Лошите приятели или защо някои добри приятелства с времето се превръщат в бреме за нас

Дори и най-добрите ни приятели могат да ни напрегнат и да ни потиснат. Защо някои приятелства стават вредни за нас?

Кога за последно сме стояли до свой приятел и сме се чувствали разбрани? Разбрани в дълбините на душата си. Може би сме усещали как той изважда на показ най-доброто от нас, помага ни да виждаме нещата в детайли и да бъдем остроумни. Окуражава ни. Изслушва ни и деликатно опитва да промени онова в нас, което ни пречи, но и да изтъкне силните ни страни. Бъбрим за наши общи познати, прескачаме от спомен на спомен заедно, задълбаваме в теми, които са ни интересни, по един естествен и неусетен начин и с типичните за нас мимики и жестове. Вероятно изпитваме едва доловимо обожание към този човек и гордост, че до известна степен все пак имаме много допирни точки с този наш обект на възхищение. Чувстваме се щастливи, че човек, когото толкова много уважаваме, ни цени. Щастливи и заредени с най-хубавите емоции на този свят.

Това са приятелствата, които имат смисъл за нас и окриляват душите ни. Те ни дават криле и ни посочват пътя, по който да вървим. Тези приятелства са устояли на изпитанията във времето и на трудностите в социалното общуване, за да сме сигурни, че са полезни за нас, за нашето психично и физическо здраве. Добрите приятели укрепват имунитета, насърчават креативността ни, понижават кръвното налягане, предпазват от деменция възрастните хора и дори увеличават шансовете ни за по-дълъг живот. Ако усещаш, че не можеш да живееш без приятелите си, това в никакъв случай не те прави мелодраматичен.

Но дори и най-милите ни приятелства могат да бъдат наситени с напрежение и конфликти, както се случва с почти всички човешки взаимоотношения. Има моменти, в които те загубват магията си и не успяваме да я съживим толкова бързо, колкото ни се иска. Понякога може тя да се изпари завинаги, поради тъжно стечение на обстоятелствата или без никаква причина.

Има и други приятелства – трудни и предизвикателни. Има и лоши – карат те да се чувстват зле и сякаш тровят живота ти. Удоволствието и ползите от добрите приятели са неизмерими, но винаги заплащаме цена за тях. Когато погледнеш на приятелството през чисто и голямо увеличително стъкло, то е много по-объркано и колебливо, отколкото бива описвано.

Приятелствата не са реципрочни

Първия мит за идеализираните приятелства, който ще разбием е че те са реципрочни. Напротив, данните показват, че само половината от тях са такива. Новината звучи шокиращо за нас, тъй като според направените проучвания смятаме почти всяко наше приятелство за реципрочно. Можеш ли да предположиш кой от твоя списък с приятели не би те посочил като такъв?

Едно от обясненията за дисбаланса е, че към много приятелства самите ние се стремим съзнателно*: изследване, проведено върху група тийнейджъри разкрива, че те се стремят към сприятеляване с популярните лица, но онези, които са по-високо от тях в социалната йерархия. Потвърждаващо доказателство за характера на този тип приятелства е статията на Стивън Строгац от 2012 година във вестник Ню Йорк Таймс, в която той споделя, че нашите фейсбук „приятели“ имат повече „приятели“ от нас. Толкова за взаимоотношенията, служещи ни като оазис в този свят, обсебен от манията за споделяне и афиширане на статуси.

„Противоречивите“ приятелства в социалните науки се характеризират с взаимозависимост и конфликтност. Изпитваме положителни и отрицателни чувства към тях. Колебаем се дали искаме да отговорим на обаждането им. Оказва се, че и този тип приятелства са често срещани. Почти половината от важните за нас контакти в социалните мрежи са точно такива. Съгласяваме се, че повечето от тях са роднини (от които няма как да се дистанцираме), а не приятели. Все пак това е поредното разкритие, което развенчава мита за приятелствата, издигнати на пиедестал.

Лоялните и надеждни приятели също могат да се окажат лоши за нас, ако имат негативни черти, които не можем да изтърпим по никакъв начин. Например, ако имаме депресиран приятел, е много по-вероятно и ние да изпаднем в същото състояние. Ако имаме приятел с наднормено тегло, е много възможно и ние да се окажем със същия проблем. А ако приятелят ни пие или пуши прекалено много, е голям шансът да го последваме и ние.

Други „добри“ приятели може да преследват цели или да имат ценности, които не съответстват на нашите цели или ценностна система. Тези хора не са ни причинили нищо лошо. Просто те не са хора, които ще ни разберат и приемат, или пък ще ни подкрепят по пътя ни към постигане на нашите цели. Останем ли с тях, е равносилно на движение срещу вятъра.

Как влияят противоречивите приятелства на здравето ни

В допълнение, тези противоречиви приятелства, изпълнени с какви ли не чувства, се отразяват зле и на здравето ни. В свое изследване от 2003 година** Джулиан Холт-Лунстад (Julianne Holt-Lunstad ) от университета Бригъм Янг и Берт Учино (Bert Uchino) от университета в Юта молят доброволци да носят апарат, следящ кръвното им налягане, и да го записват при всеки контакт с различни хора. Кръвното им налягане се повишава при среща с т.нар.противоречиви приятели, за разлика от срещите с истинските или с открити неприятели. Предполага се, че причината е в непредвидимостта на тези взаимоотношения, което ги кара да бъдат бдителни. Противоречивите приятелства се свързват със засилена сърдечносъдова дейност, по-бързо стареене на клетките, понижена устойчивост на стрес и потиснато чувство на благосъстояние.

