Начало Психология Поведенческа психология Патология Патология ли е транссексуалността

Патология ли е транссексуалността

Патология ли е транссексуалността - изображение

Според десетата ревизия на Международна класификация на болестите (МКБ 10) транссексуалността е едно от разстройствата на половата идентичност, следователно е болестно състояние. Но какво всъщност представлява и дали се счита за патологично изменение?

Терминът „транссексуалност“ се използва за индивиди, с полово самоопределяне, различно от това, което се очаква въз основа на биологичните полови характеристики, с които се раждат. Едно транссексуално лице може да се идентифицира с женския пол, въпреки че е родено с мъжки полови белези, а някои транссексуални не се определят конкретно с никой от половете.

Част от страничните наблюдатели определят подобно поведение като роля за пред обществото, но са документирани случаи, в които транссексуалните лица имат трайни чувства на анахронизъм с половата си принадлежност още в ранна детска възраст, а те могат да доведат до доста сериозни емоционални сътресения. Тези усещания често водят до дисфория (силна раздразнителност, тъга, свръхчувствителност, депресивност, страхове, агресия и автоагресия), която отделя първичните полови белези от идентичността на детето. Много подрастващи, изпитващи подобни чувства, не се идентифицират като транссексуални в зряла възраст, но дългогодишното задържане на дисфорията, свързана с половата идентификация, е често срещано преживяване сред възрастните, които се определят като транссексуални.

През 40-те години на миналия век медиците започват да обръщат внимание на явлението и се опитват да го категоризират, като наименованието и част от методите за третиране са останали оттогава, въпреки че са морално и практически остарели.

Още през 1966 г. д-р Хари Бенджамин се занимава с категоризация на хората, с проблеми на половата идентичност (и задължителната дисфория, която ги придружава). Д-р Бенджамин е ендокринолог и е сред първите медицински специалисти, изследващи и третиращи трансполовите хора въз основа на стандартизирани принципи.

Доста дълго време скалата на Бенджамин се използва за оценка на пациентите, в комбинация със скалата на Кинси (оценяваща сексуалната ориентация), но след като пациентите усещат пристрастността на подобна оценка, започват да манипулират резултатите, с цел да бъдат одобрени и оперирани за промяна на пола.

Скалата за сексуална ориентация на Кинси

  • Тип 0: изключително хетеросексуален без хомосексуални преживявания (като в тях се включва широка гама от мисли, действия и контакти);
  • тип 1: преобладаващо хетеросексуален, само случайни хомосексуални преживявания (включително и мисли);
  • тип 2: преобладаващо хетеросексуален, (при налични хомосексуални преживявания, които все пак са по-чести от случайни);
  • тип 3: по равно хетеросексуален и хомосексуален;
  • тип 4: преобладаващо хомосексуален, но с често повтарящи се хетеросексуални преживявания;
  • тип 5: преобладаващо хомосексуален, но с наличие на случайни хетеросексуални преживявания;
  • тип 6: изключително хомосексуален, без хетеросексуален опит;

Скала на Бенджамин за полова идентичност

  • Тип 1 – Измамно транссексуален;
  • тип 2 – фетишистки транссексуален;
  • тип 3 – реално транссексуален;
  • тип 4 – непреживял хирургична намеса транссексуален;
  • тип 5 – транссексуален с умерен интензитет;
  • тип 6 – транссексуален с висок интензитет;

Години наред тези определящи скали са използвани от медицинските лица, с идеята, че могат да категоризират хората, подходящи за промяна на физическия пол, но към момента по света се счита, че систематизацията е остаряла и неефективна.

В крайна сметка при настъпване на зряла възраст транссексуализмът нерядко е придружен от физическо и социално преориентиране на личността. От много време насам това включва физически процедури (често хирургия и хормонални намеси), промяна в начина на обличане и държание и нови маркери за идентификация (смяна на име и лични идентификационни документи). Човек може да се идентифицира като транссексуален, без да прави всички тези промени. Самият термин в началото се е отнасял конкретно до хората, търсещи или предпочитащи медицинска намеса за промяна на телата си.

В допълнение към думата „транссексуалност“, общността, която се определя с нея, приема много различни термини с цел да характеризира по-точно личната полова идентичност на всеки индивид.

Част от тях са:

  • Двуполов“ — за лице, идентифициращо се и с двата пола, но с неравностойна пропорция между техните характеристики;
  • безполов“ - човек, който не се идентифицира с нито един от половете;
  • джендър флуид“– личност, постоянно движеща се между половете;
  • джендъркуиър“- индивид, идентифициращ се като нещо различно от мъжки или женски пол (трети пол, безполов, двуполов и т.н.). В тази категория се появява още по-сложни самоопределения:
  • трети пол“—личност неспособна да назове или квалифицира себе си, дори в останалите категории, използвани за определяне на полова принадлежност;
  • травестит/кросдресър“ – човек, който носи дрехи, традиционно свързвани с другият пол, като нерядко към тази категория се добавят и така наречените „драг кралици/drag queen“;
  • андрогин“—индивид, който определя себе си като смес, равни части от двата традиционни пола;

Реално погледнато общността на трансполовите разглежда индивидуалните разлики в определянето на членовете си изключително сериозно и това предизвиква множенето на различните наименования, с цел членовете й да се чувстват възможно най-удобно, въпреки различията си от обикновените хора.

Към момента транссексуализмът е определен като разстройство в половия идентитет от МКБ 10 и може да бъде открит под обозначението F64.0, а определянето му като парафилия дълго време ще носи своите социални последици.

Важно е да се подчертае, че фактическата причина транссексуализмът все още да е в списъка с патологични състояния, е така наречената „половата дисфория“, която може да доведе до доста сериозни емоционални проблеми, поради несъответствието между биологично и личностно определение. Обществеността очаква с одобрението на МКБ 11 през идната година, като е известно, че предварителната версия на класификатора изключва „дисфорията на половия идентитет“ от списъка с парафилиите, може би това ще реабилитира една общност, бореща се за утвърждение, въпреки че е определена като уязвима спрямо дискриминация група.


По статията работи: Станислава Тонева
Източник: psychologytoday.com; tsroadmap.com; answers.yahoo.com
Снимка: cardinalnewmansociety.org

5.0, 1 глас

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

КатегорияЛайфстайлНовиниЛюбопитноАнкетиФизиологияЗаведенияЗдравни съветиОрганизацииАнатомияСпециалистиМедицински изследванияЛеченияБотаника