Патология ли е транссексуалността

Според десетата ревизия на Международна класификация на болестите (МКБ 10) транссексуалността е едно от разстройствата на половата идентичност, следователно е болестно състояние. Но какво всъщност представлява и дали се счита за патологично изменение?

Терминът „транссексуалност“ се използва за индивиди с полово самоопределяне, различно от това, което се очаква въз основа на биологичните полови характеристики, с които се раждат. Едно транссексуално лице може да се идентифицира с женския пол, въпреки че е родено с мъжки полови белези, а някои транссексуални не се определят конкретно с никой от половете.

Част от обществото определя подобно поведение само като роля, но са документирани случаи, когато транссексуалните лица имат трайни чувства на анахронизъм с половата си принадлежност още в ранна детска възраст, а те могат да доведат до доста сериозни емоционални сътресения. Тези усещания често водят до дисфория (силна раздразнителност, тъга, свръхчувствителност, депресивност, страхове, агресия и автоагресия). 

Много подрастващи, които изпитват подобни чувства, не се идентифицират като транссексуални в зряла възраст, но дългогодишното потискане на дисфорията, свързана с половата идентификация, е често срещано преживяване сред възрастните, които се определят като транссексуални.

През 40-те години на миналия век медиците започват да обръщат внимание на явлението и се опитват да го категоризират, като наименованието и част от методите са се запазили, въпреки че са морално и практически остарели.

Още през 1966 г. д-р Хари Бенджамин (Harry Bendjamin) прави категоризация на хората с проблеми на половата идентичност (и задължителната дисфория, която ги придружава). Д-р Бенджамин е ендокринолог и е сред първите медицински специалисти, изследващи трансполовите хора въз основа на стандартизирани принципи.

Доста дълго време скалата на Бенджамин се използва за оценка на пациентите, в комбинация със скалата на Кинси (оценяваща сексуалната ориентация), но след като пациентите виждат субективизма при оценяването, започват да манипулират резултатите, с цел да бъдат одобрени и оперирани за промяна на пола.

Скалата за сексуална ориентация на Кинси

Скалата на Кинси, наричана още скала на хомо- и хетеросексуалността, е използвана за първи път за определяне сексуалността на американското население. Тя оценява както проявите на сексуално поведение, така и сексуалните фантазии.

Категории

Кинси използва 6 категории за оценка на сексуалната ориентация, както и една допълнителна – наречена категория Х, при която няма социо-сексуално контакти или реакции. При измерването се вземат под внимание всички сексуални контакти на човека, не само броят на сексуалните контакти с хора от същия пол.

• тип 0: изключително хетеросексуален без хомосексуални преживявания (като в тях се включва широка гама от мисли, действия и контакти);
• тип 1: преобладаващо хетеросексуален, само случайни хомосексуални преживявания (включително и мисли);
• тип 2: преобладаващо хетеросексуален, (при налични хомосексуални преживявания, които все пак са по-чести от случайни);
• тип 3: по равно хетеросексуален и хомосексуален;
• тип 4: преобладаващо хомосексуален, но с често повтарящи се хетеросексуални преживявания;
• тип 5: преобладаващо хомосексуален, но с наличие на случайни хетеросексуални преживявания;
• тип 6: изключително хомосексуален, без хетеросексуален опит;
• тип Х: липсват сексуални контакти или реакции.

Скала на Бенджамин за полова идентичност

• тип 1 – измамно транссексуален;
• тип 2 – фетишистки транссексуален;
• тип 3 – реално транссексуален;
• тип 4 – непреживял хирургична намеса транссексуален;
• тип 5 – транссексуален с умерен интензитет;
• тип 6 – транссексуален с висок интензитет;

Години наред тези две скали се използват от специалистите, за да ги улеснят в решението и преценката кой наистина има нужда от промяна на физическия пол. Към момента се счита, че този тип категоризиране е неефективно.

Много често с навлизането в зряла възраст настъпва физическо и социално преориентиране на личността. Това може да включва физически процедури (често хирургични и хормонални намеси), промяна в начина на обличане и държание и нови маркери за идентификация (смяна на име и лични документи). Човек може да се идентифицира като транссексуален, без да предприеме, която и да е от гореспоменатите промени. В самото начало терминът се е отнасял конкретно до хората, търсещи или предпочитащи хирургична/ хормонална намеса за промяна на телата си.

В допълнение към думата „транссексуалност“, през годините са добавени още термини, с цел да се опише по-точно личната полова идентичност на всеки индивид.

Част от тях са:

• „Двуполов“ — лице, идентифициращо се и с двата пола, но с неравностойна пропорция между техните характеристики;
• „безполов“ - човек, който не се идентифицира с нито един от половете;
• „джендър флуид“– личност, която постоянно се лута в предпочитанието си за пол;
• „джендъркуиър“- индивид, идентифициращ се като нещо различно от мъжки или женски пол (трети пол, безполов, двуполов и т.н.). В тази категория попадат още по-сложни самоопределения като:
• „трети пол“ - личност, неспособна да назове или квалифицира себе си в някои от категориите, използвани за определяне на полова принадлежност;
• „травестит/кросдресър“ - човек, който носи дрехи, традиционно свързвани с другия пол, като нерядко към тази категория спадат и така наречените „драг кралици (drag queen)“;
• „андрогин“ - индивид, който определя себе си като комбинация от двата пола, в съотношение 50:50;

Общността на трансполовите гледа много сериозно на индивидуалните различия, когато се стигне до подбора на категория. Това е и причината дефинициите и подкатегориите да се увеличават постоянно. Така всеки от тях се чувства възможно най-комфортно, защото се обръща внимание на неговите конкретни характеристики и предпочитания.

До 2019 г. транссексуализмът е определян като разстройство в половия идентитет от МКБ-10 и може да бъде открит под обозначението F64.0, а определянето му като парафилия (състояние, при което човек постига сексуална възбуда и удовлетворение при фантазиране и участие в сексуално поведение, считано за нетипично или крайно) дълго време ще носи своите социални последици.

Важно е да се подчертае, че истинската причина транссексуализмът все още да е в списъка с патологични състояния, е така наречената „половата дисфория“, която може да доведе до доста сериозни емоционални проблеми, поради несъответствието между биологично и личностно определение.

Актуализация дефиницията на транссексуалността според СЗО

През май 2019 година Световната здравна организация (СЗО) обявява, че транссексуалността спира да бъде дефинирана като „психично разстройство“. Тя прави и одобрява актуализация на МКБ-11 (Международната класификация на болестите). Решението на организацията да я премахне от списъка беше оповестено още през юни 2018 г. През 2019-а нейните членки гласуваха и го подкрепиха официално. Промените ще влязат в сила от 1 януари 2022 г.

Според направената актуализация в МКБ-11 до този момент съществуващият термин „разстройства на половия идентитет“ се заменя с „полова несъвместимост.“

Преди „половата несъвместимост“ беше включена в глава „Психични разстройства“, докато сега попада в глава „Сексуално здраве.“

Редактори: Станислава Тонева, Даниела Пройчева