да се научим на търпение

Несгодите, с които се сблъскваме ежедневно, могат да ни разгневят, объркат и подразнят. За щастие, има техники, които ще ни помогнат да бъдем малко по-спокойни и търпеливи.

Асансьорът се движи твърде бавно, точно когато бързаме. Чакаме от половин час да ни обслужат в заведението. Познато ли ви е? Все ситуации, които ни напрягат и подлагат на изпитание нервите и способността ни да запазим спокойствие.

Сара Шниткер е доцент по психология и невронауки към университета в Бейлър. През 2012 г. тя провежда изследване върху спокойствието и благоденствието на хората. „Имаме очаквания за всичко – какво, кога и колко бързо трябва да се случи, как трябва да се държи някой или как ние трябва да се чувстваме. Когато реалността е различна, често емоциите, които изпитваме, излизат извън контрол“, пояснява експертът.

„Нетърпеливостта невинаги е лоша черта, но хората, които постоянно страдат от нея, често са подложени на повече стрес, а той увеличава риска от здравословни проблеми, като например сърдечносъдови заболявания.“, допълва още Шниткер.

Някои са по-търпеливи от други, което обаче не означава, че не можем да се променим. С помощта на целенасочени практики бихме могли да работим върху умението да изчакваме, без да се напрягаме. Така ще направим живота си много по-приятен.

По-долу ви представяме интервюто с психолога Сара Шниткер и нейните препоръки за повече търпение.

Какво се случва с мозъка и цялото тяло, когато човек е нетърпелив и изнервен?

Тогава се събуждат всички наши емоции. Това е нещо като ответна реакция на цялото ни тяло. Сърдечният пулс се покачва. Възможно е да се промени и количеството електричество, което нашата кожа провежда (наричано още проводимост на кожата). Процесите, които настъпват, зависят от доминиращата емоция. Тревожността, че можем да закъснеем или пропуснем предстояща среща, предизвиква неспокойствие, различно от онова, което е резултат от гняв. Но, без значение какви чувства бушуват в нас, физиологичната ни система се възбужда и активира реакция срещу стреса, известна като „бий се или бягай“.

В някои случаи нетърпението ни помага да се фокусираме и да се подготвим за действия. Ако не можем да предвидим събитията и да контролираме ситуацията, ни остава да променим начина, по който се чувстваме, тоест да ги потиснем и да се опитаме да възвърнем максимално спокойствието си.

Как можем да се научим на търпение?

Чрез когнитивна преоценка. Това означава да преосмислим случващото се, да погледнем на него от различен ъгъл и да опитаме да открием положителното. По този начин ще можем да уталожим емоцията и да спечелим време, преди да реагираме. Важно е да отбележа, че осъзнатостта също много помага в трудни моменти – да разпознаем какво изпитваме, за да го овладеем.

По-висша цел

Другото, което предлагам на нетърпеливите хора, е да свържат страданието, чакането или проблема си с по-висшата цел, към която се стремят. Да си зададат въпроса дали има смисъл във всичко, през което преминават в момента. Ако има, биха могли да се фокусират върху него, като средство за справяне с негативността в настоящия момент. Провеждали сме много изследвания, свързани с търпението при хоспитализирани в психиатрични лечебни заведения пациенти със склонност към самоубийство или с друго психично разстройство. Забелязахме, че и сред тях има хора, които са по-търпеливи и съответно се справят по-ефективно с кризите. Търпението се свързва и с по-малка вероятност от депресия.

Наистина звучи трудно да проявяваме търпение, когато детето ни е в истерична криза, чакаме резултатите от биопсия за рак на гърдата или сме приклещени в трафик преди много важна среща. Все пак можем да приложим някой от изброените съвети и да преценим кой ни помага най-много.

Упражняване в не толкова критични моменти

Създаването обаче на навици, с които да овладяваме гнева и нетърпението си, изисква много повече, но е и много по-ефективно, смятат учени. За да се научим да запазваме самообладание, трябва да се упражняваме в моменти, които не изглеждат много стресиращи за нас. Моменти от ежедневието. Можем да опитаме да бъдем по-спокойни, докато чакаме асансьора. Когато развием това умение в безобидни ситуации, ще бъдем по-подготвени за големите предизвикателства.

Подкрепата на близките

Полезно би било да споделим с най-близките си хора, че искаме да се научим на търпение и да се упражняваме постоянно, вместо само да опитваме. Редовната медитация или практикуването на осъзнатост също допринасят за това да сме по-спокойни.

Емоционална осъзнатост

Да бъдем наясно с чувствата си, да умеем да ги разпознаваме и назоваваме, е не по-малко важно. Емоционалната интелигентност помага да видим събитията от друга перспектива, докато сме под напрежение. Промяната в мисленето води до промяна и в чувствата. Но за целта първо трябва да знаем какви са те.

Как можем да бъдем по-търпеливи във взаимоотношенията си с околните?

Стъпките са същите. Отправната точка трябва да бъде отговорът на въпроса „Каква е целта на тази връзка?“. Например, ако става въпрос за родителство, той може да бъде: „Искам моето подрастващо дете да се превърне в зрял човек, който се справя с трудностите. Искам да бъде мил и щедър.“

Родителите могат да се научат на повече търпение, ако се фокусират върху онова, към което се стремят в дългосрочен план. Например, „Добре, това е част от процеса на приучаване към дисциплина и самоконтрол. Искам да се превърне в мил човек, който допринася за общото благо. Затова ще положа усилия, ще спра да крещя и ще заложа на позитивните възпитателни методи.“

Когато става въпрос за романтична или брачна връзка, трябва отново да обърнем внимание на крайната си цел, вместо да се вторачваме в неприятностите и негативните емоции, които ни носят те. По време на конфликт е добре да използваме положителния аспект, който ни мотивира, за да си възвърнем спокойствието.

Какви други ползи има търпението за човека?

По-търпеливите хора изпитват повече емпатия. Способността да виждаме различната гледна точка и да обръщаме внимание на чуждите потребности, а не само на нашите собствени, много често ни помага да запазим контрол. Особено в ситуации, когато трябва да изчакаме, защото е много вероятно да има и други замесени, които също в момента не се чувства добре.

Изследванията сочат, че по-спокойните сред нас живеят по-пълноценно. Те са удовлетворени от живота, имат надежда, изпитват самоуважение и повече положителни емоции. Те преследват по-упорито своите цели и се радват на всеки малък напредък. Данните сочат, че тези хора по-рядко страдат от главоболие, язва, диария и други.

Дълго ли се усвоява умението да бъдем търпеливи?

Нужно е много търпение, за да се научим на търпение. На някои хора им отнема малко време да придобият определен навик, на други – повече. При едни ще са достатъчни 20 дни, а при други – повече от година. Моят опит показва, че пациентите, които работят със специалист, за да станат по-търпеливи, постигат първия си забележим успех само след 4 седмици. Така или иначе, няма да продължи вечно. Въпросът е, че търпението също се оценява в степени. Хората не са само търпеливи или нетърпеливи. Те се променят във времето, стига да пожелаят.

Не на последно място бих искала да призова всички да бъдат търпеливи и към самите себе си. Бъдете състрадателни и мили към своето Аз. И помнете, че положителната промяна няма да настъпи за ден. Тя е напълно постижима, но изисква време.