Все пак екип от учени открива, че този вид приятелства имат и положителен ефект, особено на работното място. Служителите се опитват да се поставят на мястото на човека отсреща, донякъде може би, защото се опитват да разберат какво представлява тази връзка и какво означава за другия. Тъй като противоречивите взаимоотношения ни правят несигурни, ние полагаме още повече усилия, за да извоюваме мястото си в колектива. Този тип приятели са многопластови – сърдечността е над съперничеството или антипатията. 

Поведението на лошия приятел

Както е при нещастните семейства, така и приятелят може да бъде „лош“ по безброй много начини. Сюзан Хайтлър (Susan Heitler), клиничен психолог в Денвър, и Шарън Ливингстън (Sharon Livingston), психолог и маркетинг консултант в Ню Йорк, откриват някои общи характеристики: лошият приятел ни кара да се съревноваваме с другите му приятели; говори много повече за себе си, отколкото ние; критикува ни самодоволно и категорично, но се отбранява, когато ние опитаме да го критикуваме; кара ни да се чувстваме все едно всеки момент можем да го ядосаме; емоциите му се променят постоянно – от отзивчив и внимателен до студен.

През 2014 година екип от университета Карнеги Мелън в Питсбърг установява, че колкото повече негативизъм има в едно приятелство за жените над 50 години, толкова повече се увеличава рискът от високо кръвно налягане. Негативните взаимоотношения, в които преобладават изискванията, критиката и разочарованието увеличават с 38% вероятността от високо кръвно налягане. Те могат да доведат до възпаления, както при мъжете, така и при жените. Смята се, че натрупването на социални стресори може да нанесе вреди на здравето ни, така както един истински токсин.

Някои от най-болезнените приятелства започват обнадеждаващо, а впоследствие стават нетърпими. Например при тийнейджърите процентът на киберагресията е 4,3 пъти по-висок между приятели, отколкото между тях и приятелите на техните приятели.

Еволюционният биолог Робърт Трайвърс заключава, че „всяко човешко същество се възприема от околните като алтруист или измамник“, като маменето в случая представлява да дадем по-малко (или да вземем малко повече), отколкото би го направил приятеля ни. Той обяснява, че човекът се е усъвършенствал да бъде изкусен измамник, посредством сложни механизми и прекомерна доза алтруизъм.

Изтънчеността при маменето се състои в това да бъдем реципрочни, но същевременно да се опитваме постоянно да дадем по-малко, отколкото получаваме. Въпросът не е дали сме измамници, или алтруисти, добри или лоши, а до каква степен притежаваме тези качества в различни ситуации и при различни обстоятелства.

В едно свое проучване, психологът Ян Ягер (Jan Yager), автор на „Когато приятелството наранява“ стига до извода, че 68% от участниците са били предадени от приятел. Кои са тези предатели? Предвид високия процент, дали не сме самите ние?

По някакъв начин очакваме приятелствата да траят вечно. Разрушените приятелства предизвикват представата, която имаме за самите себе си. Оттам изниква още един въпрос: Опитваме ли се наистина да прощаваме малките грехове? Да облекчим страданието си преди да се натрупа до такава степен, че да сложим край на взаимоотношенията? Даваме ли всичко от себе си или не съвсем? Може би повечето от нашите приятели вярват, че правят всичко това. Ако приятелят ни не е истински, ако се е отдалечил от нас, или пък ние от него, може би просто трябва да приемем случващото се, без да поставяме етикет „токсичен“ на този човек.

Ако някой от приятелите ни прекрати отношенията си с нас, или изчезне без обяснение, може да се почувстваме опустошени. Особено ако сме поддържали приятелството си години наред. Обаче понякога е необходимо да отворим нова страница, за да намерим себе си. Ние изграждаме своята идентичност чрез приятелствата – в негативен и позитивен аспект.

Има фактори обаче, които са извън нашия контрол, когато искаме да сложим край. Да си представим как наш близък в социалните мрежи направи нещо непростимо според нас. Ние не прекратяваме отношенията си с него, защото имаме много общи познати, които не желаем да ангажираме със случващото се. Отдръпваме се от този човек, но не достатъчно, за да не се стигне до открит конфликт. А конфликтът би довел до това, че общите ни познати ще предпочетат един от двама ни за бъдещи срещи и събирания. Понякога сякаш сме под властта на лошите приятели.

Силите, които ни подсказват кого да задържим до себе си и кого да оставим да си отиде, може да са необясними дори и за самите нас. Нямаме ли всички ние познати, с които не сме общували отдавна, но въпреки това много харесваме? И обратно – такива, които не търсим толкова често, но пък се виждаме редовно?

Справянето с лошите приятели и разочарованието от тях е неприятна част от живота, която вреди и на тялото, и на душата. Да нямаме обаче никакви приятели е още по-лош сценарий. Как ли се чувства дете, което няма компания за игрите навън, тийнейджър, копнеещ за човек, който да го разбира или възрастен, осъзнал, че няма с кого да сподели нито провалите, нито успехите си? Самотата е болезнена толкова, колкото жаждата и гладът.

* Ball, B., & Newman, M. (2013). Friendship networks and social status. Network Science, 1(1), 16-30. doi:10.1017/nws.2012.4
**Holt-Lunstad J et al.(2003). Social relationships and ambulatory blood pressure: structural and qualitative predictors of cardiovascular function during everyday social interactions.