Как да се освободим от всичко, което ни тежи

Съвсем естествено е да обмисляме всевъзможни варианти за подобряване на живота си. Няма човек, който да не го желае, както и това да бъде по-щастлив, по-силен, по-мъдър и по-обичлив, отколкото е в момента. За да го постигнем обаче, трябва да се освободим от това, което ни тежи и ни пречи да осъществим целите си.

Защо е важно да се освободим от това, което ни тежи?

Повечето хора носят поне едно ненужно бреме, което е като товар на гърба им, тежест в ръцете им, която наистина не е необходимо да носят всеки ден.

Може би ненужното бреме е нереалистичен стандарт, до който не можем дори да се приближим, стара кавга, която продължаваме да подклаждаме, или нещо пристрастяващо, за което не можем да спрем да мислим. Също така може да е срам, разочарование или загуба. Нека не изключваме и вероятността да е хронично напрежение в тялото или издигната около сърцето ни стена.

>>> Лошите приятели или защо някои добри приятелства с времето се превръщат в бреме за нас

Решението не е да се отървем от болката, да спрем да се грижим за другите или да избягваме амбициозните цели. По-добрият вариант е да си позволим да преживеем тъгата, болката или безпокойството, като едновременно с това продължаваме да вярваме в себе си. Но нека не забравяме, че по този начин можем да попаднем в капана на повтарящите се мисли и тревоги, което е изключително стресиращо и вредно за нашето физическо и психическо здраве. Според великия тибетски учител Цокни Ринпоче е добре човек да премисля отново и отново някои неща в живота си, но десет пъти са достатъчни.

Как на практика да се освободим от ненужното бреме?

Най-вероятно всеки от нас има не само едно бреме, от което иска да се освободи, но нека като за начало да се фокусираме върху едно-единствено. Първо трябва да преценим дали тази „тежест“ съдържа нещо разумно или полезно за нас. В този момент е важно да знаем какво си струва да вземем под внимание и какво е просто излишно страдание, както и че можем да бъдем добър човек, без да изсипваме камъни върху главата си.

Трябва умишлено да „носим“ избраното от нас бреме за няколко секунди или повече – да помислим за него, да се тревожим, тъгуваме или ядосваме – за да може наистина да разберем какво е чувството.

След като отделим нужното време за размисъл, можем спокойно да се освободим от бремето. По същия начин бихме могли да се отдръпнем и от хората, които ни натоварват психически. Можем също да се откажем от вредните навици. Добре е да изграждаме „душевни“ мускули, повтаряйки си, че не е нужно да продължаваме да слушаме и да се съгласяваме с гласа в главата ни.

И накрая, трябва да си позволим да почувстваме и разберем, че животът е ценен и кратък – дори и да продължи сто години. Ще има ли значение за нас това бреме в дългосрочен план? Освобождаването от нещата, които ни тежат, е възможно най-доброто решение, което можем да вземем, и не трябва да се съмняваме в това.

Важно е да почувстваме лекотата в душата си, докато изхвърляме излишните неща от живота си, а свободното място можем спокойно да запълним с вътрешен мир, самоуважение, лекота, вътрешна свобода и любов.